О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

                                    гр. Сливен, 30.09.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в закрито  заседание на  тридесети Септември 2009 год. в състав:

                                                 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

          като разгледа докладваното от мл. съдия М. Христова  ч.гр.д.  № 537 по описа на съда за 2009 г. , за да се произнесе съобрази следното:

          Производството се движи по реда на чл. 396 и сл. от ГПК /в сила от 01.03.2008 г./

          Образувано е по частна жалба от „П.Б.” ЕООД *** и адрес на управление: гр. Н., околовръстен път, бетонов възел, представлявано от П.К.К., в качеството си на управител представляващ дружеството, против определение № 1552 от 28.05.2009 г. по гр.д. № 2334 по описа на Сливенски районен съд за 2009 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки на „Т.С.” ЕООД с ***, представлявано от Г.Х.С. в посочени от молителя банки, до размера на сумата 3636,60 лв., като неоснователно.

          В жалбата се сочи, че със собственика на фирма „Т.С.” ЕООД сключили през 2007 г. устен договор за доставка на бетонови разтвори до обект, на който неговата фирма е изпълнител. Всички заявени количества били доставени и издадени фактури за плащане по банков път. Някои от фактурите са платени, но останала неизплатена сума по фактура № 130/31.05.2007г. на стойност 3636,60 лв., по която въпреки многократните обещания все още не е извършено плащане. Молителят сочи, че възнамерява да предяви иск за стойността на тази фактура, а именно 3636,60 лв. срещу „Т.С.” ЕООД на основание чл.79 от ЗЗД. Сочи, че тъй като до настоящия момент дължимата сума не е платена са налице условията за допускане на обезпечение. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е оставил без уважение искането за обезпечение, тъй като фактурата е била подписана от лице, за което няма данни да е упълномощено от управителя. Счита, че съгласно чл. 7 от Закона за счетоводството, подписа на получателя не е задължителен реквизит от счетоводния документ. Сочи, че фактурата е издадена на база експедиционни бележки за доставка до обекта, подписани от техническия ръководител на обекта и един екземпляр, от които остава при ответника, който не оспорвал задължението си. Сочи, че фактурата е осчетоводена от „П.Б.” ЕООД и вписана в счетоводните дневници. Освен това, счита за неправилни изводите на съда, че към уведомителното писмо, което е изпратено от адвоката липсвали данни същия да е упълномощен да представлява фирмата. Към жалбата прилага заверено копие от пълномощното. Навежда доводи за наличието на обезпечителна нужда, изразяващо се в обоснована заплаха от конкретно поведение на ответника по бъдещия иск, а именно след като бетоновите разтвори са доставени по заявка през м.Май 2007 г. и не са платени на основание издадената фактура на 31.05.2009 г., въпреки многократните телефонни разговори и уведомителни писма до настоящия момент сумата 3636,60 лв. все още не е платена, а при посещаване на офиса на ответника се оказало, че офиса не съществува. Счита, че при така изложените обстоятелства има обоснована заплаха за неплащане на дължимото и е налице обезпечителна нужда. Моли да се отмени определението на Районен съд Сливен от 28.05.2009 г. и да се допусне обезпечение на бъдещ иск чрез посочената обезпечителна мярка: налагане на запор върху вземанията на „Т.С.” ЕООД по неговите банкови сметки открити в „Д.” ЕАД, „Д.Б.” , „Р.Б.”, „О.Б.Б.”, „П.И.Б.”, „Б.”, „Ю.Б.”, „П.Б.”, „ТБ И.”, „К.Т.Б.”, „Б.П.Б.”, „Т.Б.А.Б.”, „А..Б.”, „БНБ П.”, „П.Б.”, „СЖ Е.Б.”, „Т.”, „Т.Б.”, „ЦКБ”, до размера на дължимата сума. Моли на основание чл. 391 от ГПК съдът да определи размера на паричната гаранция, както и срок за предявяване на иска.

          По делото не е постъпил отговор по частната жалба от „Т.С.” ЕООД.

          Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от лице което има правен интерес от обжалване на определението.

          Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

          За да бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск е необходимо той да е допустим, вероятно основателен, преценката за което се прави при представените доказателства, необходимо е да е налице обезпечителна нужда, предложената обезпечителна мярка да е подходяща.

          Твърдението на жалбоподателя, че е налице вероятна основателност и обезпечителна нужда за бъдещ иск се установява от представените по делото писмени доказателства, а именно: фактура № 130/31.05.2007г. с доставчик/изпълнител „П.Б.” ЕООД и получател/възложител „Т.С.” ЕООД ***, пясък 36,3 т. и транспорт 24 км на обща стойност 3636 лв., получена на 31.05.2007 г., пълномощно № 3263/15.04.2009г., издадено на адв. В.Д.от управителя на „П.Б.” ЕООД П.К., заверено при нотариус С.А., рег. № 208 с район на действие РС Н. на 15.04.2009 г. Уведомително писмо от 30.04.2009 г. до управителя на „Т.С.” ЕООД от адв. В.Д. като представляващ „П.Б.” ЕООД за незаплатена в установения срок фактура на стойност 3636,60 лв., удостоверение за актуално състояние на „П.Б.” ЕООД от 26.01.2009 г., експедиционни бележки № 1-476 2, № 1-540 2, № 1-540 3, всички от 14.05.2007 г. с клиент „Т.С.” ЕООД, гр. Стара Загора и обект „ТЕЦ 1”, за бетон с обем съответно 4 куб.м., 9 куб.м. и 9 куб.м., отчет от памет – кантар от 30.05.2007 г. за доставен пясък от „П.Б.” на Фирма „Т.С.”, кантарна бележка № 7 и № 13 също за пясък, хронологична ведомост за сметка *** ДТ за период м. Юли, издадена на 31.07.2007г. и за м. Май с посочена от 31.05.2009 г. обща сума 3636,60 лв. заведена фактура № 130 за „Т.С.” ЕООД.

          Предложената обезпечителна мярка е подходяща и обезпечението следва да се допусне чрез налагане запор върху посочените в молбата вземания на „Т.С.” ЕООД по неговите банкови сметки, конкретно изброени в молбата до размера на дължимата сума.

          Неправилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че фактурата била подписана от лице, за което няма данни да е упълномощено от управителя, както и че липсвало пълномощно на адвоката изпратил уведомителното писмо. Съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството не са необходими такива реквизити по счетоводния документ като задължително упълномощаване и подпис на получателя. Видно от представеното по делото пълномощно за уведомителното писмо адв. Д. е била надлежно упълномощена отпреди.

          Съдът намира молбата за обезпечение за основателна като от изложеното е видно, че жалбоподателят е ангажирал убедителни писмени доказателства във връзка с твърденията си за основателността на бъдещият иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД и следва с оглед наличието на предпоставките на чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК да допусне исканото обезпечение като наложи запор върху вземанията на ответника в посочените банки до претендирания размер. Независимо обаче, че искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства на основание чл. 391 ал.2 от ГПК съдът следва да задължи жалбоподателя да представи парична гаранция в размер на 365 лв. определен съобразно разпоредбата на чл. 391 ал.3 от ГПК от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно – ако например в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК ангажира доказателства за плащанията.

          На основание чл. 390 ал.2 от ГПК съдът определя едномесечен срок за предявяване на иска, в който срок следва да се представят доказателства за предявяването му.

          С оглед изводите на настоящата въззивна инстанция определението на Районен съд Сливен следва да бъде отменено, като неправилно.

          Воден от горното и на основание чл. 397 ал.1 т.2 и чл. 391 ал.2 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОТМЕНЯ определение № 1552 от 28.05.2009 г. по гр.д. № 2334 по описа на Сливенски районен съд за 2009 г., и вместо него ПОСТАНОВИ:

          ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск с правно основание чл.79 от ЗЗД в полза на  „П.Б.” ЕООД *** и адрес на управление: гр. Н., околовръстен път, бетонов възел, представлявано от П.К.К., в качеството си на управител представляващ дружеството против „Т.С.” ЕООД с ***, представлявано от Г.Х.С., като

          НАЛАГА ЗАПОР върху банковите сметки на „Т.С.” ЕООД в банки: „Д.” ЕАД, „Д.Б.” , „Р.Б.”, „О.Б.Б.”, „П.И.Б.”, „Б.”, „Ю.Б.”, „П.Б.”, „ТБ И.”, „К.Т.Б.”, „Б.П.Б.”, „Т.Б.А.Б.”, „А..Б.”, „БНБ П.”, „П.Б.”, „СЖ Е.Б.”, „Т.”, „Т.Б.”, „ЦКБ” – до размер на запорираната сума от 3636,60 лв. /три хиляди шестотин тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/.

          ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 391 ал.2 от ГПК, парична гаранция за обезпечението в размер на 365 лв. /триста шестдесет и пет лева/, вносима от молителя „П.Б.” ЕООД по сметка на Сливенски окръжен съд в едномесечен срок от връчването на настоящото определение с представяне копие от вносния документ в съда в същия срок.

          ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя обезпечителната заповед след внасяне на определената гаранция.

          ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на иска, на основание чл. 390 ал.2 от ГПК, в който срок следва да се представят доказателства за предявяването му.

          ПРЕДУПРЕЖДАВА молителя, че ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иска в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

         

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: