О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 24.09.2009 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       Надежда Янакиева

ЧЛЕНОВЕ:                                                                    Мартин Сандулов

                                                                                      мл. с. Мира Мирчева

като разгледа докладваното от  Н.Я. ***.  N 549 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на производство и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателката твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като е достатячно в това производство другите наследници да бъдат уведомени, а не лично да получат призовките си. Заявява, че невъзможността за лично призоваване не е предпоставка за прекратяване на охранителното производство и следкато съдът е извършил всички действия, предвидени в ГПК за извършване на лично връчване, е следвало да довърши докрай процедурата при хипотезата на чл. 47 ал. 5. Прекратяването на производството не почива на материално и процесуалниправните разпоредби, поради което частната жалбоподателка моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната  по частната жалба страна не е подала писмен отговор в законовия срок.

Този състав на въззивния съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект имащ интерес от обжалването, поради което е допустима, а по същество е и основателна, с оглед което ще бъде уважена.

 РС е мотивирал прекратяването на производството с това, че е направил опит да връчи на другите двама сънаследници разпореждането си по чл. 51 ал. 1 от ЗН, с което ги “призовава в двуседмичен срок от съобщаването да заяви писмено приема ли наследството на А. К. и ги предупреждава, че в противен случай губят правото да приемат наследството”, на постоянните и настоящите им адреси, на които те не са открити, не са се и явили в канцелярията на съда в отговор на залепените уведомления, но тъй като се касаело за особено производство, целта на което е лично призоваване на наследниците да изразят волята си, то била неприложима разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК. Така, с оглед невъзможността за лично призоваване на двамата ответници по молбата, съдът счел, че процедурата по чл. 51 ал. 1 от ЗН не може да се развие и производството следва да бъде прекратено.

На първо място РС не е провел производството, предвидено в разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗН, която изисква страните да бъдат призовани в открито съдебно заседание, в което той определя срока за изявлението на лицата, имащи право да наследяват – в случай, че те не се явят, или ако такъв срок им е необходим, за да формират волята си. При всички случаи, обаче, дори срокът да бъде определен още с разпореждането за призоваване, независимо от това, че същинско исково производство не се провежда, редът за връчване както на призовките, така и на съобщенията е общият, предвиден в ГПК и няма изведено специално изключение от него.

Сериозен аргумент в тази посока е и предложение второ на чл. 51 ал. 1 от ЗН, с което е уредена аналогична възможност в условията на висящо исково производство срещу наследниците – такова производство несъмнено може да започне и приключи без личното им призоваване, а по някой от другите способи, и след като в рамките му може да се проведе надлежно процедурата по чл. 51 от ЗН, няма основание за самостоятелното й осъществяване да важат други правила.

На второ място, неправилно съдът е приел, че е задължително личното призоваване на наследниците, с оглед изразяване на лична воля. Процедурата в цялост има за предмет имуществено, а не лично право и също няма императивно или изрично изискване както за лично явяване, така и за призоваване чрез лично връчване на призовките и съобщенията.

В противен случай, ако въпреки спазване на правилата, постулирани от ГПК, наследниците не бъдат призовани по начина, посочен от СлРС, се блокира неоправдано и без опора в закона,  за неопределен срок, единствената възможност на наследника-молител, да осъществи своите субективни материални права, без сам да наруши правните норми.

Съдът, след като е надлежно сезиран, и като провери за допустимоста и редовността на молбата, е длъжен да проведе процедурата, като спазва общите правила на ГПК и приключи с акт по същество – в зависимост от поведението на призованите лица.

Като се е обосновал с “невъзможност за лично призоваване на наследниците”, резултат от своеволно стеснително тълкуване на правните норми, СлРС е отказал да извърши правораздавателна дейност от своята компетентност, поради което определението следва да бъде отменено и делото – върнато за продължаване на процесуалните действия.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение държано в з.с.з. на 24.07.2009г. по ч. гр.д. № 1956/09г. на СлРС за прекратяване на производството по делото поради невъзможност да се развие процедурата по чл. 51 ал. 1 от ЗН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА ч. гр. д. № 1956/09г. на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: