ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 16.06.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Х.М.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  М.Б.

                                                                                            М. Х.

като разгледа докладваното от мл.с. Мария Христова  223 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл. 435 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по жалба от М.Д.С., ЕГН **********,***„А.И.” *-*-*, чрез адв. Е.П. ***, срещу разпореждане на държавен съдебен изпълнител към РС Сливен, с което счита, че предприел действия за прихващане на сумите по изп. дело № 28/2009 г., с цел удовлетворяване на вземането по висящо изп. дело № 2209/07 г. с взискател „Т.С.” ЕАД. В жалбата се сочи, че тези действия били неправомерни и незаконосъобразни и моли да се отмени атакуваното разпореждане. Счита, че законодателя е предвидил изпълнителните действия, да се извършват след поискване от страна на кредитора и посочване на конкретното действие, а не по инициатива на съдебния изпълнител.

По делото е постъпило възражение от „Т.С.”ЕАД, чрез пълномощник адв. П.Г.от АК-Сливен, която сочи, че жалбоподателката е длъжник по изп. дело № 2209/07 г., с взискател представляваното дружество, по което изпълнително дело „Т.С.”ЕАД поискала запор на вземането на длъжника-с молба и платена държавна такса за налагането му, тъй като нямало постъпления за удовлетворяване на вземането им. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и се потвърдят действията на Държавния съдебен изпълнител като правилни и законосъобразни.

По делото са приложени мотиви от ДСИ при СлРС С. С., в които сочи, че по изп. дело № 28/2009 г. няма извършени действия, които се обжалват. Изпълнителните действия „запор”, които се жалят, посочва, че са извършени по друго изпълнително дело № 2209/07 г. и от друг ДСИ, по молба на съответния взискател.

 

Съдът е изискал от СИС при РС Сливен изпълнително дело № 2209/07 г., което е приложено в препис, както и изп. дело № 28/2009 г.

Като обсъди данните и доказателствата в изпълнителното дело във връзка с изложените в жалбата и възражението доводи, съдът приема за установено следното:

Видно от доказателствата по делото, изп. дело № 28/2009 г. е образувано по молба на жалбоподателката М. С., като взискател, въз основа на изпълнителен лист от 08.12.2008 г. издаден по гр.д. № 2962/08 г. на СлРС, по което „Т.С.”ЕАД е осъдена да й заплати направените разноски по делото в размер на 250 лв. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до дружеството-длъжник по това дело, от ДСИ С., на 30.01.09 г. и е посочено общо задължение от 593,50 лв към 28.01.2009 г., като е съобщено за наложен запор на банковата сметка на „Т.С.”ЕАД. ДСИ изпратил запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка” АД Клон Сливен, получено на 02.02.09 г. На 03.02.2009 г. е изпратено писмо изх. № 00180 от „Първа инвестиционна банка”АД Клон Сливен до ДСИ С. гр. Сливен, с което уведомява, че служебно е извършен превод и е изплатена сумата в размер на 593,50 лв. по  изп. дело № 28/2009 г., видно от приложено банково бордеро за превода. По делото е приложено и удостоверение от НАП Сливен, изх. № 2000000726/12.02.2009 г. с което се установява наличие на задължения на „Т.С.”ЕАД в размер на 640,15 лв. към ТД на НАП Сливен. С разпореждане от 17.02.2009 г. ДСИ С. е уведомил страните, че на основание чл. 458 от ГПК Държавата се смята за присъединен взискател. По делото са приложени запорни съобщения от  24.02.09 г. и от 02.04.09 г., с което е наложен запор на вземането от ДСИ Лишева по изп.дело 2209/07 г.    

Видно от приложеното изп. дело № 2209/07 г. същото е образувано по молба на „Т.С.”ЕАД, като взискател, въз основа на изпълнителен лист от 31.08.2007 г. издаден по ч.гр.д. № 3674/2007 г. на СлРС за сумите: 958,76 лв. главница, 257,97 лв. мораторна лихва и 25,90 лв. разноски. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника по това дело М.С., получена на 03.06.08 г., с посочено общо задължение към 30.05.2008 г. в размер на 1514,23 лв. По молба на взискателя „Т.С.”ЕАД, с разпореждане от 23.02.2009 г., ДСИ Л. наложила запор върху вземането на М.С. по изп. дело № 28/2009 г. на СИС при СлРС на основание чл. 450 ал. 2 от ГПК. На 05.03.2009 г. е изпратено уведомление до М.С. за наложения запор, получено на 09.03.2009 г. от адв. Е.П., като задължението й към 24.02.2009 г.  е посочено в размер на 1643,50 лв. На 18.03.2009 г. е постъпила молба от М.С. до ДСИ, с която моли да бъде намалена дължимата към взискателя сума, на основание определение от 31.10.2008 г. по гр.д. № 2962/2008 г. на СлРС, с което е постигната спогодба между страните, че М.С. не дължи сумите: 657,26 лв. главница, 206,76 лихва и 14,59 лв. лихва, поради погасяването им по давност. С разпореждане от 31.03.2009 г. ДСИ намалява размера на дълга. На 02.04.2009 г. по изп. дело № 2209/07 г. ДСИ, изпратил съобщение до секретаря на СИС при СлРС за наложен запор по изп.д. № 28/2009 г., като е посочено общо задължение по изпълнителното дело в размер на 678,05 лв. С постановление от 03.06.2009 г. на ДСИ Лишева при СлРС изп.дело № 2209/07 г. е прекратено, поради изплащане на дължимата сума изцяло на осн. чл. 433 ал. 1 т.1 от ГПК.

