О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 23.07.2009 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански състав в закрито

 заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  Председател: Г. Д.

                                                            Членове: Х.М.  

М.Б.

при секретаря …………   и с участието на прокурора ………… . като разгледа докладваното от  ГИНА  ДРАГАНОВА  ч. въззивно дело № 424  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

         Производството е с правно основание чл.274 и следващите, във връзка с  чл. 279  и чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по частна жалбата на „С.-М”ООД със седалище и адрес гр. Сливен, ул. „Б.Ш.” № *, с управител Х.А.П., депозирана чрез процесуалния представител адв. К.Я.Н. ***, срещу разпореждане № 7505 от 22.06.2009 г., постановено по гр. д. № 2820/2009 г. на РС – Сливен.

С това разпореждане е отхвърлено заявление на жалбоподателя „С.-М”ООД за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на документ по чл. 417 т.9 от ГПК, срещу А.А.М.с ЕГН ********** ***„Д.Ч.” № *, за изплащане на парични суми и за издаване на изпълнителен лист, на основание приложен запис на заповед за незабавно изпълнение.

В жалбата се твърди, че това разпореждане е неправилно. Районен съд – Сливен приел неправилно, съдържанието на издадения от А.А.М.в полза на „С. – М” ООД с упр. Х.П. запис на заповед, издаден на 31.07.2008 г. с падеж на паричното задължение – 012.2008 г. и място на плащане гр. Сливен ул. „Б.Ш.” № *. Посочва, че това било  адреса на юридическото лице „С.-М”ООД на чийто управител Х.П. е било записано в записа на заповед  от А.М., че „безусловно се задължавам на Х.П. – управител на „С.-М”ООД,  ул. „Б.Ш.” № *”. За това счита, че  записа на заповед следва да се издаде на юридическото лице „С.-М”ООД  представлявано от управителя Х.П.. Моли да се отмени обжалваното разпореждане  като неправилно и да се  постанови ново, с което да се уважи изцяло заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № 13730 в полза на „С.-М”ООД на основание документ по чл. 417 т. 9 от ГПК срещу А.А.М.с ЕГН ********** ***„Д.Ч.” № * за заплащане на парични суми и за издаване на изпълнителен лист. Претендира разноските по делото д.т. в размер на 68 лв. и адвокатски хонорар 250 лв.

Окръжният съд, като съобрази становището на жалбоподателя и като обсъди събраните по делото доказателства, преценени по отделно и тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна - заявител за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, в законоустановения срок и при спазване изискванията за редовност по чл.275 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Жалбоподателят е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Като заявител-кредитор за издаване Заповед за изпълнение е вписан  „С.-М”ООД, като е посочен Булстат на същото № ******, посочен е адреса и управителя Х.П. с отразено ЕГН ********** ***„Р.”, ул. „М. Г.” № *, като длъжник е посочен А. А. М.. В това заявление за банкова сметка, по която длъжникът може да плати дължимата сума /т. 6 от заявлението/,  е посочена банката и данни за сметката, като е посочено името „титуляр: К.Н.”. Паричния размер на вземането е 6404,13 лв. това задължение произтича от Запис на заповед , издаден на 31.07.2008 г. и падеж на паричното задължение 01.12.2008 г. като е посочено място на плащане гр. Сливен, ул. „Б.Ш.” № *.  В допълнителните изявления е посочено, че длъжникът следва да заплати разноските за държавна такса и изпълнителен лист общо 128.10 лв. , натрупаната лихва от датата на падежа до датата на завеждане на „настоящата искова молба” в размер на 419,32 лв., лихвата до окончателното изплащане на задължението и адв.хонорар в размер на 550 лв. Към това заявление за издаване на Заповед за изпълнение № 13730, в полза на „С.-М”ООД на основание документ по чл. 417 т. 9 от ГПК, срещу А.А.М.с ЕГН ********** ***„Д.Ч.” № *,  е приложен оригинал на „Запис на заповед”, в който А.А.М.с посочени данни, се е задължил безусловно „да заплати на Х.А.П. – управител на „С.-М”ООД с посочени данни, сумата 6404,13 лв. с падеж 1.12.2008 г. След заглавието „Запис на заповед”, е вписан текст „Без протест” и е положен подпис на задълженото лице. В текста на записа на заповед, не е отразено, че е ”без протест”.

За да отхвърли заявлението на юридическото лице „С. – М” ООД за издаване на Заповед за изпълнение на основание документ по чл. 417 т. 9 от ГПК срещу А.М., РС – Сливен е констатирал, че в представения Запис на заповед от това задължено лице е било отразено, че посочената в него сума е следвало да бъде заплатена на Х.А.П., който бил кредитор съгласно приложения документ, а не заявителя „С. – М”ООД. Затова е приел, че приложения Запис на заповед не удостоверява вземане на заявителя срещу длъжника и заявлението за издаване на заповед на изпълнение е  неоснователно и е отхвърлил издаването на изпълнителен лист.

По тези съображения РС – Сливен е приел, че не е налице годно изпълнително основание и молбата за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК  следва да бъде отхвърлена като неоснователна и я е отхвърлил като такава.

Тези констатации от фактическа страна, мотивират правния извод, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

 Изискуемостта на посоченото в заявлението  и доказателствата към него задължение, не е доказано, на кого се дължи,  по смисъла на чл.418 от ГПК.

В представеният като доказателство  от жалбоподателя „Запис на заповед” не е посочен като кредитор юридическо лице, а физическо лице с вписано име и личен  адрес. Обстоятелството, че в записа на заповед е вписано, че плащането може да се извърши на друг адрес,   не може да бъде тълкувано, че сумата се дължи на юридическото лице, както правилно е приел и РС Сливен в обжалваното разпореждане.

Записът на заповед се подчинява на строго формални изисквания по отношение на формата и реквизитите му, отразени в чл.535 от ТЗ, които следва по несъмнен начин да установят не само безусловно поетото задължение да се плати определената сума, но и лицето, в чиято полза е възникнало вземането й. При липсата на един от задължителните реквизити на записа на заповед, относим към индивидуализацията на издателя или получателя, е налице обстоятелство, което съдът следва да прецени и съобрази, преди да издаде исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочената в документа сума. Затова се приема, че обжалваното разпореждане е  правилно и законосъобразно.

 В трайната си практика ВКС приема, че не е допустимо издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист „и за лихвата върху сумата по  записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за изпълнителен лист”. / арг. ТР № 1 от 28.12.2005г., ОСГК, ВКС /.

Твърдението на жалбоподателя, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно е несъстоятелно. То не се подкрепя и от доказателствата по делото и не се споделя от тази инстанция.

До същия извод е достигнал и РС Сливен в обжалваното разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна.

 Мотивиран от горното, съдът

 

 

                            О   П   Р   Е   Д   Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА   разпореждане от №7505/22.06.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2820/2009 г. на РС – Сливен, с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на „С.М” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Б.Ш.” №*, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК, срещу А.А.М. с ЕГН********** ***„Д.Ч.” №*, за заплащане на парични суми и за издаване на изпълнителен лист, като неоснователно.   

Определението  може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването, пред ВКС на Република България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: