О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №

гр.Сливен, 09.07.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

като разгледа докладваното от МАРИЯ БЛЕЦОВА 389 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на адв. Г., в качеството й на пълномощник на „Т.-С.” ЕАД, гр. Сливен против Разпореждане от 07.05.2009 г. постановено по ч.гр.д. № 1533/2009 г. на СлРС, с което не е било уважено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК против Р.Т.Р. *** за главница 601.01 лв. и лихва в размер на 153.09 лв. В жалбата се сочи, че разпореждането на съда е незаконосъобразно. Твърди се, че съгласно разпоредбите на ГПК с подаването на заявление за издаване заповед за изпълнение, не е необходимо да се представят каквито и да е доказателства за установяване на вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение, като длъжникът има възможност при несъгласие с посочената в заповедта за изпълнение сума или при несъгласие с основанието за издаване на заповед за изпълнение, да подаде възражение. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено.

          Ответникът по жалбата Р.Р. не е изложил становище по нея.

          От събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

          На 08.04.2009 г. жалбоподателят „Т.-С.” ЕАД, чрез пълномощника си Пламена Господинова Г. депозирал в  РС – Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р.Т.Р.. В заявлението било посочено, че се иска издаване на заповед за изпълнение за вземане произтичащо от ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2005 г. до 31.10.2008 г. с главница от 601.01 лв. и лихва за периода от 30.11.2005 г. до 31.10.2008 г. в размер на 153.09 лв. В заявлението било посочено, че обстоятелствата, от които произтича вземането, се посочват в извлечение от сметка. Със заявлението било представено и извлечение по сметка 4114 – „клиенти топлоенергия население”, изготвено и подписано от длъжностни лица на жалбоподателя. С Разпореждане от 09.04.2009 г. СлРС оставил без движение заявлението, като дал възможност на жалбоподателя в едноседмичен срок да уточни в самото заявление вземането си по пера: каква част от сумата за главница е за топлинна енергия за отопление, каква част за битово гореща вода, сума мощност и за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Било посочено, че това е необходимо с оглед защитата на ответника, тъй като със заявлението по чл. 210 от ГПК не бил представен документ. Разпореждането било съобщено на жалбоподателя на 11.05.2009 г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок на 18.05.2009 г. била депозирана процесната жалба.

          От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, разгледана по същество, същата се явява основателна.

          Производството по чл. 410 от ГПК за издаване заповед за изпълнение е строго формално производство. Целта е заявителят да има възможност при най-улеснена процедура, да поиска да му бъзе издадена заповед за изпълнение като спазва най-малко формалности. Достатъчно е той да попълни реквизитите на утвърдения от Министъра на правосъдието образец на заявление. Тъй като производството е строго формално, достатъчно е заявителят да попълни всички необходими полета в заявлението. Действително разпоредбата на чл. 410, ал.2 сочи, че заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 от ГПК, в т. 4 от който е посочено, че в исковата молба следва да са посочени обстоятелствата, на които се основава иска. Такова изискване съществува и в самото заявление за издаване на заповед за изпълнение, като в т. 9, подточка „в” съществува изискването заявителят да посочи за какво е паричното вземане, а в т. 12, да посочи обстоятелствата, от които произтича вземането му. В конкретния случай заявителят е посочил, че вземането му е за ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2005 г. до 31.10.2008 г., както и че обстоятелството от което произтича вземането му, е извлечение от сметка. Извлечението установяващо вземането на заявителя, е приложено към заявлението. Тъй като производството по издаване заповед за изпълнение е формално, то и длъжникът, за да защити правата си, е достатъчно да извърши възражение по предявената му заповед за изпълнение, като не е необходимо да посочи каквато и да е причина за основателността на възражението си – чл.414, ал.1 от ГПК.

С оглед изложеното неоснователно било оставянето без движение на заявлението за посочване по пера на съставните части на главницата. Така постановеното разпореждане се явява незаконосъобразно. Основанието на съда за отказ да издаде заповед за изпълнение е незаконосъобразно. Налице е неизисквана от закона защита на правата на длъжника. Предвид посоченото е необходимо разпореждането на СлРС да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение.

          Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

 

          ОТМЕНЯ Разпореждане от 07.05.2009 г. по ч.гр. д. № 1533/2009 г. на Сливенския районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          Вместо това постанови :

 

          Да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на „Т.-С.” ЕАД с адрес на управление гр. С., бул. „С. К.” № * срещу Р.Т.Р. ЕГН ********** ***-Б-8 за сумата от 601.01 лв. представляваща ползвана, но неизплатена топлинна енергия за периода 30.11.2005 г. до 31.10.2008 г., както и лихва в размер на 153.09 лв. за периода от 30.11.2005 г. до 31.10.2008 г.

          Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника .

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.