О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 06.07.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в закрито заседание на шести юли, през две хиляди и девета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                          ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

            М.Д.

като разгледа докладваното от МАРГАРИТА ДРУМЕВА 417 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК- чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 418, ал.4 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на адв. Д.К.- САК, в качеството си на пълномощник на  “Ю.И Е.Д. Б.” АД, С., ЕИК по БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр. С., район “С.”, ул. “Ц. О.” № *  против Разпореждане от 10.06.2009 г., постановено по ч. гр.д. № 2700/2009 г. на Сл.РС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК на парично задължение срещу Д.С.И., с ЕГН- ********** *** за заплащане на парични суми, като неоснователно.

          В жалбата пълномощникът твърди, че разпореждането е неправилно и моли да бъде отменено, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение уважено. Първоинстанционният съд неправилно приел, че е неприложима процедурата на чл. 129, ал.2 от ГПК за даване указания на заявителя да отстрани нередовността, като довнесе дължимата д.т. Твърди, че таксата е пратена по сметка на СлРС, която е посочена в интернет сайта на съда, без да е ясно, че това е старата сметка. Следвало СлРС да даде възможност д.т. да бъде заплатена по актуалната сметка на съда.

          Съдът констатира, че производството е заповедно. Със заявление е направено искане за издаване на заповед за изпълнение въз основа на банков документ по чл. 417 т.2 от ГПК- договор за потребителски кредит и издаване на изпълнителен лист. Към него са приложени писмени доказателства, между които и договора, квитанция за внесена държавна такса за образуване на производството в размер на 51.98 лв., с получател РС Сливен, но вписаната банкова сметка не е на съда. СлРС не е дал указание и срок за отстраняване на пропуска и внасяне на ДТ по актуалната сметка на СлРС, като приел, че с оглед характера на производството процедурата на чл. 129, ал.2от ГПК за даване на указания е неприложима. Приема, че в заповедното производство е допустимо да се дават указания само на основание чл. 425, ал.2 от ГПК, относно образеца на заявление.

Жалбоподателят получил съобщението и получил препис от обжалваното разпореждане на 22.06.2009 г., а частната жалба е подадена на 29.06.09 г., видно от пощенското клеймо и входирана в канцеларията на СлРС на 01.07.2009 г. и е в срок. Жалбоподателят е надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт и е допустима.

          Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът споделя изводите на СлРС за неоснователност на заявлението на банката кредитор. Заповедното производство е специално и не се подчинява на правилата на исковия процес. За районния съд не съществува задължение за даване на указания за отстраняване на нередовности на заявлението. Съгласно чл. 410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК по съдържание на исковата молба и по отношение на приложенията към нея. Разпоредбата на чл. 410, ал.2 не препраща изрично към чл. 129 от ГПК относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл. 410, ал.2 във вр. с чл. 127 и чл. 128 и по основателността на искането по чл. 411 от ГПК. Заповедното производство е строго формално и изключение е въведено само до случаите, в които заявителят не е използвал утвърдения образец на заявление или е използвал неправилен образец с чл. 425, ал.2 от ГПК. Отделен е въпроса следваше ли съдът да се произнесе със съдебен акт или следваше да върне заявлението, като нередовно, поради невнесена д.т.

Поради това, че обжалваният съдебен акт е правилен, съдът на основание чл. 278, ал.4 от ГПК, във връзка с чл. 271, ал.1, предложение първо  от ГПК

         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.06.2009 г., постановено по ч. гр.д. № 2700/2009 г. на Сл.РС, като правилно.  

           Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: