О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 15.09.2009 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански състав в закрито

 заседание на  петнадесети септември  през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  Председател: ГИНКА ДРАГАНОВА

                                                            Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА 

МАРИЯ БЛЕЦОВА

при секретаря…………… …..……………………………………и с участието на прокурора………………..…………………………..като разгледа докладваното от ………….…Г. Д.…………………ч. въззивно дело № 544  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е с правно основание чл. 278  ал.1   , във вр. чл. 274 ал.1  от ГПК. Образувано е по  частна жалба, депозирана от Г.  С.М. с ЕГН ********** ***, - „молител” по гр.д. № 3494/2009г. по описа на РС – Сливен, против определение от 29.07.2009г. постановено по  гр.д. № 3494/2009г. на РС – Сливен.

 В  частната жалбата се твърди, че с обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещ иск против И.С.Г. с ЕГН ********** *** чрез налагане запор върху лек автомобил „Форд ескорт” с ДК№ СН **** СА, като неоснователна. Жалбоподателят сочи, че към молбата не е имало представени писмени доказателства. Имал е устен договор със собственика на това МПС за заем от 1 000 лв., които му бил дал пред свидетели и затова счита, че има правен интерес да се наложи запор на посоченото МПС и по-късно да предяви иска си за възвръщане на дадения заем. Твърди, че в противен случай за него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му – връщане на дължимата сума. Моли да се постанови определение, с което да се отмени определението на РС – Сливен по гр.д. № 3494/2009г. и „да бъде даден ход на делото”. Към жалбата няма приложени доказателства в подкрепа на твърденията, отразени в същата.

С обжалваното определението, състав на РС – Сливен е разгледал депозираната от жалбоподателя молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск и я е оставил без уважение.

 Жалбоподателят Г.М.  е искал да се допусне обезпечение на бъдещ иск,  който ще предяви на основание чл. чл.240 и сл. от ГПК,    против И.Г. ***, за заплащане на сумата от 1 000 лв. представляваща не върнат в уговорения между тях срок, паричен заем. Посочил е, че заемополучателят  не работел, което щяло да затрудни изпълнението на задължението. Моли, да се обезпечи иска му,  чрез налагане на запор върху лек автомобил марка „Форд ескорт” ДК № СН **** СА, собственост на   И.Г.. Към молбата няма приложени доказателства, в потвърждение на отразените в нея обстоятелства.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1  от ГПК, от лице, което има правен интерес от обжалване на посочения съдебен акт и е процесуално допустима.

 Като съобрази наведените в жалбата доводи, анализира доказателствата по делото и съображенията на РС Сливен, отразени в обжалваното определение, настоящият състав на ОС – Сливен констатира от фактическа страна, следното:

 Към  молбата за обезпечение на бъдещ иск, с посочено правно основание чл.390 от ГПК, не е имало приложени писмени доказателства. Няма приложени такива и към частната жалба.

Не е установено, посоченото МПС, да е собственост на длъжника на жалбоподателя. Няма доказателства, установяващи,  че лицето, против което ще се заведе бъдещия иск, действително не работи  и няма други доходи или имущество.

За да остави без уважение молбата РС – Сливен е констатирал, че с нея не са представени никакви доказателства, мотивиращи извод за вероятна основателност на бъдещия иск. Съобразил е, че законодателят изисква няколко предпоставки при чието наличие следва да се допусне обезпечение.

 Към молбата за обезпечаване няма приложени „убедителни писмени доказателства”, установяващи вероятна основателност на бъдещия иск. Има само едно твърдение на молителя, че той е предоставил заем на лицето, собственик на посоченото МПС. Няма доказателства, установяващи, че това МПС е собственост на лицето, което е посочено като длъжник по дадения заем. Липсват и доказателства установяващи, че посочения длъжник няма друго имущество, както и такива, установяващи че без налагането на тази, конкретно посочената обезпечителна мярка, за молителя ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му  по бъдещия иск, който той ще предяви срещу това лице.

 В конкретния случай липсват доказателства, установяващи наличие на обезпечителна нужда. Няма такива, които да мотивират извод за реална опасност от разпиляване, увреждане или укриване на имущество при предявяване на иска за връщане на дадения паричен заем, за да се мотивира извод, че има опасност другата страна да извърши действия, с които да затрудни реализиране вземането  на молителя.

Тази констатации от фактическа страна, мотивират следните правни изводи:

Частната жалба  следва да се остави без уважение. Същата е неоснователна. Твърденията на жалбоподателя, че без допускане на посочената обезпечителна мярка, запор върху лек автомобил, за който се твърди, че е собственост на длъжника, са голословни. Те не се подкрепят с доказателствата по делото и не могат да бъдат споделени. Не са представени убедителни писмени  доказателства, установяващи  вероятна основателност на иска. Няма доказателства, от които да  е видно,   че посоченото МПС е собственост на длъжника, против който молителя твърди, че ще заведе бъдещ иск. Няма и доказателства относно невъзможността длъжника да възстанови сумата  1 000 лв., която е получил от молителя – в заем по устен договор.

Като е достигнал до същите правни изводи РС – Сливен е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение от 29.07.2009г. , постановено по гр.д. № 3494 по описа на РС –Сливен за 2009 г., с което  е оставена без уважение молбата на Г.С.М. с ЕГН ********** ***, за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 240 от ЗЗД, против И.С.Г. с ЕГН ********** ***„Д.” *-*-*, за заплащане на сумата   1 000 / хиляда / лева, представляваща не върнат паричен заем, чрез налагане на запор върху лек автомобил марка „Форд ескорт” с ДК № СН **** СА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението   е окончателно.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: