О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 08.09.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в закрито заседание на осми септември, през две хиляди и девета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                          ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

*** М.      

като разгледа докладваното от МАРГАРИТА ДРУМЕВА 479 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК във връзка с чл. 418, ал.4 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на С.Ж.К.- С., в качеството си на пълномощник на  “П. Б. /Б./ АД, С. против Разпореждане от 09.03.2009 г., постановено по ч. гр.д. № 361/2009 г. на Сл.РС, с което е отхвърлено заявлението вх. № 2121/0202.2009 г. при СлРС за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист по чл. 417 от ГПК с ответници М. /грешно изписана М./ А.М. и В.Г.М.,***.

          В жалбата пълномощникът на заявителя твърди, че разпореждането е нищожно, поради липса на подпис върху съдебния акт- разпореждане, чийто препис получил. Моли съдът да прогласи нищожността му. При положение, че не се приемат доводите му, моли  разпореждането да бъде отменено, като неоснователно, тъй като в дадения му срок представил исканото валидно пълномощно на пълномощника. Едва впоследствие се установило, че съдът изисквал доказателства за наличие на юридическа правоспособност на пълномощника. Настоява, че неприлагането на документ от който да е видно, че пълномощникът на дружеството е негов юрисконсулт на основание сключен трудов договор с упълномощителя се дължала не на неговата липса, а на неточно дадените указания от първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите в заявлението по чл. 417 от ГПК.

          От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено от фактическа страна следното:  

Сливенският районен съд е сезиран със заявление от С.Ж.К.- С., в качеството й на пълномощник на  “П. Б. /Б./ АД, С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжници  М.А.М. и В.Г.М.,*** сумата 12089.54 лв. просрочена главница, наказателна лихва върху просрочена главница от 164.30 лв., просрочена лихва от 297.54 лв., законна лихва и разноски по делото в размер на 251.02 лв. и за издаване на изпълнителен лист. Заявлението е подписано от С.С.- юрисконсулт. Приложени са банково бордеро за внесена такса, извлечение от счетоводните книги, договор за земеделски кредит,график на погасяване, общите условия за кредитиране, аненкс към банков кредит,нов график за погасяване на кредита.

Съдът с резолюция от 06.02.2009 г. оставил заявлението без движение, като указал на заявителя да представи доказателства, че С.Ж.К.- С. е лице, което отговаря на изискванията на чл. 32 от ГПК, за да може да осъществява процесуално представителство на страна по пълномощие или пък заявлението да се подпише от лица, които могат да представляват банката. Заявителят е предупреден, че при неизпълнение заявлението ще бъде върнато. Получил съобщението за отстраняване на нередовности в заявлението на 12.02.2009 г. С молба, входирана на 13.02.2009 г., изготвена от пълномощник С. С.- юрисконсулт е представено ксерокопие от нотариално заверено пълномощно, с което С. С. е упълномощена да представлява на  “П. Б./Б./ АД, С., а в т.7 от него изрично е упълномощена на представлява и защитава интересите на банката пред съдилищата и особените юрисдикции.

В представеното пълномощно, нотариално заверено на 30.07.2008 г. никъде не е отразено, че пълномощникът има юридическо образование, нито, че е юрисконсулт на банката.

Към частната си жалба дружеството жалбоподател прилага Трудов договор № 997 от 11.06.2008 г. за назначаването на С. като Регионален стажант юрист и аненкс към него от 29.07.2008 г. за промяна в Регионален юрисконсулт, като анексът влиза в сила от 01.08.2008 г. 

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

          Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт и е допустима.

          Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция преди да извърши проверка по повод на жалба по чл. 418, ал.4 от ГПК с повтаряне проверката, която върши съдът по повод на молбата да се издаде изпълнителен лист, а именно: проверката на несъдебното изпълнително основание по чл. 418, ал.2 от ГПК – предвидено ли е от закона и редовно ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа СЛЕДВА ДА провери редовността на подаденото заявление.

Заповедното производство се развива в една фаза. Между страните няма предварителна размяна на книжа, като първа фаза на исковото производство. Съдът не подготвя делото в закрито заседание, като втора фаза в исковото производство. Не го насрочва за разглеждане в открито с.з. по същество- като трета фаза. Проверката на съда преди издаване на крайния акт в заповедното производство е ограничена в преценката за допустимост на заявлението.  Заявлението трябва да е редовно от формална гледна точка- да е подадено чрез образеца към съответното приложение на Наредба № 6 на министъра на правосъдието и да е попълнено според указанията. След това съдът проверява наличието на общите предпоставки за уважаване на заповедния иск- компетентност да правораздава, местна компетентност, която включва постоянен адрес, респ. седалище на ю.л. и мястото на изпълнение да съответстват на съдебния район и накрая преценява налице ли са конкретните предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение- изискуемост, ликвидност и безусловност. 

Заявлението ще бъде отхвърлено при липсата на доказателства за годно процесуално пълномощно на пълномощника. Самото отразяване преди подписа на пълномощника, че е юрисконсулт не е доказателство за това. В случая липсва в пълномощното отразяване, че пълномощникът е и юрисконсулт на дружеството. Не е представен своевременно в дадения срок и трудовия договор. Съдът е искал доказателства по чл. 32, т. 3 от КТ, а заявителят не е представил такива и неоснователно твърди, че съдът дал неточни указания.  Текстът на закона изрично посочва изискването за юридическа правоспособност и жалбоподателят е бил длъжен да я докаже.   

Съдът споделя отразените правни изводи в обжалваното  разпореждане, за липсата на доказана представителна власт на пълномощника пред Сливенски районен съд, поради което става безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за уважаване на заявлението.

Поради това, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, съдът на основание чл. 278, ал.4 от ГПК, във връзка с чл. 271, ал.1 от ГПК  

         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.03.2009 г., постановено по ч. гр.д. № 361/2009 г. на Сл.РС, като правилно и законосъобразно.

           Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: