ОП Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

Гр. Сливен, 06.07.2009 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав в закрито

 заседание на  шести юли , през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                                          М.Х.                                                     

 

при секретаря…………… и с участието на прокурора………………  като разгледа докладваното от  ГИНА  ДРАГАНОВА 407 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

             Производството  е  по реда на  чл. 435 ал.2 от ГПК.

Образувано по жалба на В.С.Г. с ЕГН ********** ***„Ц.С.” бл. * вх. * ап. * против постановление на  ЧСИ  с рег . №  768  М. М.,  от 07.04.2009 г., с което е образувано изпълнително дело №  125/2009 г.

В жалбата се твърди, че   това постановление е незаконосъобразно. Изпълнителният лист бил издаден от 19.01.2001 г. и по отношение на вземанията по него е настъпила погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.  Моли да се постанови решение и се отмени постановлението за образуването на посоченото изп. дело, като незаконосъобразно.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК ответникът по частната жалба /взискател по изпълнителното дело/  „Т. – С.” ЕАД е депозирал възражение чрез процесуалния си представител адв. П.Г. от АК – Сливен.  Сочи че, е имало изпълнително дело против този длъжник, образувано пред ДСИ под № 127/2001 г. , което било прекратено на осн. чл. 330 б. „д” от ГПК /отм./ Сега било образувано ново дело пред ЧСИ № 125/2009 г. , тъй като дружеството не било удовлетворено от дружеството си. Намира, че има прекъсване на давността  съгласно чл. 116 от ЗЗД, а по изп. дело образувано през 2001 г.  не е изтекла давността. Позовава се на  практика на ВКС  Постановление № 3/80 г. и решение по гр. д. № 410/1974 г. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и се потвърдят действията на ЧСИ като правилни и законосъобразни.

 

 

На основание чл. 436 ал.3 от ГПК  ЧСИ е изложил  мотиви по обжалваните действия. Посочено е, че предмет на делото е парично вземане, жалбоподателят е длъжник и по изпълнителното дело имало направени „само справка НАП и КАТ – Сливен”. Изпълнителното дело от 2001 г. било прекратено „тъй като последно изпълнително действие е извършено на 26.03.2003 г. , което било видно от печата на изпълнителния лист, на осн. чл. 433 ал. 8 от ГПК. Сочи , че давността не се прилага служебно, а следва да има влязъл в сила съдебен акт на компетентен съд.

Окръжен съд - Сливен като съобрази изложените в жалбата и във възражението срещу нея доводи и като се запозна с материалите по делото намира за установено от фактическа страна следното:

По молба на „Т. – С.” ЕАД, бул.”Ст.К.” № *, представлявано от инж. Р.А. – изпълнителен директор, депозирана чрез адв. Пл. Г. от АК – Сливен, при ЧСИ  с рег. № 768 район на действие – ОС – Сливен е било образувано изп. д. № 20097680400125 с длъжник жалбоподателя В.Г. на основание чл. 426 от ГПК. Към молбата е бил приложен изпълнителен лист издаден на 19.01.2001 г. от РС – Сливен по гр. д. № 254/2001 г. Жалбоподателят длъжник по този изпълнителен лист е дължал сумата 3508,96 лв., представляваща дължима сума за получени изразходвани количества топлоенергия за периода от  30.11.1996 г. до 30.11.2000 г., ведно с мораторна лихва за забава върху главницата за периода  от 30.11.1996 г. до 12.12.2000 г. в размер на 265,40 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2000 г. и разноски в размер на  75,49 лв.

По този изп. лист е било образувано изп. д. № 127/2001 г. по описа на СИС при РС – Сливен. Изпълнителни действия по това дело са били извършвани до 26.03.2003 г., но производството по същото е било прекратено на 20.11.2008 г. /арг. печат на ДСИ - СИС при РС – Сливен/. Върху този изпълнителен лист има отметки на ДСИ, че са правени вноски от 401,80 лв. на 20.11.2001 г. и 464,16 лв. на  същата дата, видно от печата от самия изпълнителен лист.

Към молбата до ЧСИ взискателят е приложил незаверен  препис-извлечение по  сметка 445 „клиенти – топлоенергия население”. По партидата на жалбоподателя от 30.11.1996 г. до 30.11.2000 г. е вписано, че  се дължи главница от 3508.96 лв., от които има „платено 75,49 лв., 123.27 лв. /главница/, 265.40 лв. мораторна лихва и общо 464,16 лв. „ , които на следващ ред отново е посочено, че са погасени с плащане, „общо 464,16 лв..  Общо е посочено, че остава неплатен остатък 3385.69 лв. /л. 5 от изп. дело/.

ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника-жалбоподател, в която е вписал суми, различни от тези които са отразени в справката на взискателя, включително за главницата. /арг. л. 6/.

Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на жалбоподателя на 14.04.2009 г. – лично  /видно от подписа за връчването й – л. 7/, а жалбата е с вх. № 01128 от 22.04.2009г.

 

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

1.Жалбата е подадена след срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и   е недопустима, като просрочена. Жалбоподателят е  получил  поканата на 14.04.09г.   и седмичния срок по чл.435, ал.1 е изтекъл на 21.04.2009г., а жалбата е подадена на 22.04.2009г. Съдът съобрази, че 20.04.2009г. е бил почивен ден и жалбоподателя е можел и е следвало да депозира жалбата си пред ЧСИ,  на 21.04.2009г., а не на следващия ден. /арг. чл. 435, ал.2  и чл.436, ал.1 от ГПК/.

2.Настоящият състав на Сливенския окръжен съд намира, че в конкретния случай жалбата на длъжника против постановление на ЧСИ, с което  се образува изпълнително дело е срещу акт на съдебния изпълнител, който не подлежи на обжалване и е с недопустим предмет.

Законодателят е приел, че длъжникът може да обжалва само  постановление за налагане глоба и насочване на изпълнението срещу имущество, което смята за несеквестируемо, отнемане на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че  не е уведомен надлежно за изпълнението. /арг.чл.435, ал.2 от ГПК/.

3.В конкретния случай се прави възражение за незаконосъобразно образуване на изпълнително дело, по издаден от компетентен съд изпълнителен лист с възражението, че вземането по този изпълнителен  лист е погасено по давност.

Фактически длъжникът оспорва самото вземане, отразено в изпълнителния лист, позовавайки се на изтекла в негова полза погасителна давност. Жалбата се явява недопустима и на посоченото в нея правно основание, против  образуване на изпълнително дело.

Законодателят е приел, че при оспорване на вземането поради изтекла погасителна давност длъжникът може да докаже правата си и  оспори изпълнението чрез иск.  Изрично е прието, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай това е гр. д. №  254/2001 г., по което на основание чл. 237  от ГПК е издадено решение № 148 /10.01.2001 г.  , на чието основание е издаден изпълнителен лист от 19.01.2001 г. от РС – Сливен. /арг. чл. 439 от ГПК/.

По довода на длъжника, че  вземането му е погасено по давност и не следва по издадения през 2001 г. изпълнителен лист  да се осъществяват принудителни изпълнения, поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност,  съдът намира, че не следва да обсъжда в това производство. Този довод на длъжника е основание за образуване на  исково производство, което да приключи с влязъл в сила съдебен акт., а не чрез обжалване действие на съдия изпълнител, изразяващо се в образуване на изпълнително дело по представен от взискателя изпълнителен лист. 

Приема се, че по довода в жалбата, че давността изтекла в полза на длъжника, в производство по обжалване действия на съдебен изпълнител, не следва да се излагат допълнителни съображения.

            По тези съображения се приема, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 435 ал. 2 от ГПК, съдът

 

 

 

                                                  

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на  В.С.Г. с ЕГН ********** ***„Ц.С.” бл. * вх. * ап. * против постановление на  ЧСИ  с рег . №  768 – М. М. от 07.04.2009 г., с което е образувано изпълнително  дело №  125/2009 г. като НЕДОПУСТИМА.

 

Определението  може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Бургаски апелативен съд .

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: