О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 27.04.2009 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          Н.Я.

                                                                            М.Д.

като разгледа докладваното от  Н.Я. ***.  N 222 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба с правно основание чл. 407 от ГПК, против разпореждане с което е уважена молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена на основание на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК, и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като в изпълнителния лист било посочено, че се издавана основание чл. 405 ал. 1 вр. чл. 404 т. 1-3 от ГПК, без да е конкретизирано точно въз основа на кой акт, а това било недопустимо, тъй като ограничавало правото му на защита. Освен това заявява и, че посоченото от съда изпълнително основание – Заповед № 337/27.11.08г. категорично не попада в никоя от хипотезите на чл. 404 и не може да послужи за издаване на изпълнителен лист. Освен това съответният административен акт, за да произведе действие, трябва да е връчен на адресата. В случая бил издаден изпълнителен лист без да има основание. Поради това моли въззивния съд да отмени разпореждането  за издаването му.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК противната страна – заявител в заповедното производство, е подала писмен отговор, с който оспорва частната жалба, счита че е недопустима, респективно - неоснователна и моли съда да я остави съответно без разглеждане или без уважение.

След преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, намира правното си основание в чл. 407 ал. 1 от ГПК, поради което  е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и  следва да се остави без уважение.

Община Нова Загора, като заявител, е подала по реда на чл. 410 оал. 1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по т. 1 – за вземане за парични суми, искът за които е подсъден на районния съд. Съдържанието му отговаря на изискванията, заложени изчерпателно в чл. 127 ал. 1 и 3 и чл. 128 т.т. 1 и 2 от ГПК.

РС, при проверка редовността на подаденото заявление, е констатирал наличието на всички законови предпоставки и е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение № 337/27.11.2008г. против частния жалбоподател за сумата 156 лв.и 25 лв. разноски. Съгласно чл. 411 ал. 3 от ГПК, препис от заповедта е надлежно връчен лично на насрещната страна на 03.12.08г., като изрично го е уведомил за всичките му права и възможности, както и за последиците от осъществяването или неосъществяването им.

В предвидения от закона срок за възражение по чл. 414 от ГПК, длъжникът не е направил такова.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение, съгласно чл. 416 от ГПК и по молба на заявителя от 30.01.09г., НзРС е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

Въззивната инстанция не констатира никакво нарушение на процесуалните или материалните норми на ГПК или друг закон. РС е спазил стриктно всички законови изисквания, преценил е фактическото положение и го е привел правилно към съответните законови норми.

Налице е влязъл в сила акт, подлежащ на принудително изпълнение, визиран в т. 1 на чл. 404 от ГПК – заповед за изпълнение. Производството по издаването на изпълнителния лист е проведено съгласно изискванията н ачл. 405 и 406 от ГПК, и не са налице нарушения, които да го правят незаконосъобразно и да налагат отмяната на атакуваното разпореждане.

Поради това настоящата инстанция намира последното за правилно и законосъобразно, поради което следва да го потвърди.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278  от ГПК съдът

 

                                                  

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 461/10.03.09г., против разпореждане от 30.01.2009г.  по ч.гр.д.№ 479/08г. на НзРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане от 30.01.2009г.  по ч.гр.д.№ 479/08г. на НзРС, за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 337/27.11.2008г.,  като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

Определението   подлежи на  касационно обжалване с частна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: