О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 17.06.2009 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          Н.Я.

                                                                            М.Д.

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  N 379 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане по чл. 418 вр. чл. 417  т.9 от ГПК  за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че съдът незаконосъобразно е отхвърлил заявлението му, като неправилно е приел, че длъжникът по записа на заповед се е задължил в полза на физическо лице. Заявява, че от съдържанието на документа ясно се вижда, че той е в полза на юридическо лице – търговско дружество, което действа чрез физически лица, като негови представители. Поради това моли въззивния съд да отмени разпореждането и постанови разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

След преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, поради което  е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и  следва да се остави без уважение.

Подаденото от частния жалбоподател заявление е за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК въз основа на документ по чл. 417 т. 9 от ГПК – тоест – за вземане за парична сума, въз основа на запис на заповед, който е представен със заявлението.

РС е извършил проверка за редовността на подаденото заявление, както и на документа, на който се основава вземането, констатирал е, че лицето, подало заявлението не е носителят на менителничното право в представения запис на заповед и го е отхвърлил.

Настоящата инстанция споделя този извод. Записът на заповед е формална сделка, чието задължително съдържание е императивно, определено от законодателя, и е условие за валидността на акта. Следователно съдът, преценяващ само от външна страна редовността на документа, е обвързан с изрично и изчерпателно посочените в нормата на чл. 535 ТЗ реквизити. Съгласно т. 5 на тази разпоредба, в записа на заповед се посочва името на лицето или на заповедта на което следва да се плати. В ценната книга, предмет на спора, е вписано задължение за плащане “НА О.Р. Г., ЕГН…, л.к.№….., или НА НЕГОВА ЗАПОВЕД”. Така индивидуализиран носителят на менителничното право е без съмнение физическото лице с тези имена и лични данни. Обстоятелството, че след тях следва знакът “тире” и текст “управител на “И.” ООД – Ш., рег. по ф.д.№…, д.№…, булстат….”, не може да промени тази констатация, тъй като съгласно лексическите и граматическите правила, фразата след тирето е определение или пояснение към предхождащото го съществително собствено име. Носителят на едно субективно право или задължение категорично следва да се идентифицира със своите собствени  индивидуализиращи го белези – наименование, адрес, номера на съответните регистрации и др.подобни. Тоест, ако това е юридическо лице, за да се обозначи то като страна в някакво правоотношение, единстевният валиден начин да стори това, е като посочи своето наименование, и форма на съществуване в правния мир. Начинът на представителството му не е част от тези индивидуализиращи го белези, без които то не може да се персонифицира и определено няма значение от тази гледна точка и конкретното собствено име на физическото лице/лица, осъществяващо в даден момент представителните функции, защото, както и жалбоподателят правилно посочва, ТД е участващият в правоотношенията субект. В случая именно това не е афиширано – обратното, използваната формулировка поставя в ролята на субект физическо лице, индивидуализиращо се с посочените имена и номера, което, освен това е и управител на ООД, но със същото правно значение би се ползвало и отбелязването, че то е, например, носител на литературна награда.

Поради това менителничният ефект може да възникне за него, и подаването на заявлението от правен субект, непосочен като носител на правото в записа на заповед изключва възможността заявлението на последния да бъде уважено, без дори да се извършва и обусловената преценка дали актът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето против което се иска издаване на заповедта и изпълнителния лист.

В светлината на изложеното твърденията на жалбоподателя, че в записа на заповед недвусмислено е посочено, че издателят се е задължил в полза на юридическото лице – ООД, са несъстоятелни. Прецизността във всяко изявление, на което страната придава правно значение и черпи права от него, е въпрос не само на правна култура, но и на правна дисциплина, чието нарушаване, особено в случаи като настоящия, в които формалното съдържание на сделката е решаващо, води до крайно неблагоприятни последици.

Поради това този състав намира, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразно разпореждане.

Същото следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278  от ГПК съдът

 

                                                  

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 13083/10.06.09г., против разпореждане от 02.06.2009г.  по ч.гр.д.№ 2464/09г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане от 02.06.2009г.  по ч.гр.д.№ 2464/09г. на СлРС , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението   подлежи на  касационно обжалване с частна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

: