ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

21.07.2009 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на двадесети първи юли ..............……...……………………….

през две хиляди и девета година в състав:

Председател: В.Н.

                                                              Членове: С.Б.

Р.Д.

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова .…441 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частната жалба на “Ю И Е.-Д.Б.” АД против разпореждане №6632 по ч.гр.д. №1975 от 2009 г. по описа на Районен съд – Сливен. В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като изводът на съда, че по делото липсват доказателства, че “Ю И Е.-Д.Б.” АД е правоприемник на “Б.П.Б.” АД, както и неправилен е изводът на съда, че посоченото обстоятелство не се установява след представяне на удостоверение за актуално правно състояние и при извършената справка от съдията-докладчик в Търговския регистър. Твърди, че съгласно чл. 23 ал. 4 от ЗТР съдът няма право да изисква доказване на обстоятелства вписани в Търговския регистър и представянето на актове обявени в ТР, тъй като достъпът до същия е публичен и след справка тези обстоятелства могат да се установят. Счита, че е налице вписване в Търговския регистър на обстоятелството, че наименованието на “Б.П.Б.” АД  е променено на “Ю И Е.-Д.Б.” АД  и това може да се установи от представеното в Търговския регистър удостоверение за актуално правно състояние на “Ю И Е.-Д.Б.” АД при пререгистрацията на търговското дружество. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане на СлРС, като постанови издаването на заповед за изпълнение, допусне незабавно изпълнение и издаде изпълнителен лист срещу Ц.Д.Р. длъжник по договор за издаване на кредитна карта “ВИЗА ЕЛЕКТРОН” от 04.01.07 г. за заплащане на сумата 242.82 лв. главница и 29.70 лв. договорна лихва за периода от 26.11.08 г. до 07.04.09 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и 169 лв. разноски. Претендира присъждането на разноски пред настоящата инстанция.

           

            В срок за отговор на частната жалба ответната по частната жалба страна  не е депозирала такъв.

            Частната жалба  е допустима и подадена в срок . Разгледана по съществото си е неоснователна.

            Заявителят “Ю И Е.-Д.Б.” АД е подал заявление до СлРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК против длъжника Ц.Д.Р. *** за парично вземане в размер на 242.82 лв. главница и 29.70 лв. лихва за периода от 26.11.08 г. до 07.04.2009 г. произтичащо от договор за издаване на кредитна карта “ВИЗА ЕЛЕКТРОН” от 04.01.2007 г. Заявителят е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение без основа на “извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банката  и договор за издаване на кредитна карта “ВИЗА ЕЛЕКТРОН” от  04.01.07 г. “. В графата “допълнителна информация” заявителят е записал , че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие чл. 10 и чл. 12 от общите условия за издаване и ползване на кредитната карта и на основание чл. 16.1 т.А от общите условия банката е упражнила правото си да развали договора поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения и е обявила цялото задължение на длъжника за незабавно изискуем. Посочено е че, длъжникът е уведомен за решението на банката да обяви вземането му за предсрочно изискуемо.

            С атакуваното разпореждане състав на СлРС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е изложил мотиви, че от приложения към заявлението договор за издаване използване на кредитни карти “ВИЗА” при общи условия не се установява заявителя да има вземане срещу ответницата по този договор, тъй като картоиздател съответно и кредитор по този договор е не заявителя “Ю И Е.-Д.Б.” АД гр. София, а “Б.П.Б.” АД гр. София. Посочил е също така, че липсват по делото доказателства и твърдения на заявителя за прехвърляне на вземането или за правоприемство между двете търговски дружества.

            Изводите на СлРС са правилни и законосъобразни. В представеното заявление за издаване на заповед за изпълнение заявителят “Ю И Е.-Д.Б.” АД твърди, че е кредитор на длъжника Ц.Д.Р., който разполага с документ по чл. 417 т. 2 от ГПК за установяване на вземането си и иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК. При наличието на такова искане съдът е длъжен да извърши проверка дали документът въз основа на който се издава заповед за изпълнение е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника в полза на заявителя. В случая документите въз основа на които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение са описани в заявлението – извлечение от счетоводните книги на “Ю И Е.-Д.Б.” АД и договор за издаване на кредитна карта “ВИЗА ЕЛЕКТРОН” от 04.01.07 г. между длъжника Ц.Д.Р. и “Б.П.Б.” АД гр. София. В т. 14 от заявлението допълнителни заявления и допълнителна информация заявителят не е посочил каква е връзката между него и “Б.П.Б.” АД – страна по договора за издаване на кредитна карта. Не е уточнено по какви причини същият твърди, че въз основа на сключения договор с “Б.П.Б.” АД той разполага с правото да обяви договор за предсрочно изискуем и да претендира принудителното събиране на тази сума – дали е правоприемник на кредитора по договора за издаване на кредитна карта; дали е прехвърлено това вземане на него или е променено наименованието му. При липсата на такива твърдения не може да се приеме, че са изпълнени условията на чл. 418 ал. 2 от ГПК, а именно, че представеният документ, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника за кредитора посочен като заявител.  След като липсват такива твърдения не може да се приеме и твърдяното в частната жалбата, че СлРС е бил длъжен служебно да извършва справка за наличието на променено наименование на заявителя, тъй като в случая СлРС не е знаел кое обстоятелство трябва да проверява.

            Неоснователен и доводът в частната жалба, че заявителят не следва да представя доказателства за обстоятелството, че фирменото му наименование е променено от “Б.П.Б.” АД на “Ю И Е.-Д.Б.” АД. Заявителят е длъжен да представи такива доказателства, тъй като разпоредбата на чл. 23 ал. 4 от ЗТР в случая не намира приложение. Цитираната разпоредба гласи, че при посочване на ЕИК съдът няма право да изисква доказването на обстоятелства вписани в Търговския регистър или представянето на актове обявени в Търговския регистър. От самото твърдение на частния жалбоподател става ясно, че промяната на фирменото наименование е извършена преди пререгистрацията на дружеството жалбоподател в Търговския регистър, т.е. в Търговския регистър не е вписана промяна във фирменото наименование. В този случай обстоятелството - промяна на фирмено наименование следва да се докаже по общия ред за доказване на активната легитимация, чрез представяне на писмени доказателства.

            На последно място следва да се отбележи, че преценката дали е налице редовен от външна страна документ, подлежащ на изпълнение е преценка за основателността на подаденото заявление, а не за негова нередовност, която да бъде отстранявана по реда на чл.101 от ГПК, поради което правилно СлРС не указал на заявителя да отстранява нередовност, а се е произнесъл по основателността на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. 

С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира че частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

            Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Ю И Е.-Д.Б.” АД , гр. София, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “ц. О.” № *, чрез пълномощника си адвокат С. Ч., САК, адрес гр. С., бул. “В.” № *, ет.* против Разпореждане № 6632 по ч.гр.д. № 1975/2009 г. по описа на Районен съд – Сливен., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: