ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 05.06.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и девета година в състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Х.М.,

М.Б.,

М.Х.,

 

като разгледа докладваното от Х.М. *** по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството e образувано по възражение подадено на основание чл. 423 от ГПК.

М.Д. Т. е подал възражение във връзка с издадената на основание чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК заповед № 1407\02.12.2008г. по ч.гр.д. № 4260\08г. по описа на РС – Сливен за изпълнение на негово парично задължение към взискателя „Т. – С.” ЕАД – гр. Сливен, въз основа на която е образувано изпълнително производство по и.д. № 20097680400107 на ЧСИ М. М. с рег. № 768 при КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Сливен.

Твърди, че не е получавал заповед за изпълнение, поради което и не е направил възражение за частична недължимост на претендираните суми. Той и съпругата му живеят постоянно на вилата си, находяща се в м. „К. а.” в землището на гр. Сливен, а в имота, за който се твърди, че е използвана топлоенергията, се прибират инцидентно. В жилището в гр. Сливен не живее никой от много години и никой не ги е уведомил, че срещу тях са предприети действия за събиране на суми, който счита, че не дължат. Счита, че са налице условията на чл. 423 и сл. от ГПК, тъй като не е имал възможност да узнае за връчването на заповедта и да упражни правото си да подаде възражения поради причини, които не е могъл да преодолее.

Предвид изложеното се иска спиране на изпълнението на издадената заповед, като за установяване на обстоятелствата, на които основава възражението си, е поискал събирането на гласни доказателства.

Въз основа на приложения към възражението препис от призовка за доброволно изпълнение и изисканото от съда ч.гр.д. № 4260\08г. на РС – Сливен се установява следното:

Възражението е допустимо. Срещу подателя на възражението е налице издадена на основание чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК заповед за изпълнение, която обуславя правният интерес. Подадено е 22.04.2009г. - в едномесечния срок по чл. 423 ал.1 от ГПК от узнаване за издадената заповед, което се установява от приложения препис на ПДИ по и.д. № 20097680400107 на ЧСИ М. М. с рег. № 768 при КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Сливен, връчена на длъжника на 09.04.2009г. и обстоятелството, че заповедта по ч.гр.д. № 4260\08г. на РС – Сливен е била връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Разгледано по съществото си възражението е неоснователно и не следва да бъде приемано.

Заповед № 1407\02.12.2008г. издадена по ч.гр.д. № 4260\08г. по описа на РС – Сливен основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, чиято материална законосъобразност не подлежи на проверка в настоящото производство, е изпратена за връчване на длъжника на адрес: гр. Сливен, бул. „Х. Д.”, бл. 64, вх. „Б”, ап. 3. На този адрес длъжникът не е било открит за връчване, нито лице което да е съгласно да получи съобщението. Така отразените в съобщението обстоятелства съответстват на твърдението във възражението, че нито длъжникът, нито друго лице живее постоянно на този адрес. В съответствие с това и съгласно чл. 47 ал.1 от ГПК връчителят на 14.12.2008г. е залепил уведомление на вратата, което не се оспорва и няма данни да е извършено не по надлежния ред. В двуседмичния срок по чл. 47 ал.2 от ГПК длъжникът не се е явил да получи книжата, а по разпореждане на районния съд от 09.01.2009г., на 05.02.2009г. по указание на съда съгласно чл. 47, ал.3 от ГПК заявителят е представил удостоверение № 948\28.01.2009г., от което е видно, че посоченият от заявителя адрес съвпада с постоянният и настоящ адрес на заявителя. Въз основа на тази констатация с определение от 11.02.2009г. съдът е разпоредил съобщението до длъжника за издадената заповед да се приложи по делото и да се счита връчена съгласно чл. 47, ал.6 от ГПК, а на заявителя да се издаде изпълнителен лист.

В подкрепа на твърдението, че длъжникът и неговото семейство не живеят постоянно на адреса, е поискано събирането на гласни доказателства, които съдът намира, че не са необходими и не са относими към релевантните факти по делото във връзка с подаденото възражение по чл. 423, ал.1 от ГПК.

Основанията, на които възражението може да бъде прието, с произтичащите от това последици съгласно чл. 423, ал. 3 от ГПК са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Възможността на длъжника за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 423 от ГПК е обвързана с нарушаване на процесуалните му права при връчването на заповедта или с особени обстоятелства, поради които той не е упражнил правото си на възражение. Нито във възражението се поддържа, нито от данните по делото не се установява наличието на процесуални нарушение при връчването на заповедта на длъжника. Не се поддържа, а и от самите твърдения се изключва обичайното пребиваване на длъжника извън територията на Република България.

Възражението на длъжника е, че поради установяването му да живее трайно на адрес, който е различен от този посочен от заявителя, не е могъл да узнае своевременно за връчването и от това са налице непреодолими обстоятелства, които са препятствали възможността му да направи възражение против издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Посочените обстоятелства определят основанието на подаденото възражение по чл. 423, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, които съдът намира, че не са налице.

В посочените хипотези основанието за приемане на възражението ще е налице тогава, когато длъжникът установи кумулативно обстоятелства, които съдържат характеристиките на непредвидимост и непреодолимост.

Обстоятелството, че длъжникът се е установил да живее трайно на адрес – различен от този посочен от заявителя, но който се намира на територията на Република България, не се дефинира нито като непредвидимо, нито като непреодолимо за възможността, както своевременно да узнае, така и, за да направи възражение против издадената заповед за изпълнение. Правото на избор на постоянен адрес по естеството си е производно от правото на свободно движение, при упражняването на което и с оглед значението му за участието на гражданите в обществения живот и в гражданския оборот, законът установява и съответни задължения. Фактически направеният от длъжника избор, да живее на адрес, който е различен от постоянния адрес и от настоящия адрес заявени в изпълнение на задължението му по чл. 27, ал.1 от ЗБДС, не може да се квалифицира като непредвидено обстоятелство, което му е попречило за узнае своевременно за извършеното връчване на заповедта за изпълнение. Правната релевантност на избора на постоянен адрес от страна на гражданите е посочена изрично в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗБДС– да получават официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт.

Следователно с установяването си да живее на друго място, което не е заявено нито като постоянен, нито като настоящ адрес от длъжника, последният се е поставил сам в невъзможност да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение. Несвоевременното узнаване за връчването е и единственото обстоятелство, посочено във възражението, заради което длъжникът не е могъл да направи своевременно възражение по чл. 414 ал.1 от ГПК, от което следва, че не са налице предпоставките по чл. 423, ал.1, т.4 от ГПК възражението да бъде прието.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ПРИЕМА възражението на М.Д.М. ЕГН ********** ***„Х. Д.” 64 Б 3 против заповед № 1407\02.12.2008г. по ч.гр.д. № 4260\08г. по описа на РС – Сливен за изпълнение на негово парично задължение към взискателя „Т. – С.” ЕАД – гр. С., бул. „Ст. К. № 23 за сумата от 559, 41 лв., с лихва за периода от 31.01.2005г. до 30.09.2008г. в размер на 151, 76, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2008г., както и сумата от 26, 50 лв. – деловодни разноски, въз основа на която е образувано изпълнително производство по и.д. № 20097680400107 на ЧСИ М. М. с рег. № 768 при КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните пред ВКС на РБ.?!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.