ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 30.07.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли 2009 г. в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.С.

                                                                                                          М.М.

 

 

разгледа докладваното от младши съдия МИРА МИРЧЕВА  426 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 396 във връзка с чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ж.И.Д. срещу определение № 1147/23.04.2009 г. по гр. дело 4712/2008 г. на Сливенския районен съд, с което е допуснато срещу представяне на гаранция от 155 лв. обезпечение на предявения от К.Г.И. и С.Б.И. срещу Ж.И.Д. иск за установяване, че ищците са собственици по давност като добросъвестни владелци на апартамент в гр. Сливен.

В частната жалба се посочва, че определението е незаконосъобразно, тъй като искът, чието обезпечаване е допуснато, е недопустим. Според жалбоподателката същият иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение по гр. дело № 1835/2007 г. на РС – Сливен.

Постъпил е отговор на частната жалба, в който се възразява, че искът е допустим, тъй като е предявен на друго основание. Докато предявеният иск по гр.д. 1835/2007 г. се е основавал на твърдението, че ищците са собственици, тъй като добросъвестно са придобили имота с правна сделка преди вписването на исковата молба за унищожаване на придобивното основание на техния праводател, предявеният сега иск е с основание придобивна давност.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

От писмените доказателства по делото се установява следното от фактическа страна:

Искът, чието обезпечаване се иска, е положителен установителен иск, предявен на 23.12.2008 г., от К.И. и С.И. срещу Ж.Д. с предмет правото на собстве­ност на ищците върху посочен в исковата молба апартамент в гр. Сливен на основание 5-годишна придобивна давност с начален момент 02.10.1998 г.

Ищците са сключили договор за покупката на имота от Д.Й.Р. и Е. З. Р. с нотариален акт от 02.10.1998 г.

Райнова е придобила имота също чрез покупка от Ж.Д. с нотариален акт от 27.01.1997 г., вписан на 10.09.1998 г.

На 18.11.1999 г. е вписана исковата молба на Ж.Д. до Сливенския районен съд срещу Д. Р.за унищожаване поради измама на договора за продажба, с който Р. е придобила имота. С решение № 18/26.01.2006 г. по гр. дело 19/2005 г. на ВКС договорът е унищожен и Райнова е осъдена на основание чл. 34 от ЗЗД да върне на Д. апартамента.

На 31.01.2007 г. съдебен изпълнител при Сливенския районен съд пристъпва по изп. дело 2552/2006 г. към въвод във владение на Д.. При въвода се установява, че в имота живее наемател на С. и К. И.. Макар И.да владеят имота отпреди завеждането на иска за унищожаване на договора, въводът е само отложен, като им е даден срок по чл. 416, ал. 2 от ГПК (отм.) да предявят иск за правото си.

В дадения срок е предявен иск, като в исковата молба С. и К. И. заявяват, че са останали собственици на имота и след унищожаването на договора със страна тяхната праводателка, тъй като са добросъвестни купувачи, а правата на добросъвестните трети лица, придобили имота преди вписването на исковата молба, не се засягат от унищожаването на договора, макар и поначало то да има обратна сила. Искът им е отхвърлен с решение, потвърдено от Сливенския окръжен съд с решение от 13.04.2009 г., което е влязло в сила.

Въз основа на установеното съдът направи следните правни изводи:

Обезпеченият иск е допустим. Между страните е отхвърлен с влязло сила решение иск за собствеността върху същия имот, но на друго фактическо основание. Искът, разгледан по гр. дело 1835/2007 г., е предявен на основание сделката от 02.10.1998 г., която според ищците е запазила действието си за тях, докато по настоящия иск ищците твърдят, че са станали собственици по давност. От значение е основанието, описано в исковата молба, по него се произнася съдът, само това основание се обхваща от силата на пресъдено нещо, и фактът, че в съдебно заседание по гр.д. 1835/2007 г. ответницата е заявила, че ищците са недобросъвестни владелци, докато те са сочели сделката като основание за възникването на правото им, не прави недопустим новия иск.

Искът е и вероятно основателен. Ищците са придобили собствеността на годно правно основание от несобственик (праводателят им със задна дата се счита за такъв). Ако се установи, че при придобиването на имота те не са знаели основанието за унищожаване на сделката, би могъл да се постави въпросът дали не следва да се считат за добросъвестни владелци – намират се в положение, аналогично на положе­нието на лицата, придобили от несобственик, за когото не са знаели, че не е собстве­ник. Ако бъдат счетени за добросъвестни владелци, остава само да се установи още, че в периода 1998 – 2007 г. владението или придобивната давност в тяхна полза не са били прекъсвани в продължение на поне пет години, за да бъдат признати за собственици (към момента по делото няма данни за обратното).

Обезпечителна нужда е налице, защото установителният иск цели да предот­врати въвода във владение срещу ищците. При уважаване на иска, ако междувре­менно Д. е била въведена във владение, за ищците ще се окаже необходимо на свой ред да предприемат действия по въвеждането си във владение. За да се спести всичко това, целесъобразно е да се допусне обезпечението. Обстоятелството, че на ищците веднъж вече е даден срок от съдебния изпълнител за предявяване на иск и този иск е бил отхвърлен, не е пречка за допускане на обезпечението. Редът по чл. 416, ал. 2 от ГПК (отм.) като начин за защита на третите владеещи имота лица не изключва възможността за спиране на изпълнението като обезпечение на иск, предявен от такова трето лице.

Но тъй като с оглед вътрешното убеждение на съда, който ще се произнася по иска, или при недоказване на добросъвестността или срока на владението има вероят­ност искът да бъде и отхвърлен, а от забавянето на въвода Д. да е претърпяла вреди, следва обезпечението да се допусне срещу гаранция.

 

По изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Ж.И.Д. *** срещу определение № 1147/23.04.2009 г. по гражд. дело № 4712/2008 г. на Сливен­ския районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от К.Г.И. и С.Б.И. установителен иск за собственост на недвижим имот, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело 2552/2006 г., по което се извършва срещу тях въвод във владение.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.