ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

05.10.2009 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на пети октомври……...……………………….

през две хиляди и дeвета година в състав:

Председател: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

                                                              Членове: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ХРИСТИНА МАРЕВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  545 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частната жалба на Община Сливен чрез представителя й по пълномощие юриск. Р. Р. против Определение от 25.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1493/2009 г. по описа на СлРС. В жалбата се твърди, че с цитираното определение СлРС е върнал насрещна искова молба вх. № 12907/08.06.2009 г., подадена от Община Сливен с мотиви за неотстраняване в срок на нередовностите по нея. Твърди, че определението е необосновано и неправилно и следва да бъде отменено. Твърди, че в законоустановения срок е депозирала допълнение към насрещната искова молба, където е формулиран точно и ясно петитум на същата, а именно претендиране на пазарната стойност на 428/928 ид.ч. от УПИ ІІ в кв. 591 по плана на кв. “с.к.” гр. Сливен и е посочен началния момент, от който се претендира лихвата за забава, а именно 07.07.2006 г. Счита, че е изпълнила задълженията си и тъй като не разполага със специални знания е поискала назначаване на съдебно-оценителна експертиза с вещо лице лицензиран оценител на недвижими имоти, която да определи пазарна оценка на обезщетението в абсолютни стойности и съобразно това да посочи размера на претендираната лихва. Твърди, че не споделя мотивите на СлРС, че този начин на определяне на цената би попречил за правилното определяне на подсъдността на иска, тъй като съобразно нормата на чл. 119, ал.1 от ГПК въпроса за родовата подсъдност на делото, се повдига и служебно от съда до приключване на производството пред втората инстанция. Твърди също така, че внесла ДТ в размер на 105 лв. на база данъчната оценка и е изразила готовност да довнесе ДТ при определяне на пазарната стойност на имота. Моли съда да постанови определение, с което отмени обжалваното определение на СлРС и върне делото за разглеждане по същество.

 

          Частната жалба  е допустима и подадена в срок. Разгледана по съществото си е основателна.

          Производството по гр.д. № 1493/2009 г. по описа на СлРС е образувано по исковата молба на “Д.” ООД ***, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, като се иска признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ 428/928 ид.ч. от терена на ПИ с идентификатор № 67338.524.2 с площ от 928 кв.м., ведно с построената в него масивна едноетажна сграда с идентификатор № 67338.524.2.1 с площ от 123 кв.м. С допълнителна искова молба е уточнено, че се иска признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост на ищеца върху 428/928 ид.ч. само от терена на поземления имот.

          В срока за отговор ответникът е подал насрещен иск с молба вх. № 12907/08.06.2009 г. на СлРС, с който е поискал да бъде осъден ищеца по първоначалния иск да му заплати пазарната стойност на спорните 428/928 ид.ч. от описания поземлен имот, ведно с лихвата за забава, считано от предявяване на иска, както и лихвата до деня на завеждане на иска. С разпореждане от 09.06.2009 г. по гр.д. № 1493/2009 г. е оставена без движение насрещната искова молба к8ато нередовна и съдът е дал указания на ищеца по насрещния иск, с допълнителна молба, да посочи цената на двата обективно съединени иска, а именно за заплащане стойността на 428/928 ид.ч. от ПИ и идентификатор № 67338.524.2 и цената на иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, изтекла до подаване на исковата молба; да формулира точен и ясен петитум по отношение на двата иска с точно посочване на претендираните по тях суми; да посочи началния момент, от който се претендира обезщетението за забава, както и да внесе по сметка на СлРС съответната държавна такса за двата иска, определена върху посочената от него цена и да представи вносната бележка в канцеларията на СлРС. 

          Ищецът по насрещния иск е получил съобщението за оставяне без движение на насрещната искова молба на 17.06.2009 г., видно от представената разписка за връчване. С молба от 24.06.2009 г. в изпълнение на дадените указания е уточнил, че счита, че при евентуално уважаване на главния иск, ще бъде налице неоснователно обогатяване на ищцовото дружество, ответник по насрещния иск, за разликата над закупените 500 кв.м. от описания поземлен имот. В молбата е посочено, че не е в състояние да определи цената на иска, тъй като не разполага със специални знания за определяне пазарната цена на имота и съответно на спорните 428/928 ид.ч. от него, поради което моли да бъде назначена съдебно-оценителна експертиза и след определянето на цената да му бъде дадена възможност да довнесе държавна такса. Посочва, че размера на претендираната мораторна лихва ще уточни съобразно цената на главния си иск, след определянето й с експертиза. С молбата представя банково бордеро за внесена ДТ в размер на 105 лв., определена въз основа на представеното удостоверение за данъчна оценка на имота. Посочва началния момент на претендираната лихва за забава, а именно 07.07.2006 г.

          С обжалваното определение от 25.06.2009 г. по гр.д. № 1493/2009 г. на СлРС, съдията-докладчик по делото е преценил, че не са отстранени нередовностите на насрещната искова молба, съобразно дадените указания на съда и е върнал същата. В мотивите на определението е посочено, че не е посочена цена на исковете и не е посочен точен и ясен петитум по отношение на двата иска с точно посочване на претендираните суми, поради което съдът не би могъл да прецени условията за допустимост на насрещния иск, родовата му подсъдност, както и да определи дължимата за двата иска държавна такса.

          Настоящата инстанция намира, че не са налице условията за връщане на насрещната искова молба на подателя й като нередовна. В първоначално подадената искова молба действително не е била посочена цена на предявените искове. След оставянето на същата без движение и указанията на съда, ищецът по насрещната искова молба  е отстранил нередовностите на същата, съобразно дадените указания. Ищецът е посочил, че не е в състояние да определи точно цената на иска си за присъждане на равностойността на 428/928 ид.ч. от УПИ ІІ в кв. 591, тъй като не разполага със специални знания за това. СлРС е следвало да приеме, че са налице условията на чл. 70, ал.3 от ГПК и оценката по този иск представлява затруднение в момента на предявяване на иска, като е следвало сам да определи приблизително цената на иска и остави без движение исковата молба за събиране на съответната държавна такса. Страната е направила искане, а и при затруднение при определяне на оценката съдът сам е следвало да назначи съдебно-оценителна експертиза за определяне на точната цена на предявения иск, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се върни надвзетата, съобразно цената, която съдът следва да определи при решаване на делото. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД съдът е следвало да процедира по същия начин.

          С оглед изложените съображения съдът намира, че насрещната искова молба, след подаването на допълнителната молба, не е била нередовна и не е следвало да бъде върната от СлРС. Следва да бъде отменено обжалваното определение и върнато делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

 

ОТМЕНЯ Определение от 25.06.2009 г. по гр.д. № 1493/2009 г. по описа на РС – Сливен.

ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: