О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 08.06.2009 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          Мартин Сандулов

ЧЛЕНОВЕ:                                                                  Н.Я.

                                                                                      мл. с. М.М.

като разгледа докладваното от  М.С. ***.  N 340 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 407 и чл. 404 от ГПК.

Жалбоподателката заявява, че на 20.02.09г. в дома й отишъл ЧСИ, от когото тя научила, че има образувано изп.дело срещу нея. След справка установила, че делото е образувано по изпълнителенлист издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр. д.№ 2290/07г. на СлРС. По делото ответна страна било лицето Т.Х. В., а нейните имена са Т.Х.Х.. Твърди, че никъде – нито в исковата молба, нито в съдебното решение, е посочен ЕГН на ответника, такъв е изписан в самия изпълнителен лист, и това е нейният единен граждански номер. Тъй като, обаче, нейните имена са различни, тя счита, че не е страна по делото и всички по-нататъшни действия във връзка с призоваването и уведомяването на длъжника по изпълнителното дело, не се отнасят до нея, а до друго лице. Тя не се счита адресат нито на съдебното решение, нито на поканите и съобщенията от ЧСИ, поради което заявява, че разпореждането на районния съд, с което е уважена молбата на ищеца по гр.д. № 2290/07г. на СлРС за издаване на изпълнителен лист срещу лицето Т.Х. В. с ЕГ№ **********, е незаконосъобразно. Иска от въззивния съд то да бъде отменено изцяло, а изпълнителният лист – обезсилен.

Ответната  по частната жалба страна не е подала писмен отговор в законовия срок.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира, че частната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество е неоснователна и  следва да се отхвърли.

Предмет на обжалване е разпореждане на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение.

Правен интерес да обжалва това разпореждане има само страна в производството. Гр.д.№ 2290/07г. на СлРС е било образувано и приключило между страни “Т.” ООД – Сливен и Т.Х. В..

Настоящата частна жалба е подадена от Т.Х.Х., която твърди, че е субект, различен от посоченото по-горе лице, поради което следва да се приеме, че тя няма право да обжалва никой от съдебните актове по делото, заради липса на процесуална легитимация.

В частната жалба лицето-жалбоподател заявява, че макар то да е различно от ответната страна по делото и от длъжника, посочен в изпълнителния лист, издаден с атакуваното разпореждане, поради необяснимото за нея вписване на нейния ЕГН в изпълнителния лист, ЧСИ е предприел принудителни мерки, свързани с опис на нейно имущество въз основа на издадения по това дело ИЛ.

Ако се приеме, че представените копия от покана за доброволно изпълнение и разписки  на връчители на ЧСИ, действително касаят жалбоподателката и вещите, намиращи се на нейния адрес, може да се приеме и, че това обуславя правния интерес от обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

В този смисъл и посещението, за  което се твърди, че ЧСИ е извършил на 20.02.09г. в дома на жалбоподателката, също  индицира правния интерес и обозначава началото на двуседмичния преклузивен срок по чл. 407 ал. 1 от ГПК, в рамките на който е допустимо подаването на настоящата частна жалба.

При това положение въззивната инстанция следва да осъществи контрол за законосъобразност, който се простира единствено върху предмета на частната жалба и се ограничава от посоченото в нея.

Изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, е влязло в сила съдебно решение, т.е.  – такова, по чл. 404 т. 1 от ГПК. Молбата е подадена до надлежния съд от ищеца по делото, спазена е процедурата по разглеждането й, предвидена в чл. 405 от ГПК.

За да бъде уважена тя, съдът следва, съгласно разпоредбата на чл. 406 ал. 1 от ГПК, да провери само дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В случая и двете условия са спазени. Изпълнителното основание е влязло в сила съдебно решение, чиято “редовност” от външна страна не може да бъде поставяна под съмнение. Същото е осъдителен съдебен акт и несъмнено удостоверява  подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, посочено в него като длъжник. Изпълнителният лист е издаден именно против това лице.

Поради това въззивната инстанция не констатира никакви нарушения във връзка с постановяване на обжалваното разпореждане от 15.07.2008г. на СлРС по гр.д. № 2290/07г. на същия съд, за издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебното решение.

Всички останали, подробно развити в частната жалба аргументи, са неотносими и не могат да променят горния извод.

В ГПК /отм./ по който се е развило първоинстанционното производство, няма задължение ищецът да посочи ЕГН на ответника и това той не е сторил. В съдебното решение такъв номер също не е посочен нито в мотивите, нито в диспозитива и това не е в нарушение на законовите норми. С обжалваното разпореждане е наредено да се издаде изпълнителен лист въз основа именно на така постановеното решение, и това също е в съответствие с правилата на ГПК.

До тук и точно в тези рамки, се простира обсегът на въззивния контрол спрямо разпореждането и с оглед изложеното липсват основания за отмяната му.

Частната жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Ако частната жалбоподателка е имала някакви възражения против съдържанието на изпълнителния лист, е разполагала със съответния правен инструментариум, осигурен й от ГПК, със самостоятелни средства за защита, също предвидени в ГПК, е разполагала и в случай, че се счита засегната от действията на съдебния изпълнител.

И двете положения, обаче, нито са предмет на обсъждане, нито могат да бъдат регулирани в настоящото производство, с оглед изложените вече съображения.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ частна жалба вх.№ 4732/06.03.09г. от Т.Х. *** против разпореждане от 15.07.2008г. по гр.д. № 2290/07г. на СлРС за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение по същото дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

                    

                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: