ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. Сливен, 07.07.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Сливенският окръжен съд, граждански отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.,

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,

 М.Х.,

 

като разгледа докладваното от ХРРИСТИНА МАРЕВА  по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на „Ю.И Е.Д.Б.” АД – гр. София чрез адв. М. А. *** против разпореждане от 24.04.2009г. по ч.гр.д. № 1626\09г. на Сливенски районен съд, с което е било отхвърлено заявление вх. № 8537\15.04.2009г. в частта относно искането за присъждане на деловодни разноски – адвокатско възнаграждение направени от заявителя във връзка издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК.

Поддържа се, че изводите на съда относно липса на основание за заплащане на такива разноски, поради липсата на представителна власт за лицата К. М. и Ж. Д. за осъществяване на процесуално представителство, което рефлектира и към преупълномощаването на адв. А. за това е неправилен. Аргументира се, че по делото е представено пълномощно, изходящо от законните представители на банката както за търговските пълномощници, за което е спазена формата за действителност  на търговската сделка за упълномощаване - търговско пълномощно, предвидена в разпоредбата на чл. 26 от ТЗ, така и за осъществяване на процесуално представителство от адв. А. за банката, които са  нотариално заверени съгласно изискванията на Търговския закон и е различно от посочените в чл. 23 и чл. 27 от ТЗ фигури.  В жалбата се посочва също, че наличието или липсата на договор за уреждане на отношенията между търговеца и неговия пълномощник не е елемент от фактическия състав на производството за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК. В подкрепа на това е обстоятелството, че до настоящия момент Сливенският районен съд, включително и конкретния съдебен състав постановил обжалваното разпореждане, е  уважавал искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителни листи при представяне на абсолютно същите писмени доказателства за наличието на представителна власт спрямо банката.

Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и Окръжен съд – Сливен да издаде Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с който да осъди ЕТ „М. – А.Р.”***, да заплати на „Ю.И Е.Д.Б.” АД – гр. София сума в размер на 772, 21 лв., представляваща направени разноски по делото, а именно заплатен адвокатски хонорар, както и за разноските пред настоящата инстанция.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят „Ю.И Е.Д.Б.” АД– гр. София е депозирал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ЕТ „М. – А.Р.”*** за сумата от 14874, 38 лв. – главница, 161, 55 лв. – договорна лихва за периода от 22.03.2009г. – 15.04.2009г.; 1074, 38 лв. – наказателна лихва за периода от 21.06.2008г. до 15.04.2009г., както и разноски в съдебното производство: 323, 41 лв. – държавна такса и 772, 21 лв. – платен адвокатски хонорар. В заявлението като законни представители на заявителя са посочени А. В. Я. и П.Н. Д. – двамата чрез К. Д. М. и Ж. М. Д., както и пълномощник – адв. М. А.А. ***.

Към заявлението е приложен препис от нотариално заверено пълномощно, изходящо от П. Д.и А. Я.за адв.  М. А. с правомощия да осъществява процесуално представителство за банката пред съдилищата в различни по вид и характер съдебни производства за защита правата и интересите на банката, с изключение на правата, представляващи по съществото си разпореждане с предмета на делата.

Към преписа на нотариално завереното пълномощно е приложено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие сключен между адв. А. и от друга страна „Ю.И Е.Д.Б.” АД – гр. София чрез К. Д. М. и Жа. П. Д. с основание и предмет: образуване и водене на гр.д. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ЕТ „М. – А.Р.”***, за което е договорено възнаграждение в размер на 772, 21 лв., платимо по банков път. В договора за правна помощ не е посочено договореното възнаграждение да е платено нито по банков път, нито в брой.

Относно правомощията и представителната власт на К.Д.М. и Ж.П.Д., които да упражняват от името на банката е представено нотариално заверено търговско пълномощно, издадено на основание чл. 26 от ТЗ,  за извършване на всички действия и сключване на всички сделки, тясно свързани с банковата дейност, като липсва упълномощаване за извършване на действия на процесуално представителство пред съдилища или упълномощаване на други лица за това, както и за сключване на договори за уреждане на отношенията с други пълномощници, осъществяващи представителна власт за банката въз основа на пълномощия предоставени от законните представители на банката.

Районният съд е приел, че въз основа на така представените пълномощни и договор за правна помощ и съдействие, не е налице основание за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно адвокатското възнаграждение в размер на 772, 21 лв. за надлежно упълномощения от законните представителни на банката пълномощник – адвокат, поради договарянето му от името на банката чрез търговските й пълномощници К.М.и Ж. Д., които нямат такива правомощия и представителна власт. С посочените мотиви Районен съд – Сливен е отказал издаването на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК в частта относно разноските направени в производството, представляващи адвокатско възнаграждение.

Разпореждането е съобщено на частния жалбоподател на 12.05.2009г., а частната жалба е била депозирана на 19.05.2009г. – в рамките на законно-определения едноседмичен срок, с оглед на което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна

Съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 1 от ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. В случая жалбоподателят се представлява по закон заедно от двамата от посочените представители – членове на съвета на директорите и изпълнителни директори. В разпоредбата на чл. 32 от ГПК е посочено, кои лица биха могли да бъдат представители по пълномощие. Съгласно т. 1 от същия такива могат да са адвокатите, а според т. 3 пълномощници могат да са и юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. За да могат пълномощниците да разполагат с представителна власт е необходимо лицата, които са ги упълномощили да разполагат с такава.

В настоящия случай търговските пълномощници на „Ю.Е. Д. Б.” АД - К.М.и Ж. Д. не разполагат с процесуална представителна власт, т.к. в представеното пълномощно издадено на основание чл. 26 от ТЗ не са посочени правомощия за образуването на граждански дела, за издаване на изпълнителни листи, образуването и воденето на конкретни изпълнителни дела, нито правото да упълномощават от името на банката други лица с такива права. За посочените търговски пълномощници освен, че липсва представителна власт за извършване на действия на процесуално представителство и\или преупълномощаване на други лица за това, но липсва и упълномощаване за сключване на договори по смисъла на чл. 27 от ТЗ за уреждане на отношенията между търговеца и други негови пълномощници.

Правомощията за осъществяване на процесуално представителство за адв. А. в случая, произтича от пълномощно издадено от законни  представители на банката, с които следва да е сключен и договора за уреждане на отношенията между търговеца и пълномощника, но такъв договор не е представен.

Освен и извън това, в представения договор за правна помощ е договорено възнаграждение, но липсват данни то да е заплатено, което е и основна предпоставка за уважаване на претенцията съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 и 279 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

          ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.04.2009г. постановено по ч.гр.д. № 1626 по описа за 2009г. на Районен съд – гр. Сливен.

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.