Тези констатации от фактическа страна, мотивират следните правни изводи:

Законодателят е приел, че жалба против действие на съдебен изпълнител,  следва да се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, предмет на обжалване, при положение че страната е била призована, а в останалите случаи за страните по делото, срока тече от деня на съобщението. /арг. чл.436, ал.1 от ГПК/.

Жалбата е подадена извън срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, на 19.03.2009 г., чрез съдебния изпълнител, като страната е получила съобщение за наложения запор на 09.03.2009 г. чрез адв. Е.П.. Срокът е едноседмичен от деня на съобщаването и е изтекъл на 16.03.09 г. понеделник, поради което същата се явява недопустима.

С оглед предмета на жалбата, съдът намира, че в случая се обжалва разпореждане от 23.02.2009 г. по изп. дело № 2209/07 г. на ДСИ Л., с което наложила запор върху вземането на М.С. по изп. дело № 28/2009 г. на СИС при СлРС на основание чл. 450 ал. 2 от ГПК. Обжалваното действие е извършено по изп. дело № 2209/07 г., където жалбоподателката има качеството на длъжник. 

Законодателят не е предвидил в действащия ГПК възможност, да бъдат обжалвани посочените в жалбата действия на ДСИ – „запор на вземането по друго изпълнително дело, поради непоискване от страна на кредитора”. Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК длъжникът не може да подава жалба с такъв предмет, а видно от доказателствата по изп. дело № 2209/07 г. това действие е поискано от кредитора с писмена молба. Приема се, че жалбата на длъжника, против извършените от ДСИ, „действия за прихващане” „с цел удовлетворяване на вземането” и се  моли, тези действия  „да бъдат отменени като незаконосъобразни” е недопустима, както като подадена след законоустановения срок, така и поради недопустимост на обжалване посочените в нея като предмет, действия на съдебен изпълнител, които не може да бъдат обжалвани  от длъжник по изпълнителното производство. Законодателят не е предвидил и за взискателя възможност да обжалва посочените действия, а само отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването  на принудителното изпълнение, съгласно разпоредбата на ал. 1 на чл. 435 от ГПК.

         Това прави  жалбата по отношение на тези действия недопустима   и поради липса на правна възможност да бъде подадена, поради което  по отношение на тези действия, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, само поради това че не е уведомен надлежно за изпълнението. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, покана за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена от ДСИ на 30.05.2008 г. и същата е получена получена на 03.06.08 г. от З. М. М. – наемател, със задължение да я предаде, което не се оспорва в жалбата. В поканата е указано в двуседмичен срок доброволно да изпълни задължението или в същия срок  да се яви при ДСИ и да посочи начин на изпълнение. Длъжникът не се е явил в посочения от ДСИ срок и не е посочил начин за изпълнение на задължението по изпълнителното дело. На 05.03.2009 г. е изпратено уведомление до М.С. за наложения запор, получено на 09.03.2009 г. от адв. Е.П., за което действие жалбоподателката също била надлежно уведомена и на това основание съдът намира жалбата за недопустима.

При тези констатации жалбата подадена от длъжника по изп. дело е депозирана след законоустановения срок по чл. 436 ал.1 от ГПК от извършване на действието, което е неин предмет и за което той е бил надлежно призован, поради което е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

 

Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Д.С., ЕГН **********,***„А.И.” *-*-*, чрез адв. Е.П. ***, срещу разпореждане от 23.02.2009 г. на държавен съдебен изпълнител към РС Сливен, с което е наложен запор на вземането й по изп.28/2007 г., като подадена след законоустановения срок.

 

 Определението може да бъде обжалвано пред БАС, в едноседмичен срок  от съобщаването му на страните .

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: