О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

                                      гр. Сливен, 30.09.2009 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание проведено на   тридесети Септември, две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:      МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                    МАРИЯ ХРИСТОВА

 

         Като разгледа докладваното от мл. съдия МАРИЯ ХРИСТОВА ч. гр.д. № 493 по описа за 2009 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на  чл. 274 и следващите  от ГПК  в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по частна жалба на „Б.П.П.Ф.” ЕАД ***, чрез адв. Димитров против Разпореждане от 08.05.2009г. на РС – Сливен по ч.гр.д.№ 512 по описа за 2009 г., с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 351/13.02.2009г., издадена по ч.гр.д.№ 512/2009г. на СлРС.  В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на разпореждането, поради противоречие със закона, тъй като съда не приложил правилно разпоредбата на чл. 415 ал.2 от ГПК, като приел, че в срока за предявяване на иска указан в чл. 415 ал.1 от ГПК заявителят следва да представи и доказателства за предявения иск. Счита, че за предявения иск в срока по ал.1 на чл. 415, законодателят не е указал в какъв срок заявителят следва да представи това доказателство. Счита, че в този случай следва да се прилага разпоредбата на чл. 59 от ГПК, т.е. срока да се определя от съда, което в случая не било направено. Сочи, че в определения едномесечен срок е предявен иск относно вземането по чл. 415 ал.2 от ГПК, в резултат на което  е образувано гр.д. № 1919/2009г. на Х гр. състав на РС – Сливен, за което представя копие от искова молба и  съобщение по цитираното дело. Моли да се отмени разпореждането за обезсилване на издадената Заповед за изпълнение и да се реши въпроса по същество.

         Жалбата е допустима и е подадена в срок от лице, което  е процесуално легитимирано и има правен интерес да обжалва разпореждането.

         По делото е приложено гр.д. № 512/2009 г. на РС – Сливен.

         Като обсъди данните и доказателствата по делото във връзка с изложените в жалбата възражения и доводи съдът приема за установено следното:

         На основание чл. 410 ал.1 т.1 от ГПК е издадена Заповед  № 351/ 13.09.2009г. за изпълнение на парично задължение, с която е осъдена П.Р.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Б.П.П.Ф.” ЕАД ***, представлявано от В.Ч.сумата 579,83 лв., представляваща главница по договор за кредит от 08.09.2005г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.02.2009г. до окончателното й изплащане; сумата 121,53 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 02.11.2005г. до 18.01.2006 г.; сумата 291,34 лв., представляваща неустойка за периода от 09.11.2005г. до 11.02.2009г.; сумата 125.00 лв., представляваща разноски по делото. В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по договор за кредит от 08.09.2005 г.

В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника против заповедта, в което сочи, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение,  тъй като в действителност изплатила около 200 лв., но не може да представи доказателства за това. Плащанията осъществявала на ръка на служителка от фирмата, а сега била безработна и в невъзможност да плаща останалите вноски. Посочва, че при първа възможност ще започне плащането.

         С разпореждане от 06.03.2009г. по ч.гр.д.№ 512/2009г. съдът на основание чл. 415 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса и го предупреждава, че ако в указания срок не представи доказателство, че е предявил иска съдът ще обезсили Заповедта за изпълнение.

         Видно от представеното по делото като писмено доказателство копие от искова молба от 30.04.2009г. ( подадена по пощата с дата 29.04.2009г.)  кредиторът „Б.П.П.Ф.” ЕАД *** е предявил иск относно вземането си на основание чл. 415 ал.2 от ГПК, по който е образувано гр.д. № 1919/2009г. на Х  гр.състав на РС – Сливен.

         С разпореждане от 08.05.2009г.  по ч.гр.д.№ 512/2009г. на РС – Сливен V гр. състав е обезсилена изцяло Заповедта за изпълнение на парично задължение № 351/13.02.2009г. по същото ч.гр.дело № 512/2009г. поради това, че заявителят не е представил доказателства за предявен иск срещу длъжника относно оспореното вземане в указания от съда едномесечен срок.

         Тези констатации от фактическа страна мотивират следните правни изводи:

         Съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1 от ГПК когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съгласно ал.2 на чл. 415 от ГПК когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва Заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист издаден по чл. 418 от ГПК.

         Видно от разпореждане на съда от 06.03.2009г. по ч.гр.д.№ 512/2009г. на СлРС, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, като е предупредил заявителя, че ако в указания срок не представи доказателства, че е предявил иска съда ще обезсили Заповедта за изпълнение. Разпореждането е връчено на 01.04.2009г. и едномесечния срок е изтекъл на 07.05.2009 г. Действително видно от представената по делото искова молба кредиторът е спазил срока за предявяване на исковата си претенция в съда, като е депозирал исковата молба  на 30.04.2009г. (подадена по пощата на 29.04.2009 г.), като изрично е посочено в нея, че е на основание чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с възражение срещу издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 512/2009г. по описа на РС – гр.Сливен.

         Обстоятелството, че такъв иск е предявен е безспорно.

         След като е спазен срокът по чл. 415 ал.1 от ГПК съдът намира, че разпореждането за обезсилване Заповедта за изпълнение на парично задължение № 351/13.02.2009 г., издадена по ч.гр.д.№ 512/2009 г. на СлРС следва да бъде отменено като неправилно.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И :

        

ОТМЕНЯ  Разпореждане  от 08.05.2009 г.  по ч.гр.д.№ 512/2009г. на РС – Сливен, с което е обезсилена изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение № 351/13.02.2009г, издадена по ч.гр.д.№ 512/2009 г. на СлРС.

         Определението  подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от съобщаване на определението при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: