О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 08.07.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

 

като разгледа докладваното от МАРИЯ БЛЕЦОВА 418 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на адв. Д., в качеството му на пълномощник на С.П.С. ***, ЕГН **********,*** против Разпореждане от 11.06.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 2710/2009 г. на РС – Сливен, с което е било отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците Д.З.Д. и А.Д.Д. по запис на заповед от 18.02.2009 г., поради нередовност на записа на заповед от външна страна.

          В жалбата се сочи, че разпореждането на СлРС е неправилно, тъй като неоснователно първоинстанционният съд е приел, че в представената пред него запис на заповед липсва текст „запис на заповед” в съдържанието й. Посочено е, че на втори ред от долу на горе в записа на заповед е изписано, че „настоящата запис на заповед е издадена…”, което сочело, че издателят на менителничния документ е бил наясно с обстоятелството, че издава ценна книга. Направено е възражение и по отношение извода на съда за незаконност на представената запис на заповед, поради издаването й от двама издатели, като е посочено, че този извод е неоснователен. Твърди се, че издатели на запис на заповед могат да бъдат две и повече лица, и не е необходимо издателят да е едно единствено физическо или юридическо лице.

          Ответниците Д.Д. и А.Д. не излагат становище по депозираната частна жалба.

          След като разгледа събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

          На 10.06.2009 г. жалбоподателят депозирал пред РС – Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, чрез пълномощника си Д.Д.. Заявлението било против длъжниците Д.З.Д. и А.Д.Д.. Документът, от който произтичало вземането, за което се искало издаване на заповед за изпълнение, бил запис на заповед, издаден на 18.02.2009 г. Към заявлението бил приложен оригинален запис на заповед, по който било отбелязано, че Д.Д. и А.Д. се задължават, без протест, безусловно, да заплатят на жалбоподателя С. сумата от 10 000 лв. Документът съдържал заглавие „запис на заповед” и на последния абзац преди подписите на издателите, било записано, че записът на заповед е издаден на 18.02.2009 г. в гр. Сливен. В записа на заповед бил посочен и падеж, на който сумата следва да се плати, а именно 04.03.2009 г. Било посочено и място на плащане – гр. Сливен, ул.„А.” № *, както и датата и мястото на издаване. Заповедта била подписана от лицата, посочени в нея, като издатели - Д. и Д..

          Съобщението за постановеното разпореждане, с което е било отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било получено то жалбоподателя на 22.06.2009 г. На същата дата била депозирана и процесната частна жалба.

          Частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

          По същността си записът на заповед е едностранна сделка, по силата на която едно лице издател обещава безусловно да плати на падеж определена сума на друго лице, наречено поемател. Сделката е абстрактна. За действителността на записа на заповед законът изисква спазването на строго определена форма, като той трябва да съдържа посочените в чл. 535 от ТЗ реквизити, а именно да съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написана, да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащане, името на лицето, на което трябва да се плати, датата и мястото на издаване и подпис на издателя. Ако някой от гореизброените реквизити липсва, то записът на заповед се явява недействителна сделка. За издаването на запис на заповед е необходимо издателят да е дееспособен. Издателят може да бъде само дееспособно физическо лице. Не е възможно записът на заповед да бъде издаден едновременно от две физически лица, тъй като това би противоречало на правната му природа, на едностранна сделка, с която едно лице прави разпоредително волеизявление, че се задължава да плати определена сума пари на друго лице. Едностранната сделка не може да бъде сключвана едновременно от две лица. В този смисъл издаването на записа на заповед от две лица прави същия незаконосъобразен и на основание така оформения документ е недопустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Следва да се отбележи, че посоченият в разпореждането на РС недостатък, от който страда записът на заповед, а именно, че в съдържанието му липсва наименованието „запис на заповед” е неоснователен. Представеният със заявлението документ съдържа като заглавие израза „запис на заповед”, а в обстоятелствената му част изрично е посочено, че този документ е запис на заповед, издаден в гр. Сливен. На това основание документът не страда от порок. Въпреки това, поради посоченото по-горе обстоятелство, а именно, че записът на заповед е подписан за издател от две физически лица, по същия не могат да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, предвид на което обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 11.06.2009 г. по ч.гр.д. № 2710 по описа за 2009 г. на Сливенския Районен съд.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаване на определението на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.