Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  170

 

гр. Сливен, 04.06.2009 г.

 

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и седми май през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М. Д.

                                                                               мл. с. М.М.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р. Б., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева . ***.  N 212 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 6/18.02.2009г. по гр.д. № 433/08г. на НзРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Б. Д. Д. против Д. Д. Д., чрез законния му настойник И. К. Г., иск за присъждане на месечна издръжка в размер на 300 лв.

Въззивникът обжалва решението, като  счита, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалните и процесуални норми. Счита, че РС не е изложил в мотивите си какъв е размерът на нуждите му и макар да е приел, че като учи във ВУЗ има право на издлъжка, неправилно е решил, че тъй като даването й ще представлява значително затруднение за ответника, с оглед приетия размер на доход от 144, 32 лв., и е отхвърлил иска. Също така не е определил като абсолютна сума и нуждите на ответника, но е приел, че получаваната от него пенсия не ги надхвърля.  Заявява и, че първоинстанционният съд не е отчел, че доходите на ищеца и майка му са ниски и нямат възможност да осигуряват издръжката за обучението му. Поради това моли въззивния съд да отмени решението на СлРС и постанови ново, с което уважи иска.

Във въззивната жалба е направил и доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановен в съответствие с материалния закон. Съдът правилно и в съответствие със събраните доказателства е приел размера на доходите на ответника, който е пенсиониран по инвалидност и е на лечение в Психиатрична болница – Раднево, както и, че тези доходи не надвишават нуждите му за живот, поради което не е в състояние да заплаща издръжка. Също са направени доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С определение в закрито заседание по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд, при условията на чл. 266 ал.1 и обр. арг. чл. 266 ал. 2 и 3 от ГПК, във връзка с чл. 159 от ГПК, се е произнесъл и по направените във въззивната жалба и отговора доказателствени исканиия за събиране на нови доказателства, като не е ги е уважил, поради липса на законовите предпоставки за това - с оглед несвоевременността на искането и настъпилата преклузия, както и поради липса на процесуални нарушения на РС, довели до този резултат.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 2 от ГПК – негова майка, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Иска присъждане на какъвто и да е размер издръжка – 20, 30, 40, 50 лв. Представителят заявява, че могат да се отделят суми от пенсията на бащата, тъй като фактически бил на държавна издръжка и нуждите му се задоволявали в болницата, както и, че синът й нямал свои доходи, а тя има заеми около 15 000 лв.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител, за да изрази становище, или предприеме процесуални действия.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки – положителни и отрицателни. Въпреки наличието на положителните условия по отношение на ищеца – пълнолетно, ненавършило 25 г. дете на ответника, което се обучава въвв ВУЗ, което не може да се издържа от доходите или имуществото си, той е отчел и съпоставил с тях фактическото положение на ответника – месечна пенсия от 144, 32 лв., намалена работоспособност, параноидна шизофрения при непрекъснато протичане с прогресиращ дефицит и пълно запрещение, което показва липса на отрицателната предпоставка, въведена от закона  чрез ал. 3 на чл. 82 от СК. Несъстоятелни са  доводите на въззивника, че съдът не е посочил в абсолютна сума размера на нуждите на ответника, и необосновано е приел, че те не се надхвърлят от дохода му, както и, че последният му е “свободни средства”, защото издръжката му била поета от държавата. И без да се номинира точно число, определящо паричната равностойност на минималните човешки нужди за съществуване, е безспорно, че сумата 144, 32 лв. в най-добрия случай може да поддържа живот на границата на човешкото достойнство, но не и да надхвърли потребностите на едно лице. Що се отнася до ответника, установи се, че той пребивава в болницата само по няколко дни седмично, а всички лични нужди за храна, облекло, лични вещи, задоволява със своите и на възрастната си майка доходи, медикаментите за заболяването си, от които се нуждае, получава от болницата, но всички останали, с оглед нестабилното си общо здравословно състояние, закупува сам. При това положение даването въобще на издръжка на пълнолетния му и работоспособен син, би представлявало за него съществено затруднение, тъй като обективно липсва възможност да намери подходяща работа и осигури някакви допълнителни средства за подпомагането му.

Поради това искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Никоя отстраните не е претендирала и доказала разноски и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                               

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 6/18.02.2009г. по гр.д. № 433/08г. на НзРС.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: