ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 15.07.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М. ЧЛЕНОВЕ: М.Б.М.Х.

като разгледа докладваното от МАРИЯ БЛЕЦОВА 364 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството се движи по реда на гл. XXXIV от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. П., в качеството му на процесуален представител на А.Й.А. ЕГН ********** ***„Ц. И. Ш." № * против Определение № 898 / 30.03.2009г. постановено по гр.д. № 812/2009г. по описа на СлРС, с което е била оставена без уваженеие като неоснователна молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявения от него против Р.С.М., К.И.Н., К.К.М. и „Р.Б." ЕАД иск за прогласяване на нищожна по отношение жалбоподателя на сделката, с която пълномощниците му са продали сами на себе си поземлен имот с идентификатор № 67338.537.165 по Кадастралната карта на гр.Сливен и по иска за признаване на установено спрямо К.К.М. и „Р." ЕАД, че жалбоподателя е собственик на описания по-горе недвижим имот. В жалбата е посочено, че нито с първоначалната искова молба, нито в отделната искова молба от 13.03.2009 г. жалбоподателят не е бил поискал допускане на обезпечение чрез налагана на възбрана, а исканата от него обезпечителна мярка е била с


правно основание чл. 397 ал.1 .т.З от ГПК чрез спиране на изпълнението, за което липсват мотиви и диспозитив от съда от обжалваното определение. Сочи се, че осведомителното действие на вписването на исковата молба не е достатъчно като ефект за да обезпечи предявения установителен иск за собственост в случай на налична публична продан на процесния имот, осъществен по изпълнителен процес, провеждан независимо от гражданско правния спор. Твърди се, че вписването на исковата молба не би могло да се противопостави на лицето, което ще бъде обявено за купувач от съдебния изпълнител. Във връзка с това е изложено становище, че за да се прекрати вещно правното действие на публичната продан и за да не се обезмисли решаването на гражданско правния спор е налице обезпечителна нужда от спиране на изпълнителното производство. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде допуснато налагане на обезпечителна мярка чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 9/2009г. по описа на ЧСИ Н.Г..

Ответникът по жалбата Р.М. не излага становище по основателността и. Ответникът К.Н. също не излага становище по основателността на жалбата . Възражение е депозирано от „Р." ЕАД в което се твърди, че искането за спиране на изпълнителното производство не отговаря на наличната обезпечителна нужда и би навредило интересите на взискателя по изпълнителното дело. Сочи се, че не е представена гаранция по смисъл на чл. 391 ал.1 т.2 от ГПК. Моли се искането за налагане обезпечителна мярка чрез спиране на изпълнението да бъде оставено без уважение, а в случай, че се удовлетвори искането за спиране на изпълнението да бъде постановено такова само по отношение на процесния имот. Претендирани са деловодни разноски.

Ответникът по жалбата К.К.М. не изразява становище по нея.

От събраните по делото доказателства съдът установи следата фактическа обстановка:

На 05.03.2009г. в РС - Сливен е била депозирана искова молба от жалбоподателя А. против Р.С.М., К.И.Н., К.К.М. и „Р." ЕАД. С исковата молба било поискано да се постанови решение, по силата на което да бъде прогласен за нищожен по отношение на жалбоподателя и ответниците М. и Н. договор за покупко-продажба сключен между жалбоподателя А. чрез пълномощниците му М. и Н., в качеството на продавач и Р.М. и К.Н. от друга страна, в качеството им на купувачи договор за продажба на недвижим имот, обективиран от н.акт № 174/2008 г., поради противоречия със закона


и накърняване на добрите нрави. С исковата молба било поискано съдът да признае по отношение на К.М. и „Р." ЕАД, че недвижим имот с идентификационен № 67338.537.165 не принадлежи на К.М.. С исковата молба било поискано съдът да допусне обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителната мярка предвидена в чл. 397 ал.1 т.З ГПК, а именно чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

От представените по делото нот.актове № 174/16.04.2008 г., № 97/09.05.2008 г. и № 98/09.05.2008 г. се установи, че на 16.04.2008 г. жалбоподателят А. чрез пълномощниците си Р.М. и К.Н. продал на пълномощниците Р.М. и К.Н. собствения си недвижим имот с идентификатор № 67338.537.165. Същият имот е бил продаден на 09.05.2008 г. от ответниците Р.М. и К.Н. на ответника К.М. и на същата дата 09.05.2008 г. била учредена договорна ипотека върху недвижимия имот за задължение в размер на 30 628.03 евро на ответника К.М. спрямо кредитодателя и ипотекарен кредитор „Р." ЕАД.

От представената по делото справка от Общинска администрация -Сливен с изх. № 0220000262/13.05.2009г. се установи, че данъчната оценка на процесния имот 67338.537.165 е 22 777.30 лв.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, разгледана по същество, същата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 391 ал.1 от ГПК обезпечението на иска се допуска тогава, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни устни доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД, като в разпоредбата на ал.2 от чл. 391 от ГПК е посочено, че съдът може да задължи ищеца да представи парична гаранция в определен от него размер в случая по ал.1 т.1.

В настоящият случай исканото обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство не е било разгледано по същество от първоинстанционния съд. С обжалваното определение той се е произнесъл по основателността на допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана, нещо което не е било поискано от ищеца. Ето защо е необходимо основанията за допускане на обезпечение да бъдат разгледани по същество от настоящия съдебен състав.


Съдът намира, че са налице писмени доказателства, от които може да се установи правен интерес на жалбоподателя от предявяване на исковата молба, но те не са дотолкова убедителни по своя характер, че да обосновават извод на съда за евентуална основателност на исковата претенция. В исковата молба са изложени аргументи за нищожност на договора сключен на 16.04.2008 г. между пълномощниците на жалбоподателя и самите тях, поради противоречия със закона и накърняване на добрите нрави, като твърденията за противоречия със закона се основава на обстоятелството, че жалбоподателят не е получил сумата по продажната цена. Това обстоятелство обаче не се доказва с представените по делото доказателства към настоящия момент. Не се доказва с наличните доказателства и твърдението за умишлено действие против интересите на жалбоподателя от страна на ответниците. Ето защо съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК, а именно да е налице обезпечителна нужда, която да е основателна и за която де е предявен иск прикрепен с писмено доказателство. С оглед обаче наличието на обезпечителна нужда все пак , съдът намира, че следва да бъде допуснато обезпечение в хипотезата на чл. 391 ал.1 т.2 от ГПК като определи да бъде представена гаранция в размер, съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД.

Като взе предвид възражението по депозираната частна жалба на „Р."ЕАД , според което изпълнителното производство по образуваното пред ЧСИ Н. Г. изпълнително дело е насочено не само по отношение на процесния недвижим имот съдът намира, че следва изпълнителното производство да бъде спряно само по отношение на този недвижим имот.

С оглед изложеното и като взе предвид представената по делото справка от Община - Сливен за данъчната оценка на процесния недвижим имот , както и обстоятелството , че при неоснователно допуснато обезпечение, ответникът„Р."ЕАД би претърпял преки и непосредствени вреди от закъснялото удовлетворение от стойността на имота по изпълнителното дело в размер на около 7 000 лв (лихва, която би се начислила върху стойността на имота по данъчна оценка за около Зг.период ), съдът намира, че следва да допусне обезпечаване на предявените по гр.д. № 812/2009 г. по описа на СлРС искове чрез спиране на изпълнителното производство по изп.дело № 9 / 2009 г. по описа на ЧСИ Н. Г. по отношение на недвижим имот с идентификатор № 67338.537.165 по Кадастралната карта на гр.Сливен при внасяне на парична гаранция в размер на 7 000 лв. от жалбоподателя.


Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 898 / 30.03.2009г. постановено по гр.д. № 812/2009г. по описа на Сливенския районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Вместо това постанови :

Допуска обезпечение на предявените от А.Й.А. ЕГН ********** ***„Ц. И. Ш." № * против Р.С.М., К.И.Н., К.К.М. и „Р.Б." ЕАД искове с искова молба от 05.03.2009 г. , по която е образувано гр.д. № 812 / 2009 г. по описа на Сливенския районен съд чрез спиране на изпълнително производство № 9 / 2009 г. по описа на ЧСИ Н. Г. по отношение на недвижим имот с идентификатор № 67338.537.165 по Кадастралната карта на гр.Сливен при представяне на парична гаранция в размер на 7 000 ( седем хиляди ) лева .

Обезпечителната заповед да се издаде след внасяне на определената на жалбоподателя гаранция.

 

Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: