ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. Сливен, 20.07.2007г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и девета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.,

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,*** Х.

 

като се разгледа докладваното  от Христина Марева 402 описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

В жалбата на П.Б.П. се твърди, че са незаконосъобразни извършените от ЧСИ М. М.с № 768 при КЧСИ и район на действие ОС – Сливен по и.д. № 20097680400093, а именно заплаха за опис на вещи и извършване на запор върху възнаграждения от пенсия и заплата за задължение в общ размер на 1021,73 лв., поради което жалбоподателят не може да ползва тези парични средства. Освен това изпълнителното делото е следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК поради непредприемането на изпълнителни действия от страна на взискателя за период от повече от две години, видно от датата на образуване на гр.д. № 615\2006г. и тази на издадения изпълнителен лист.

Иска се отмяна на неправилните действия на ЧСИ, неправилно наложените запори и прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Препис от жалбата е връчен на взискателя – „Т.– С.” ЕАД – гр. Сливен, който чрез пълномощник – адв. ПЛ. Г. от АК – гр. Сливен оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не е налице основанието по чл. 433,   ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, т.к. същото е образувано през настоящата 2009г. Излага доводи за прекъсване на давностния срок с предприемането на изпълнителни действия за събиране на вземанията.

В обясненията на ЧСИ дадени на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК се посочва, че по образуваното изпълнително дело с предмет парично вземане е образувано на 20.03.2009г., като към момента на подаване на жалбата са извършени само справки от НАП и КАТ – Сливен. На длъжника е направено разяснение на способите за принудително изпълнение поради отказа да изпълнява доброволно. Не е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, т.к. същото е образувано през 2009г.

Въз основа на приложеното копие и.д. № 20097680400093 на ЧСИ М. М. с № 768 при КЧСИ и район на действие ОС – Сливен се установява следното:

И.д. № 20097680400093 на ЧСИ М. М. с № 768 при КЧСИ и район на действие ОС – Сливен е образувано на 20.03.2009г. по молбата на „Т. – С.” ЕАД – гр. Сливен като взискател за събиране на сумите по представения изпълнителен лист, издаден на 22.03.2006г. по ч.гр.д.  № 615\06г. по описа на РС – гр. Сливен, а именно 486, 08 лв. – главница, представляваща цена на неплатена топлоенергия за периода от 01.11.1999г. до 30.12.2005г., сумата от 55, 58 лв., представляваща мораторна лихва, както и за законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2006г. до окончателното изплащане на сумите и сумата от 10, 83 лв. – разноски по издаването на изпълнителен лист.

 В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил като изпълнителни способи: удръжки от трудово възнаграждение на длъжника; възбрана, опис и продажба на МПС собственост на длъжника; възбрана опис и продажба на недвижим имот собственост на длъжника, като за целта ЧСИ да извърши справки за наличието на движимо, недвижимо имущество, трудови договори на лицето в НАП – гр. Сливен, както и справка от КАТ за налични МПС.

Въз основа на молбата след образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изискал и получил посочените справки, като ПДИ е връчен ана длъжника на 31.03.2009г. лично. В ПДИ ЧСИ е поканил длъжник ада плати, като е посочил общия размер и произход на задълженията, посочил е банковите сметки, по които може да извърши плащане, като е отправил предупреждение, че в противен случай ще пристъпи към принудително изпълнение, като може да упражни и правомощията си по чл. 431 от ГПК пир препятстване на изпълнението от страна на длъжника.

Няма данни към 31.03.2009г. ЧСИ да е пристъпил към принудително изпълнение или налагане на обезпечителни мерки във връзка с това.

Жалбата е постъпила до ЧСИ по факс на 08.04.2009г., което е видно както от автоматичното отразяване на датата, така и от саморъчно поставената от жалбоподателя дата.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е недопустима. От гледна точка на формалните изисквания съгласно чл. 436, ал.4 от ГПК тя следва да отговаря на изискванията на чл. 260, 261 и 262 от ГПК – не е посочен в нея адрес на жалбоподателя, а чрез подаването й по факс не може да се приеме, че в нея се съдържа подпис на жалбоподателя. Освен това е просрочена. ПДИ е връчена на 31.03.2009г. като едноседмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК е изтекъл на 07.04.2009г., а жалбата е подадена на 08.04.2009г.

На следващо място жалбата е недопустима и поради липсата на правен интерес. Извършените към момента на подаване на жалбата действия се изразяват в образуването и връчването на ПДИ, което съдебният изпълнител съгласно императивната норма от публичен ред, съдържаща се в чл.426, ал. 1 от ГПК, е длъжен да стори въз основа на подадената от взискателя молба и представеното с нея годно изпълнително основание. Съдържанието на ПДИ, което по същество оспорва жалбоподателят, също отговаря на императивните изисквания на чл. 428, ал. 1 и ал.2 от ГПК, от които съдебният изпълнител е обвързан без възможност за преценка.

Хипотезите, в които длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК. Към момента на подаването на жалбата липсва извършено, каквото и да е от съдебния изпълнителни действие, подлежащо на обжалване съгласно тази разпоредба. Не се касае за наложена глоба, няма наложени обезпечителни мерки и още по малко – действия на същинско принудително изпълнение, които да са насочени към имущество или доходи, които длъжникът смята за несеквестируеми, нито ЧСИ е пристъпил към отнемане на вещи или отстраняване от недвижим имот.

Твърдението, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е неоснователно. Началният момент на двугодишният срок на бездействие на взискателя като основание за прекратяване на изпълнителното производство е този на неговото образуване – 20.03.2009г., а не момента на постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ч.гр.д. № 615\06г. на РС – гр. Сливен. По този въпрос както в жалбата, така и във възражението на взискателя е допуснато смешение с института на погасителната давност по смисъла на  раздел 2, гл. V на ЗЗД. Възраженията, касаещи погасяване на задълженията по давност съгласно посочените материално-правни разпоредби обаче подлежат на разглеждане само в исково производство при спор относно съществуването и изпълнението на задълженията по издадения изпълнителен лист, но не и в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 402\09 по описа на ОС – гр. Сливен и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Б.П. ЕГН ********** ***„Х. Д.” * * * от 31.03.2009г. против извършените към същата дата действия по и.д. № 20097680400093 на ЧСИ М. М. с № 768 при КЧСИ и район на действие ОС – Сливен като НЕДОПУСТИМА.

 

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред Бургаски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

  

    2.