О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. Сливен,  13.04.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд,  гражданско отделение ,  първи състав в закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди и девета година,

 в състав:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     М.С.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Н.Я.

                                                                        М.Д.

При секретаря…………………….и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. Д. ***/2009 г., за да се произнесе съобрази:

Жалбоподателката В.- К.Й.Н. ***, чрез процесуалния си представител адв. В.Х.-*** останала недоволна от Определение №526/20.02.2009г., постановено по гр.д. №578/2009 г. на Сл.РС, с което е оставена без уважение, като неоснователна молбата й за допускане на обезпечение на предявените искове против М.Т.М. и С.П.С. за установяване на привидност на извършената сделка- дарение на недвижим имот и по иска с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС, чрез налагане на възбрана върху 1/30 ид.ч. на М.Т.М., представляваща земеделска земя- лозе от 2 дка в м. Ормана, съставляващо имот № 069035 по плана за земеразделяне на землището на с. Г. А., трета категория земя при описани граници, прехвърлени от М.Т.М. с привидно дарение на С.П. С., с нот. акт № 20118, т. ІІ, рег. № 6326/2008 г. на нотариус № 514 Н. К. без да са спазени изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗС, а именно да се предложи изкупуването на процесната 1/30 ид.ч.– чрез налагане на възбрана на процесния недвижим имот.

В частната си жалба жалбоподателката, чрез пълномощникът си адв. В.Х. сочи, че обжалваното определение е неправилно, и моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата й за допускане на обезпечение на иска.  Били налице  предпоставките за допускане обезпечаване на иска. Имало доказателства, които да обосноват преценка за вероятна основателност на иска. Налице била обезпечителна нужда  а сочената обезпечителна мярка съответства на исковата претенция.  Незаконосъобразно първоинстанционният съд приел, че с вписването на исковата молба ще се защитят интересите й при уважаване на иска. Посочва, че с постановяването на възбрана ще е налице забрана за разпореждане с процесния имот, докато вписването на исковата молба имало само оповестително действие. Евентуална продажба би довела до нов скъпоструващ процес.

От ответниците по частната жалба отговор по нея е изпратил отв. С.П.С., който моли съдът да я отхвърли, като неоснователна. Намира за правилно и законосъобразно обжалваното определение. Счита за неоснователни съображенията на жалбоподателката.

Съдът намира частната жалба  за процесуално допустима. Подадена е от страна в процеса, в законния срок и имаща правен интерес от обжалването.От извършената проверка на обжалвания съдебен акт, съдът констатира:

По иск  за установяване на привидност на извършената сделка- дарение на 1/30 ид.ч. недвижим имот представляваща земеделска земя- лозе от 2 дка в м. Ормана, съставляващо имот № 069035 по плана за земеразделяне на землището на с. Г. А., трета категория земя при описани граници и по иска с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС,  да се предложи изкупуването на същата ид. част ищцата поискала с молба от 12.02.2009 г. да бъде допуснато обезпечение на същата чрез налагане на възбрана.

Исковата молба от 12.02.2009 г., след оставянето й без движение е вписана в Службата по вписванията на 17.02.2009 г. Представени са писмени доказателства за собствеността на лозето- на наследниците на М. С. Д. от с. Г. А., у-ние за наследници;  нотариален акт № 118, т. ІІІ, рег. № 6326/2008 г., д.459/2008 г. от 14.11.2008 г. на нотариус с рег. № 514 Н. Колев за дарение на 1/30 ид.ч. от процесното лозе от 2 дка; нот. акт № 20, том ІV, рег. № 7256, д. 554/2008 г., с който на 22.12.2008 г. голямата част от наследниците на общия наследодател продават на надарения с първия нот. акт С.П.С. 4/5 ид.ч. от същото лозе. Приложено е решение на ОСЗ, Сливен за възстановяването му на наследниците на  б.ж. на с. Г. А., общ. Сливен, скица, удостоверение за данъчната оценка и др. Установи се по делото, че между страните по делото се води дело за делба на процесния имот, като ищца е и дарителката- ответница в настоящия процес.  

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи :

Законодателят в чл. 389, ал. 1 от ГПК  постановил обезпечаването на предявен иск до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът да може да иска от съда, пред който делото е висящо да допусне обезпечение на иска. Обезпечение се допуска по всички видове искове- ал.2. Постановеният съдебен акт от Сл.РС  е допустим.

Обезпечителното производство брани заплашеното материално право, като прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита и е институт на гражданското съдопроизводство.

В производството по обезпечение сезираният съд следва да извърши проверка на допустимостта и вероятната основателност на предявения иск, чието обезпечение се търси, след което преценява интереса от обезпечителната мярка- когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, както и това дали сочената от ищеца обезпечителна мярка е подходяща.

Съдът намира, че с оглед доказателствата  по делото Сливенският районен съд правилно преценил, че липсва обезпечителна нужда за допускане на възбрана на имота. И вписването на исковата молба и обезпечението, чрез възбраната охраняват интересите на ищците спрямо трети лица, с оповестяването, че има правен спор за него. По силата на чл. 226, ал.3 от ГПК вписването на исковата молба произвежда обвързващо действие на съдебното решение спрямо всеки приобритател на имота, който го е придобил след момента на вписването. Налице е припокриване между правните последици от вписването на исковата молба и тези от налагане на възбраната по чл. 452, ал.2 от ГПК- прехвърлянето на процесния имот в хода на производството по делото е непротивопоставимо на ищеца. В последното намира израз и интересът на ищеца да обезпечи бъдещото реализиране на правата си по решението. След като исковата молба е вписана, този интерес отпада и прави обезпечаването на иска неоснователно с оглед изискванията на чл. 391, ал.1 от ГПК. До същия извод е достигнал и районният съд, поради което жалбата срещу постановеното от него решение следва да бъде оставена без уважение.

По тези съображения, Сливенският окръжен съд, като намира обжалваното определение, като  законосъобразно ще го  потвърди.

Водим от изложеното,

           

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №526/20.02.2009г., постановено по гр.д. №578/2009 г. на 0Районен съд, гр. Сливен, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване .

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :