ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

23.07.2009 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на двадесет и трети  юли ..............……...……………………….

през две хиляди и девета година в състав:

Председател: В.Н.

                                                              Членове: С.Б.

Х.М.

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…СНЕЖАНА БАКАЛОВА .…412 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частната жалба на С.Т.К. против разпореждане от 30.01.2009 г. по гр.д. № 287/2009 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е издадена заповед № 124 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 30.01.2009 г. по гр.д. № 287/2009 г. на Сливенския районен съд. В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като от представеното извлечение от счетоводната книга на ОББ АД – София не става ясно от коя дата е възникнало задължението за главница от 64 лв., а може само да се направи предположение, че лихвите са от началния момент на сключване на договора 21.05.2007 г., но момента на възникване на дълга не е посочен. Счита, че след като не е посочен началния момент на задължението и неговата изискуемост, съдът не може да прецени съответствието с посочената дата на изискуемост на вземането и лихви. Твърди също така, че представеното извлечение от счетоводната книга на заявителя е по договор за издаване на кредитна карта от 21.05.2007 г. с размер на кредитния лимит 1000 лв., а в договора който е представен е посочено, че кредитния лимит е в размер на 500 лв., поради което не може да се прецени дали става дума за един и същ договор и от кога е възникнало задължението. Моли съда да постанови определение, с което отмени обжалваното разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в размер на сумата 64 лв. главница, договорна лихва в размер на 4,62 лв. за периода от 21.05.2007 г. до 16.01.2009 г. и наказателна лихва от 21.05.2007 г. до 16.01.2009 г. в размер на 0,03 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2009 г. и направените разноски.

            В срок за отговор на частната жалба ответната по частната жалба страна   е депозирала такъв, в който твърди, че частната жалба е недопустима и неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 413 ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване освен в частта за разноските. Счита, че частната жалба е неоснователна и в частта, в която се иска спиране на незабавното изпълнение, тъй като посочените доводи нямат отношение към редовността на извлечението от счетоводните книги, с което се установява вземането на банката срещу длъжника. Моли съда да остави частната жалба без уважение. 

            Частната жалба, подадена от жалбоподателя С.Т.К. е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

            Със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК ОББ АД – София е поискала издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С.Т.К. въз основа на представени извлечения от счетоводни книги на банката и договор за издаване на кредитна карта от 21.05.2007 г. за сумата 64 лв. главница; 4,62 лв. договорна лихва за периода от 21.05.2007 г. до 16.01.2009 г.; 0,03 лв. наказателна лихва за същия период и общо разноски в размер на 100 лв. С атакуваното разпореждане след като е преценил, че е налице редовен от външна страна документ, Сливенския районен съд е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника от ЧСИ М. М.рег. № 768 на Камарата на ЧСИ с район на действие Сливенския окръжен съд на 12.05.2009 г. В двуседмичен срок от връчването на заповедта за незабавно изпълнение длъжникът има възможност да подаде частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, която може да основе само на съображения извлечени от акта въз основа на който е издадена заповедта и едновременно с частната жалба да подаде възражение, че не дължи сумата по издадената заповед. Видно от доказателствата по делото е подадена единствено частна жалба в посочения срок на 22.05.2009 г. срещу заповедта за незабавно изпълнение. Жалбоподателят не е депозирал възражение срещу издадената заповед за недължимост на сумите посочени в същата. Според разпоредбата на чл. 419 ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. Цитираната разпоредба предвижда възможност за обжалване на допуснатото незабавно изпълнение единствено в случая, в който длъжникът оспорва вземането и твърди, че не дължи същото. В случай, че същият оспорва само незабавното изпълнение, частната му жалба е недопустима. В представената частна жалба не е направено възражение, че не се дължи посочената сума, нито такова е представено в законовия срок, като отделен документ, адресиран до СлРС, който следва да го доведе до знанието на кредитора и да даде възможност на последния да предяви иск.

            Тъй като не са налице условията за допускане до разглеждане на частната жалба, съдът не следва да се произнася по основателността на същата по повод твърдените в нея нарушения при постановяване на атакуваното разпореждане.

                        Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С.Т.К.     ЕГН ********** *** чрез адв. Л.А. против разпореждане от 30.01.2009 г. по ч.гр.д. № 287/2009 г. по описа на Сливенския Районен съд, като НЕДОПУСТИМА.

            Определението  подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: