О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 03.08.2009 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                                           М.Б.

                                                                                      мл. с. М.М.

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева   N 455 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на исково производство и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивния съд да го отмени и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната  по частната жалба страна  е подала писмен отговор в законовия срок с който  оспорва частната жалба като неоснователна и неаргументирана и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски..

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект имащ интерес от обжалването, поради което е допустима, а по същество е и основателна, с оглед което ще бъде уважена.

Частният жалбоподател е предявил установителен иск за обявяване нищожност на действия на ЧСИ, на постановление за възлагане на същия и на самото възлагане, като е насочил иска против ЧСИ и “Д.С.З.” АД – София /лицето, в чиято полза е постановено възлагането/. Основава се на обстоятелството, че едни и същи негови движими вещи са били обект на продажба от двама ЧСИ по две изпълнителни дела с различни взискатели и са били възложени на всеки от тях с постановление, поради което счита, че по-късно издаденото от тях е нищожно, както и всички предхождащи го действия на съответния ЧСИ.

Образуваното гр.д. № 128/09г. на НзРС е било прекратено с определение като съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес да установи твърдяната от него нищожност, тъй като той е бил длъжник на две различни дружества /едното е ответното/, идентични негови движими вещи са били предмет на две публични продажби, приключили с две постановления /едното – предмет на иска/ за възлагането им на всеки от двамата взискатели, поради което вече само тези, трети лица, могат да се позовават на накърняване на правата си, произтичащо от дублирането на предмета на възлагане. Съдът е развил и аргументи за невъзникването на нищожност от продажба на чужда вещ по принцип, като е извел и извода, че атакуваното постановление не смущава правното положение на ищеца.

Това определение е предмет на обжалване с настоящата частна жалба.

От една страна с този си акт РС предрешава спорното материално правоотношение, но без сила на пресъдено нещо, тъй като фактически не се е произнесъл по същество. От друга страна всичките му изводи в действителност касаят именно основателността, а не допустимостта на иска, но той ги е изградил само въз основа на твърденията на ищеца и представените от него доказателства, без да е провел спорно състезателно производство.

Съдът е преценил правния интерес от предявяването на иска не с оглед формалните връзки между наведените факти, а точно след анализирането и обсъждането им по същество, приемайки за установени конкретни правоотношения, които е привел към различни правни норми – тоест – е извършил  същинска правораздавателна дейност, надхвърляща преценката на допустимостта на иска.

В действителност правният интерес в настоящия случай, относно предявяване на установителен иск за прогласяване на нищожността, най-малкото на постановлението на ЧСИ, произтича директно от участието на ищеца в изпълнителното производство, по което е издадено то и от факта, че предмет на възлагане са били негови движими вещи. При всички положения някакъв сериозен дефект в този акт ще рефлектира върху правната сфера на ищеца като длъжник по един или друг начин – може да доведе до повторно плащане, ако изпълнението не е било на надлежен кредитор или не е било годно да го удовлетвори и т.н., и именно това е предизвикало предявяването на иска. Доколко тази му форма и петитум могат успешно да го защитят от заплахата, не е предмет на обсъждане от страна на съда. Поради това всички други въпроси, които РС е коментирал, са такива, чието изясняване, доказване, приемане за относими и отчитане на значението им за конкретния спор, следва да стане в хода на исков процес, като правните изводи, формирани въз основа на тези факти, следва да изразят волята на съда по същността на спора – тоест -  дали е основателен или не, така предявеният иск /освен ако няма други причини за неговата недопустимост/.

Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на СлРС за продължаване на процесуалните действия.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 212/07.05.2009г. по гр.д. № 128/09г. на НзРС прекратяване на производството по делото поради липса на праван интерес от предявяване на иска от страна на ищеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА гр. д. № 128/09г. на НзРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: