О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 17.09.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          С.ският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и девета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                          ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

*** М.     

като разгледа докладваното от МАРГАРИТА ДРУМЕВА 552 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК- чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “И.” ООД, гр. С., представлявано от В.Т.С., чрез пълномощника си адв. М.Д. *** против Разпореждане от 09.09.2009 г., постановено по ч. гр.д. № 4005/2009 г. на СлРС, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист по чл. 417, т.9 от ГПК с ответници “А.”*** с представител Т.Х.А. и Т.Х.А. ***, като физическо лице.

В жалбата пълномощникът на заявителя твърди, че разпореждането е

неправилно /грешно изписано “неоснователно”/. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК- запис на заповед, който бил редовен от външна страна. Настоява, че изрично в записа на заповед е записано “НИЕ” и са посочени трите имена и ЕГН на единия длъжник и отделно наименованието на другия длъжник- ЕООД. Тъй като не било уговорено друго счита, че би следвало кредитора да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.

          От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено от фактическа страна следното:  

С.ският районен съд е сезиран със заявление от “И.” ООД, гр. С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжници  “А.”*** с представител Т.Х.А. и Т.Х.А. ***  за сумата 15000 лв., ведно със законната лихва от 07.09.2009 г. Приложен е Запис на заповед от 10.03.2009 г. За издател е записан “Т.Х.А. ********** “А.” ЕООД.” Пред името е изписано на печатната бланка “НИЕ” Записът на заповед е без протест и с определен срок за плащане- 28.03.2009 г. Сумата била платима на: “И.” ООД  1195398/или 0/09 В. Т. С.. Положен е подпис на издател с ръкописно изписване изцяло на името- Т.А.. Липсва уточняване в какво качество е положен подписа- лично за себе си или като представител на дружеството.  

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция следва да извърши проверка по повод жалба по чл. 418, ал.4 от ГПК с повтаряне проверката, която върши съдът по повод на молбата да се издаде изпълнителен лист, а именно: проверката на несъдебното изпълнително основание по чл. 418, ал.2 от ГПК – предвидено ли е от закона и редовно ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.

Заповедното производство се развива в една фаза. Между страните няма предварителна размяна на книжа, като първа фаза на исковото производство. Съдът не подготвя делото в закрито заседание, като втора фаза в исковото производство. Не го насрочва за разглеждане в открито с.з. по същество- като трета фаза. Проверката на съда преди издаване на крайния акт в заповедното производство е ограничена в преценката за допустимост на заявлението.  Заявлението трябва да е редовно от формална гледна точка- да е подадено чрез образеца към съответното приложение на Наредба № 6 на министъра на правосъдието и да е попълнено според указанията. След това съдът проверява наличието на общите предпоставки за уважаване на заповедния иск- компетентност да правораздава, местна компетентност, която включва постоянен адрес, респ. седалище на ю.л. и мястото на изпълнение да съответстват на съдебния район и накрая преценява налице ли са конкретните предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение- изискуемост, ликвидност и безусловност. 

Настоящата инстанция споделя правните изводи на  СлРС, че представеният запис на заповед не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу конкретно лице, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено. От изписването на кредитор и длъжник не се установява дали издателят е ЕООД “А.”, чрез представител Т.А. или издатели са физическото лице и отделно дружеството- ЕООД, което се представлява от същото физическо лице. Бланката съдържа “Ние”, но тя в различните случаи се попълва от един, двама или повече длъжници и ако не са точно посочени думичката “ние” ще остане неотносима към текста. Ако длъжниците са двама липсва уточняване задължението да е солидарно. Според чл. 121 от ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. Отразено е, че сумата е платена на ООД, след което е записано и името на В.Т.С., без да е отразено евентуално “чрез” или “чрез представител”. Дори и да се приеме, че кредиторът е само ООД, липсата на конкретизация за длъжник- издател води до неоснователност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. 

Поради това, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, съдът на основание чл. 278, ал.4 от ГПК, във връзка с чл. 271, ал.1 от ГПК 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.09.2009 г., постановено по ч. гр.д. № 4005/2009 г. на Сл.РС, като правилно и законосъобразно.

           Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

 

ЧЛЕНОВЕ: