О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 12.06.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в закрито заседание на дванадесети юни, през две хиляди и девета година,

 в състав:                             

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М.С.

                   ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

М.Д.                            

 

При секретаря…………………….и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от Маргарита  Друмева 354  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Обжалвано е Определение № 1211/28.04.2009 г., постановено по гр.д. № 5/2009г. на районен съд гр. Сливен, с което е прекратено като недопустимо производството по делото.

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподатели са двете страни по делото- ищците С.Д.М. и Н.Н.К., чрез пълномощника си адв. Е.Х. *** и ответника- Община Сливен, представлявана по пълномощие от ст. юрисконсулт Р. Р..

Ищците, чрез пълномощникът си настояват, че предмет на спора не е отказа да се издаде удостоверение за наследници, а липсата на семейни регистри, от които да се установят обстоятелства, които следва да се отразят в удостоверението за наследниците. Съдът пренебрегнал разпоредбата на чл. 38, ал.4 от ЗГР за установяване правата на заинтересуваните лица по съдебен ред. Считат, че редът за установяване на тези обстоятелства е този по чл. 542 от ГПК, като в текста са посочени примерно и актовете за гражданско състояние. Молят съдът да върне делото за произнасяне по същество, след като констатира неправилността на обжалваното определение.

Ответникът- жалбоподател не е съгласен с извода, направен в обжалваното определение, че се касае за властнически отношения на общината спрямо физически лица и редът следва да бъде не по ГПК, а по АПК. В случая се касаело не до отказ от страна на Община Сливен да издаде съответния документ- удостоверение за наследници на М. Д.М., починал на 30.11.1932 г. в гр. С., съгласно представен акт за смърт, а до практическа невъзможност такъв да бъде издаден, тъй като общината не разполага със семейни регистри от 1932 г. Уточнява, че до влизане в сила на ЗГР /1999 г./ удостоверенията се издавали въз основа на информация подадена в молба- декларация от заинтересуваните лица, а след влизане в сила на закона се издават въз основа на разпоредбата на чл. 24, ал.2 ЗГР и чл. 1 от ЗН. Съдът следвало да се съобрази с определения в чл. 542 от ГПК ред за установяване на такива факти. Удостоверяването на наследниците следвало да стане чрез семейните регистри или въз основа на обвързващата сила на пресъдено нещо на съдебното решение.

Съдът намира жалбите за допустими, като подадени от страни в производството в законния срок. Разгледани по същество са основателни.

Съдът констатира, че ищците са завели иск с правно основание чл. 542 от ГПК във връзка с чл. 38, ал.4 от ЗГР /закон за гражданската регистрация/ за установяване по отношение на ответната община Сливен ФАКТА, че М. Д.М. роден през 1860 г., починал на 30.11.1932 г. в гр. С. е оставил за наследници съпруга К. Н. ***, починала на 11.01.1956 г.; син Д. М. М.,***, починал на 17.09.1954 г.;  син А. М. М.,***, починал на 17.09.1966 г. и дъщеря И. М. К., б.ж. на гр. С., починала на 05.04.1991 г.

В исковата молба се твърди, че вторият ищец подал молба до Община Сливен за издаване на удостоверение за наследници на общия наследодател М.Д.М., но му отговорили, че общината не разполага със семейни регистри от 1932 г., за да извърши проверка за оставените наследници. Отказа е обжалван пред Областния управител Сливенска област, но жалбата му е оставена без уважение. Ищците посочват, че преди влизане в сила на ЗГР Община Сливен е издавала удостоверения за наследниците на наследодателя М.. Искът е заведен поради липса на данни в семейните регистри.

Настоящата инстанция намира частните жалби за основателни.

Неоснователно районният съд прави извод за недопустимост на иска на основание чл. 130 от ГПК и приема, че ищецът Н.К. не е трябвало да спира до обжалването на отказа на кмета на община Сливен, като индивидуален административен акт на основание чл. 93, ал.4 от АПК пред областния управител, а е трябвало щом последният е отхвърлил жалбата му да обжалва отказа пред административния съд по чл. 98, ал.1, изр. последно от АПК /без да посочи, че предвидимият резултат ще е същият, след като липсват семейните регистри за 1932 г./.

Според чл. 542 от ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният  е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо да разпореди да се състави съответният документ.

В случая фактът- кои са наследниците на М. Д.М. е факт с правно значение, който следва да бъде удостоверен с документ. Този документ не може да бъде съставен поради унищожаване на семейния регистър.

В чл. 38, ал.4 от ЗГР е посочен редът- “При унищожени регистри за гражданско състояние, липса на съставен акт и раждане и смърт и установяване на вписани  неверни данни заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред.” Препращането към обжалване по административен ред е неправилно. При липса на семейните регистри за 1932 г. единствената възможност за ищците е да предявят иск с правно основание чл. 542 от ГПК във връзка с чл. 38, ал.4 от ЗГР.

По тези съображения Сливенският окръжен съд, като намира обжалваното определение за неправилно ще го отмени и върне делото за приключване на производството, с произнасяне по същество.  

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОТМЕНЯ Определение № 1211/28.04.2009 г., постановено по гр.д. № 5/2009г. на районен съд гр. Сливен, като неправилно.

Връща делото на същия съдебен състав за приключване  на производството с произнасяне по същество.  

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: