ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 15.09.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на петна­десети септември 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.С.

                                                                                                          М.М.

разгледа докладваното от младши съдия МИРА МИРЧЕВА  543 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 420 във връзка с чл. 274 – 278 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба от М.А.С. и Р.И.В. срещу определение от 01.07.2009 г. на Сливенския районен съд, с което е оставено без уважение искането на двамата за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 270/2009 г. на ЧСИ № 836 – Н.Г. по изпълнителен лист, издаден в полза на „Р.” АД въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 1257 от 30.04.2009 г. по ч.гр.д. 1910/2009 г. на РС – Сливен. Съдът е приел, че не са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение, посочени в чл. 420 от ГПК – надлежно обезпечение за кредитора или убедителни писмени доказателства за недължимостта на вземането.

            Частната жалба е допустима. В нея се твърди, че от представените по делото писмени доказателства е видно, че Р.В. е уведомен за заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, към момента на връчване на заповедта и двамата са се намирали извън пределите на страната, а също така са налице и убеди­телни писмени доказателства в подкрепа на искането за спиране на изпълнението – удостоверение от ОДП – Сливен за образувано наказателно производство срещу М.Л.за престъпление по чл. 209 от НК с пострадали С. и В..

            Отговор от насрещната страна не е постъпил.

            От материалите по делото се установява, че на 30.04.2009 г. срещу двамата жалбоподатели е издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК. На 30.06.2009 г. двамата са подали възражение срещу заповедта, в което са посочили, че не дължат сумата, тъй като не са подписвали договора за кредит, по който са поръчители, не са посещавали банката и не отговарят на нейните условия за поемане на задължение за поръчителство по кредит. С възражението те са поискали спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, което искане е отхвърлено от съда с определението, което се обжалва по настоящото дело.

В срока по чл. 415 от ГПК банката кредитор е предявила иск за съществуването на вземането си срещу тях.

Съдът намира, че частната жалба е неоснователна. Не са налице условията на чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението – не е представено обезпечение и не са налице убедителни писмени доказателства за недължимост. Удостоверение за образувано наказателно производство за престъпление по чл. 209 от НК срещу кредитополу­чателката не е представено, но дори да беше представено такова удостове­рение, отнасящо се до наказателно производство за измама, свързана с подписването на договора, то не би могло да се разглежда като убедително писмено доказателство по смисъла на чл. 420 от ГПК. Сам по себе си фактът на образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 209 от НК не води непременно дори до извод, че измама действително е била извършена, а още по-малко – до извод, че договорът е недействителен и сумата не се дължи.

Останалите съображения, посочени в частната жалба са неотносими съм предмета на производството. От една страна, твърденията за ненадлежно връчване биха имали значение само в производствата по чл. 423 от ГПК, когато длъжникът е бил лишен от възможност да подаде възражение, а от друга страна, изложените в жалбата факти­чески твърдения въобще не попадат в хипотезите на чл. 411, ал. 2, т.е. не означават ненадлежно връчване на заповедта.

По горните съображения и на основание чл. 278 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 01.07.2009 г. по гражд. дело № 1910/2009 г. на Сливенския районен съд, с с което е оставено без уважение искането на М.А.С. и Р.И.В. за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 270/2009 г. на ЧСИ № 836 – Н.Г..

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.