О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 29.09.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и девета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                 МАРТИН САНДУЛОВ      

като разгледа докладваното от М.ДРУМЕВА въззивно ч. гр. дело № 567 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК във връзка с чл. 418, ал.4 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на “Ю.И ЕФ Д.Б.”*** чрез  пълномощник адв. Д.К.- САК против Разпореждане № 9282/28.07.2009 г., постановено по ч. гр.д. № 3466/2009 г. на Сл.РС, с което е отхвърлено заявлението вх. № 16751/27.07.2009 г. при СлРС за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист по чл. 417 от ГПК.

          В жалбата пълномощникът на заявителя твърди, че разпореждането е неправилно и необосновано, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Неправилно съдът приел, че липсват доказателства процесното вземане да е прехвърлено от “Б.П.Б.” АД на банката заявител “Ю.И ЕФ Д.Б.” АД ***, както и за наличие на правоприемство между тях. Промяната на  наименованието била ноторно известен факт и не се явява основание за отхвърляне на заявлението. Прилага Решение на СГС за промяна в наименованието на “Б.П.Б.” АД на “Ю.И ЕФ Д.Б.” АД. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните в заявлението суми срещу В.К.М..

Ответницата по частната жалба не е изразила становище по нея.

От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено от фактическа страна следното:  

Сливенският районен съд е сезиран със заявление от “Ю.И ЕФ Д.Б.”*** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2- от ГПК против длъжница  В.К.М. *** 41 за неиздължени суми по предоставен овърдрафт по разплащателна сметка. От Договора и всички доказателства е видно, че договора е сключен между М. и “Б.П.Б.” АД. Липсват доказателства за промяна на наименованието на дружеството в “Ю.И ЕФ Д.Б.”*** както и за евентуално правоприемство на втората от първата банка.  В приложеното към заявлението удостоверение за актуално състояние на дружеството заявител от 19.12.2008 г. липсва отметка за промяна на наименованието. Едва към частната жалба е приложено удостоверение за актуално състояние- издадено на 17.12.2007 г., в която е вписана промяната от “Б.П.Б.” АД в “Ю.И ЕФ Д.Б.”***.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция преди да извърши проверка по повод жалба по чл. 418, ал.4 от ГПК с повтаряне проверката, която върши съдът по повод на молбата да се издаде изпълнителен лист, а именно: проверката на несъдебното изпълнително основание по чл. 418, ал.2 от ГПК – предвидено ли е от закона и редовно ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа СЛЕДВА ДА провери редовността на подаденото заявление.

Заповедното производство се развива в една фаза. Между страните няма предварителна размяна на книжа, като първа фаза на исковото производство. Съдът не подготвя делото в закрито заседание, като втора фаза в исковото производство. Не го насрочва за разглеждане в открито с.з. по същество- като трета фаза. Проверката на съда преди издаване на крайния акт в заповедното производство е ограничена в преценката за допустимост на заявлението.  Заявлението трябва да е редовно от формална гледна точка- да е подадено чрез образеца към съответното приложение на Наредба № 6 на министъра на правосъдието и да е попълнено според указанията. След това съдът проверява наличието на общите предпоставки за уважаване на заповедния иск- компетентност да правораздава, местна компетентност, която включва постоянен адрес, респ. седалище на ю.л. и мястото на изпълнение да съответстват на съдебния район и накрая преценява налице ли са конкретните предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение- изискуемост, ликвидност и безусловност. 

Съдът намира, че пропускът да се представи надлежен документ за промяна на наименованието не може да бъде отстранен в окръжния съд.

Заявлението ще бъде отхвърлено /макар да е изготвено на бланка, съобразно наредбата/, поради липсата на доказателства за поето задължение спрямо заявителя. Липсата на доказателства за промяна на наименованието на кредитора правят заявлението неоснователно. Съдът не може да дава указания за отстраняване на нередовност в заявлението, която в конкретния случай е по чл. 127, ал.1, т.2 от ГПК /в други случаи може да бъде непредставяне на доказателства за надлежно упълномощаване чл. 128, т.1 ГПК/. Липсата на дори един от реквизитите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника е основание за отхвърляне на заявлението. Правомощията на съда за отстраняване на нередовности е само досежно използването на образец на заявлението по чл. 425, ал.2 от ГПК. В заповедното производство е изключено приложението на общите норми от исковия процес- чл. 101 и чл. 129, ал.2 от ГПК. Обосноваването по аналогия с общите правила на исковия процес е несъстоятелно и поради наличието на специалното правило- чл. 425, ал.2 от ГПК. Налице е и специално правило на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК за отказ за издаване на заповед за изпълнение, ако не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК.  В този смисъл е и практиката на съдилищата- О № 181/26.03.2009 г. на ВКС по т.д. № 176/2009 г.- ІІ т.о. ТК, докладчик М. Б.; Определение от 24.02.2009 г. на СГС по гр.д. № 1410/2009 г., ІV-Д с-в.

Съдът споделя отразените правни изводи в обжалваното  разпореждане, за липсата на доказано правоприемство или промяна на наименованието на заявителя, поради което става безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за уважаване на заявлението. Поради това,        че търсената сума е под 1000 лв. на основание чл. 274, ал.4 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.

Поради това, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, съдът на основание чл. 278, ал.4 от ГПК, във връзка с чл. 271, ал.1 от ГПК  

         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9282/28.07.2009 г., постановено по ч. гр.д. № 3466/2009 г. на Сл.РС, като правилно и законосъобразно.

           Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: