О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 09.07.2009 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                                  Н.Я.

                                                                                      мл. с. М. М.

като разгледа докладваното от  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА   N 405 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на исково производство и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателите твърдят, че определението е незаконосъобразно, тъй като към момента на подаване на исковата молба технят имот се е идентифицирал с имот, описан в АОС, с който общината се легитимирала като собственик и това обуславяло правния им интерес от водене на делото. Обстоятелствата, цитирани в определението на РС станали известни едва след назначаването на техническата експертиза. Твърдят още, че има неизяснени въпроси от фактическата страна на спора, от значение за произнасянето по същество. Поради това молят въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната  по частната жалба страна не е подала писмен отговор в законовия срок.

Този състав на въззивния съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект имащ интерес от обжалването, поради което е допустима, а по същество е и основателна, с оглед което ще бъде уважена.

Искът е за установяване на отречено право на собственост. Правният интерес от воденето му ищците са обосновали с наличието на акт за общинска собственост, който ответникът противопоставя на твърдяното от тях вещно право. В хода на процеса съдът е събирал редица доказателства, с които всяка страна се домогва да потвърди своето, респективно – да отрече правото на другата страна. След изслушване на съдебно техническа експертиза, съдът е приел за установено, че “при завеждането на исковата молба ответната община не се е водела собственик на процесния недвижим имот”, от което е извел извода, че искът става недопустим. От една страна с този си акт РС предрешава спорното материално правоотношение, но без сила на пресъдено нещо, тъй като фактически не се е произнесъл по същество. От друга страна този му извод в действителност касае точно основателността, а не допустимостта на иска, която, както се посочи вече,  почива на наличието на АОС. Освен това той не може да цени изолирано и единствено заключението на последната експертиза, без да анализира и обсъди всички събрани доказателствени средства, като внимателно прецени доказателствената тежест, придадена от закона на всяко от тях. Съдът своеволно и безмотивно е елиминирал значението на фактическите и правни действия, предприети от ответната община, а именно тях е сезиран с исковата молба да прецени, поради което е длъжен да изясни и установи с решение действителните материални отношения между тези страни по повод този имот.

Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на СлРС за продължаване на процесуалните действия.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение държано в о.с.з. на 27.05.2009г. по гр.д. № 3449/07г. на СлРС за оставяне без разглеждане на исковата молба и прекратяване на производството като недопустими, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА гр. д. № 3449/07г. на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: