ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. Сливен, 05.10.2009г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, граждански отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА,

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

 ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

като разгледа докладваното от Хр. Марева в.ч.гр.д. № 492 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на основание чл. 274, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 279 и 418, ал. 4 от ГПК и се разглежда по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

В частната жалба на „Ю.И Е.Д.Б.” АД – гр. София подадена чрез пълномощник – адв. Д. К. от САК се поддържа, че разпореждане от 06.07.2009г. по ч.гр.д. № 3159\09г. по описа на РС – гр. Сливен, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Ст. С. е неправилно и необосновано, противоречащо на материални и процесуален закон, т.к. съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ГПК и да даде указания на заявителя за отстраняване на допуснатата нередовност, а именно – да се внесе дължимата по сметка на съда държавна такса. В случая държавната такса била платена по сметка на РС – гр. Сливен, която е посочена в интернет-сайт на съда и молителят не е могъл да знае, че това е стара сметка на съда.

Предвид гореизложеното се иска отмяна на разпореждането и уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посоченото в заявлението парично вземане срещу посочения длъжник – С.С.С..

Към жалбата е приложен документ за заплащането на дължимата д.т. по частната жалба, както и документ за заплащането на държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на РС – гр. Сливен в ТБ „И.”.

Частната жалба е допустима съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 279 от ГПК – подадена е срещу разпореждане, за което изрично е предвидена в закона възможност за обжалване – чл. 418, ал.2 от ГПК. Подадена е в рамките на едноседмичния срок и е приложен документ, удостоверяващ заплащането на .т. по частната жалба.

Въз основа на приложеното гр.д. № 3159\09г. на РС – гр. Сливен се установява следното:

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на „Ю.И Е.Д.Б.” АД – гр. София за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документи по чл. 417, т.2 от ГПК срещу С.С.С.. Районният съд е приел, че не е заплатена дължимата по заявлението д.т., т.к. в представения по делото документ е посочена сметка, която не е на РС – гр. Сливен. С оглед характера на производството е неприложима разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ГПК. Въз основа на това е приел, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно чл. 411, ал.2, т. 1 във вр. с чл. 410, ал.2, във вр. с чл. 128, т.2 от ГПК.

Към заявлението е приложен документ за заплащането на държавна такса в размер на 215, 35 лв. За получател е посочен РС – гр. Сливен, но като IBAN на получателя е посочен BG25 UNCR 7527 3143 4656 01, който съвпада с този посочен в интернет-сайт, но не на РС – гр. Сливен, а на РС – гр. Нови пазар (справка – http://rs-novipazar.hit.bg/contact.html ).

В интернет-сайт на РС – гр.- Сливен (справка - http://sliven.court-bg.org/index.php?im=68 ) е посочен изрично "И." - клон Сливен BIC: ***; BG73 IORT 8029 3100 3101 01. Следователно е невярно твърдението в частната жалба, че сметката, по която е внесена дължимата по заявлението държавна такса е „стара” сметка на РС – Сливен, т.к. същата сметка е действаща и е посочена в итнтернет-сайт, но не  на РС – гр. Сливен, а на РС – гр. Нови Пазар.

С частната жалба е представен документ за заплащането на държавна такса във връзка с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, която е внесена по действаща сметка на РС – гр. Сливен в „И.” – клон Сливен, но е в размер на 25 лв.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен в изрично посочените в т.1 – 4 случаи. Тълкуването на посочената разпоредба по аргумент от противното налага извода, че съдът следва да отхвърли заявлението, когато е налице някоя от посочените в чл. 411, ал.2 от ГПК хипотези, като в случая е отказано в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

В чл. 410, ал. 3 от ГПК са поставени императивни изисквания към заявлението, едно от които е то да отговаря на чл. 128, т.2 от ГПК за прилагане на документ за внесена държавна такса. В конкретния случай, макар и формално, изискването на посочената разпоредба е изпълнено от заявителя и към него е приложен документ за внесена държавна такса, поради което не е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК.

Обстоятелството, че държавната такса е внесена по сметка, която не е на компетентния и сезиран със заявлението съд, сочи на ненадлежно извършено процесуално действие. В хипотезата на ненадлежно извършено процесуално действие в производството по заявление за издаване на заповед за изпълнение разпоредбите на исковото производство намират приложение само, когато това е предвидено. Приложението на разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ГПК не е предвидено в заповедното производство по гл. ХХХVІІ от ГПК, но като съдебно производство към него намират приложение общите правила на чл. 1 – 102 от ГПК. На основание чл. 101 от ГПК при наличието на ненадлежно извършено процесуално действие съдът е следвало служебно да констатира това и да даде указания на страната, в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и, как тя може да бъде отстранена, като определи подходящ срок за това.

Разглеждайки заявлението за издаване на заповед за изпълнение при наличието на ненадлежно извършено процесуално действие, районният съд неправилно е разгледал заявлението, без да е приложил разпоредбата на чл. 101 от ГПК, поради което от процесуална гледна точка обжалваното разпореждане е неправилно.

Въпреки това, като краен резултат разпореждането следва да се потвърди, т.к. е недопустимо в производството по обжалване на определенията, съответно разпорежданията въззивният съд да извършва процесуални действия по отстраняване на нередовности на процесуални действия на страната, които е следвало да се извършат пред първоинстанционния съд и не са отстранени с подадената частна жалба.

Съгласно чл. 278, ал.2 във вр. с чл. 279 от ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане съдът следва сам да разреши въпросът по жалбата относно наличието на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение – относно наличието на предпоставките по чл. 411, ал.1 и чл. 418 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. При положение, че с частната жалба не се оспорва, че държавната такса е внесена неправилно по сметка на друг съд, който не е сезиран със заявлението, заявителят е следвало да отстрани констатираната с обжалваното разпореждане нередовност относно задължението за внасяне на дължимата по чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 2% върху интереса, който в случая е 10767, 14 лв. Съответно заявителят е следвало да заплати и представи документ за д.т. в размер на 215, 34 лв. по сметка на РС – гр. Сливен, но съгласно представения с частната жалба документ по сметка  в "И." - клон Сливен; BIC: ***; BG73 IORT 8029 3100 3101 01 са  внесени само 25 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 и 279 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.07.2009г. по ч.гр.д. № 3159\09г. по описа на РС – гр. Сливен!

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                        2.