О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № …

       Гр. Сливен, 30.06. 2009 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание, проведено на тридесети юни, през две хиляди и девета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  М.Б.

                                                                                                              М.Х. 

 

при секретаря…… и с участието на прокурора……………..………..  разгледа докладваното от ……Гинка Драганова .………   гражданско дело № 375 по описа за 2009 година и констатира:

Производството е по  чл.  274, ал.1, предложение 1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 1364/14 май 2009 г., постановено по гр.д. № 1987/2009 г. на РС – Сливен, с което на основание чл. 389 от ГПК е допуснато обезпечение на предявения от Н.М.И. с ЕГН ********** *** против „У.Л.” ССБ” ЕООД със седалище гр.С. чрез налагане запор върху движима вещ собственост на ответното дружество, находяща се в цеха на дружеството гр.С., кв.”Р.” ул.”Т.А.” № *, а именно: щрайхмус дърводелски с инвентарен номер 400069 на стойност 3 300 лв. Отхвърлено е като неоснователно искането на Н.М. за допускане на обезпечение чрез запор на общо още десет  машини на ответното дружество. В отхвърлителната част определението, като необжалвано е влязло в сила.

Това определение е обжалвано от„У.Л.” ССБ” ЕООД със седалище гр.С., кв.”Р.” ул.”Т.А.” № *, работодател на ищеца и ответник по гражданското дело.

Предмет на частната жалба е определението в частта, с която е допуснато обезпечение на посочената движима вещ, собственост на ответника по гражданското дело, е обжалвано от същия.

В частната жалба са наведени доводи, че ищеца по делото е работил по трудово правоотношение в дружеството „У.Л. ССБ” ЕООД – гр.С., но запорираната вещ била собственост на ТД „У. ССБ” ЕООД – клон С. и затова тази вещ била заведена в това дружество под №  71 в инвентарния опис по сметка № 204/4 – производствени машини и оборудване и била с балансова стойност 46,20 лв. Жалбоподателя моли на основание чл. 402 ал.2 от ГПК да се отмени определението на РС – Сливен, с което е издадена обезпечителната заповед. Към жалбата е приложено копие от инвентарен опис на „У.Л. ССБ” ЕООД и на „У. ССБ” ЕООД – клон С.. /не надлежно заверен./.

Отговор по частната жалба е депозирал ответникът по не   Н.М., чрез процесуалния си представител адв.Л.С. ***. Навежда доводи за неоснователност на частната жалба и законосъобразност на определението, с което е наложена обезпечителната мярка запор на движима вещ – щраймус дърводелски с инвентарен № 400069. Счита, че приложеното частната жалба копие на извлечение от инвентарен опис на „У. ССБ” ЕООД – клон С. не установява, че посочената движима вещ е собственост на друго юридическо лице, а не на ответника по гражданското дело. Намира, че няма доказателства, установяващи последния баланс на ответното дружество с конкретни данни за всички негови ДМА – машини и съоръжения.

Сочи, че приложеното копие не е извлечение от официален документ и не е надлежно подписано и подпечатано от „У. ССБ” ЕООД – клон С. и няма характер на официален документ. Заедно с това посочва, че липсват документи относно отчуждаването на тази запорирана движима вещ, която към извършване на описа от съдия-изпълнител се е намирала във владение на ответното дружество „У.Л. ССБ” ЕООД и не е била предадена на приобретател „У. ССБ” ЕООД – клон С.. Намира, че съгласно разпоредбата на чл. 453 т.4 от ГПК след като няма документ с достоверна предхождаща дата за отчуждаване на тази движима вещ, чието владение към момента на запора не е било предадено на приобретателя, отчуждаването не може да се противопостави на взискателя.

 Частната жалбата е процесуално допустима,      депозирана е в рамките на преклузивния срок, от надлежна страна и при спазване на законоустановените изисквания за редовност по чл.275 от ГПК, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Окръжният съд след като съобрази оплакванията в жалбата, наведените доводи в отговора на същата от ответната по частната жалба страна, както и съображенията на съда изложени в определението, с което е допуснато обезпечение на предявения иск, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на частната жалба е определение  № 1364/14.05.2009г., в частта му, с която е било допуснато обезпечение на предявен от молителя Н.М. иск, с посочено правно основание чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ и цена – 1635,08 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, през посочен период.  С исковата молба е било направено особено искане: да се допусне обезпечение на иска му чрез налагане на запор на 11 движими вещи на ответника – машини, преси, фрези, стругове и щраймус дърводелски с инв.№ 400069 на стойност 3 300 лв.  – т.7 от описа на движимите вещи, на които е поискано да се направи запор. С определението, предмет на жалбата, след като е съобразил размера на исковата претенция – 1635,08 лв. Районен съд Сливен е допуснал обезпечение само върху една движима вещ на ответника с инв. № 400069 на стойност 3  300 лв. За да постанови тази обезпечителна мярка, РС Сливен е установил и приел, че исковата претенция е подкрепена с  писмени доказателства, които са преценени като основателни. Съобразил е, че съществува реална опасност, движимата вещ да бъде отчуждена и да бъде осуетено или затруднено изпълнението на правата на ищеца по бъдещото решение и е допуснал исканото обезпечение, съобразно цената на иска и посочената вещ.

Не се спори, че тази машина се е намирала в цеха на ответника към момента на налагане на обезпечителната мярка, предмет на частната жалба.

Тези констатации от фактическа страна мотивират следните правни изводи:

   Частната жалба на  „У.Л.” ССБ” ЕООД със седалище гр.С., кв.”Р.” ул.”Т.А.” № 1 е неоснователна и следва да се остави без уважение, по следните съображения:

Приема се, че преди  да постанови определението си за обезпечение на предявения иск по реда на чл.389 от ГПК, РС Сливен правилно е установил   предмета на исковата молба,    размера на исковата претенция – 1635,08 лв., както и стойността на вещите, посочени  от ищеца, след което    е допуснал обезпечение само върху една движима вещ на ответника с инв. № 400069 на стойност 3  300 лв.

За да допусне обезпечение на предявения иск, РС Сливен е приел, че  са осъществени предвидените в закона предпоставки за  обезпечаване и конкретно, че иска е вероятно основателен и поисканата от молителя обезпечителна мярка е адекватна на търсената защита, в тази размер. Безспорно е установено по делото, че към момента на описа тази машина се е намирала в цеха на ответника - жалбоподател. Определението в обжалваната част е съобразено, както с материално правните разпоредби за допускане на обезпечението , така и с трайната практика на съда и е законосъобразно.

Твърдението на жалбоподателя, че запорираната вещ е собственост на друго дружество, което е клон на Софийско дружество, в конкретния случай е неустановено по делото. Доказателства в тази насока няма представени. Обстоятелството, че в инвентарен опис на Софийско дружество  има вписана тази машина със същия номер, но с друга остатъчна стойност 46,20 лв. не може да мотивира извод, че двата инвентарни описа на ответника „У.Л. ССБ” ЕООД и на „У. ССБ” ЕООД – клон С., се отнасят за една и съща година. Такива доказателства по делото няма представени. Инвентарният опис  е без дата, на която е издаден  и няма доказателства, установяваща, до кой момент или към кой момент са данните, отразени в копието от инвентарния опис, представен с частната жалба, както и към баланса за коя година е приложения   опис .

Доводът на жалбоподателя, че тази запорирана вещ не е негова   не се подкрепя от доказателствата по делото и  не може да бъде споделен.

Установено е по категоричен начин, че към момента на налагане на запора, на взискателя не може да се противопоставя  отчуждаване на движими вещи, чието владение не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, тъй като няма документ за отчуждаването с достоверна дата предхождаща налагането на запора . /арг. чл. 453 т.4 от ГПК/.

Твърдението на жалбоподателя, че запорираната вещ не влиза в баланса на дружеството и не е негова собственост, не се установява от всички, представени по делото доказателства.  По делото няма представен баланс от жалбоподателя, по който да се прецени и установи, към коя дата, на какво основание е придобита от жалбоподателя или от друго лице, или е отчуждена от него запорираната вещ,   каква е остатъчната й стойност в последния баланс на дружеството, което безспорно е работодател на ищеца   съгласно разпоредбата на §1, т. 1 от КТ и дължи заплащане на положения от него  труд.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

                                    О   П    Р    Е    Д    Е   Л    И    :

 

ОСТЯВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „У.Л. ССБ” ЕООД – гр.С., представлявано от управител В.Т.Д., против определение № 1364/14.05.2009 г. постановено по гр.д. № 1987/2009 г. на Районен съд – Сливен, в частта му, с  която е допуснато обезпечение на предявен от ищеца Н.М. иск, с посочено правно основание чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ и цена – 1635,08 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за посочен период,  чрез налагане на запор върху   движима вещ на ответника – работодател,  щраймус дърводелски с   инвентарен  № 400069 на стойност 3  300 лв.

 

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, съобразно разпоредбата на чл. 274, ал.3 от ГПК, пред ВКС на Република България.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       

 

ЧЛЕНОВЕ: