ОПРЕДЕЛЕНИЕ№                                   

Гр. С., 02.11.2009г.

 

С.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  втори ноември през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА ,

 

като се запозна с докладваното ч.гр.д.№ 433 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от адв. П. Н. *** в качеството му на пълномощник на Д.С. А. – лично и в качеството й на майка и законен представител на децата К.Д.В. и П.Д.В., с която предявяват в условията на субективно и евентуално съединяване иск – предпочетен като главен, по чл. 226, ал.1 от КЗ против ЗК „У.” АД – гр. София и иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД против П.А.Й. *** за вреди от непозволено увреждане – причиняването смъртта на Д. В. К. – баща на двете деца и фактически съжителстващ като съпруг с първата ищца, при ПТП на 24.10.2004г. в гр. С., на бул. „Б.Ш.”, за което със споразумение – одобрено по ч.н.д. № 385\05г. на ОС – гр. С. П.А.Й. се е  признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в” във вр. с чл. 343а, ал.1, б. „б” от НК.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК и двамата ответници са представили отговор, като в отговора на предпочетения като главен ответник по иска с правно основание по чл. 226, ал.1 от КЗ – ЗК „У.” АД – гр. София е направено възражение за местна подсъдност, което съдът намира, че следва да бъде разгледано, преди да пристъпи към постановяване на определение по чл. 140, ал.1 от ГПК.

Относно възражението за местна подсъдност в отговора на ЗК „У.” АД – гр. София се излагат доводи, че местната подсъдност на делото следва да се определи съгласно чл. 105 от ГПК – по местонахождение на седалище на дружеството – предпочетено като главен ответник. Отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 115 от ГПК, като от друга страна местоживеенето и на втория – евентуален, ответник също е в гр. София.

Изложени са съображения и за това, че застрахователния договор \полица\ е сключен с клон на ЗК „У.” в гр. Видин, поради което и според правилото на чл. 108, ал.1, пр. 2 от ГПК делото не е подсъдно на ОС – гр. С..

Съдът намира, че възражението за местна подсъдност на делото е заявено своевременно – в преклузивния срок по чл. 119, ал.3 от ГПК, и е основателно.

Правилото на чл. 115 от ГПК, предоставящо право на избор ищеца по иск за вреди от непозволено увреждане да го предяви по местоизвършване на деянието, се отнася до искове с правно основание по чл. 45 – 53 от ЗЗД и е установено в интерес на ищеца спрямо деликвента или лицето, носещо гаранционна отговорност за неговите деяния.

Независимо, че отговорността на ответника по иска с правно основание по чл. 226, ал.1 от КЗ произтича от договор, по който ищците не са страна, изхождайки от застрахователното правоотношение, в съдебната практика трайно е застъпено становището, че местната подсъдност по този специален иск се определя по общото правило на чл. 105 от ГПК, (чл. 81, ал. 1 от ГПК отм.), а не по правилото на чл. 115 от ГПК, (чл. 85 от ГПК отм.)

В случая исковете са предявени не в условията на алтернативно, а в условията на субективно и евентуално съединяване, при което разглеждането, респективно произнасянето по евентуално съединения иск по чл. 45 от ЗЗД е обусловено от отхвърлянето на предпочетения като главен иск по чл. 226, ал.1 от КЗ. При уважаване на главния иск, евентуално съединения по чл. 45 от ЗЗД иск спрямо втория ответник не подлежи на разглеждане.

Посочвайки ответника по иска с правно основание по чл. 45 от ЗЗД като евентуален и предпочитайки като главен ответник застрахователя по иска с правно основание по чл. 226, ал.1 от КЗ, ищците сами са определили като приоритет в защита на своите интереси разглеждането на този иск, относно местната подсъдност на който намира приложение правилото на чл. 105 от ГПК, а не на чл. 115 от ГПК. Поради това и възражението за местна подсъдност по чл. 119, ал.3 от ГПК на ответника - предпочетен като главен, с искане делото да бъде изпратено за разглеждане пред Софийски градски съд е основателно съгласно чл. 105 от ГПК. (в този смисъл – опр. № 105\27.02.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 9\2009г., ТК, докл. Ем. Марков)

Водим от гореизложеното и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по гр.д. № 433\09г. по описа на ОС – гр. С. и ИЗПРАЩА делото за разглеждане на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД!

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Бургаски апелативен съд!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: