О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Гр. С., 21.10.2009 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански състав в закрито

 заседание двадесет и първи октомври през две хиляди и девета година в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                                                                                               

при секретаря  ............  и с участието на прокурора  …………  като разгледа докладваното от ………….…Гинка Драганова…………………ч. в. гр. дело № 576  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

         Производството е с правно основание чл.274 и следващите, във връзка с  чл. 279  и чл. 419, ал.1 и 2  от ГПК.

 Образувано е по частна жалбата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв.Л.А. *** със съдебен адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” № 1, като наследник „на ответника по молбата по ч.гр.д. № 403/2009г. на РС – С.”.   

Предмет на жалбата е разпореждане от 04.02.2009г., постановено по гр.д.№ 403/2009г. на РС – С., с което е издадена Заповед №232 от 04.02.2009г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК, запис на заповед за сумата 2546 евро,  по посоченото ч.гр.д. на РС – С., солидарно - против длъжника П.В.П. с ЕГН ********** *** вписаните поръчители в този запис на заповед,  лицата М.Г.И. с ЕГН ********** и С.Ж.И.с ЕГН **********.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане, с което  е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, е незаконосъобразно за длъжника П.В.. Подадена била молба от „Е.Д.Л.” ЕООД със седалище гр.П., ул.”Б.” № 62, с ЕИК ****** за заплащане на сумата 2564 евро по запис на заповед от 30.11.2007г., ведно със законната лихва от 04.02.2009г., както и разноски по делото в размер на 100 лв. Сочи се, че съдът е уважил това искане като не е преценил, че длъжникът П.В.П. е починал на 29.10.2008г. Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е станало на 04.02.2009г., т.е. повече от три месеца след смъртта на длъжника П.В.. Жалбоподателят- баща на починалия П.В., е научил за издадената заповед въз основа на разпореждане на ЧСИ П.Г.. Счита, че синът му не е дължал тези суми. Намира разпореждането против починало лице, за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение,  въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издадения изпълнителен лист, за незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено, ведно със заповед от 04.02.2009г. за незабавно изпълнение на парично задължение, както и издадения изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Към жалбата е приложено удостоверение № 017622/04.11.2008г. за наследници на П.В.П. с ЕГН **********, от което е видно, че същият е починал на 29.10.2008г., а жалбоподателят В.П.Б. е негова баща. Майка на починалия е В.И.Б.с ЕГН **********. /арг. цитираното удостоверение на Община С./. Приложен е и акт за смърт на П.В., от който е видно, че на 29.10.2008г. той е починал в лечебно заведение, както и разпореждане от 30.07.2009г. на ЧСИ П.Г. с рег.№ 837 и район на действие ОС – С., с което като длъжници по изп.д.№ 2009 837 04 00151 са конституирани В. и В.Б.– баща и майка на починалия длъжник. Това разпореждане е получено от В.Б. на 25.08.2009г.

Частната жалба е депозирана  в рамките на преклузивния едноседмичен срок чл.275 ал.1   от ГПК  и е в срока по чл.419, ал.1 от ГПК . Обжалваното разпореждане по ч.гр.д. № 403/2009г. по описа на РС С., е постановено в закрито заседание от 04.02.2009г. Жалбоподателят е узнал за това разпореждане на 25.08.2009г.   частната жалба е депозирана в   РС – С. на 01.09.2009г

Установено е по делото, че жалбоподателят е наследник на длъжника, против който  е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК и  частната жалба е депозирана от легитимирана страна   наследник на длъжник  по издадена заповед за незабавно  изпълнение.

   Разпореждането, предмет на жалбата,  е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.274, във вр. с чл.279 от ГПК.

  Жалбата е подадена   при спазване изискванията за редовност по чл.275 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

 

 Ответната по частната жалба страна не е изразила становище. Видно от молба, депозирана на 01.10.2009г. от представител на заявителя „Е.Д.Л.” ЕООД, към тази дата заявителя е получил съобщението на РС – С. за постановеното определение - № 2488/01.09.2009г. на РС – С., но по делото няма  върнато, надлежно оформено съобщение.

 

Като съобрази доводите на жалбоподателя, обсъди събраните по делото доказателствата по ч.гр.д. № 403/09г. на РС С., преценени по отделно и тяхната съвкупност  и извърши проверка на атакувания съдебен акт ОС – С. установи следното от фактическа страна:

С разпореждането, предмет на обжалване от 04.02.2009г., РС С. е разпоредил:” - да се издаде заповед за незабавно изпълнение против длъжника и поръчителите; - да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и  - да се  направи отбелязване върху заповедта и записа на заповед за издадения изпълнителен лист.”

Установено е по делото, че пред РС – С. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, от заявител „Е.Д.Л.” ЕООД, депозирана от А.А.Ч.като законен представител на заявителя и пълномощник Д.М.Х.. Към заявлението е бил приложен запис на заповед от 30.11.2007г. с падеж 30.01.2008г. за 2 564 евро, издаден от П.В.П. с ЕГН ********** и месторабота ЕТ „П. – П.В.”. Като поръчители в този запис на заповед са вписани лицата М.Г.И. с ЕГН ********** и С.Ж.И.с ЕГН **********.

След като е проверил представените документи и запис на заповед РС – С., с обжалваното разпореждане от 04.02.2009г., на основание чл. 417 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение, която е с № 232 от същата дата и изпълнителен лист на заявителя, против длъжника П.В.П. ЕГН ********** *** и поръчителите М.Г.И. с ЕГН ********** *** и С.Ж.И.с ЕГН ********** ***-А-1, да заплатят солидарно на кредитора „Е.Д.Л.” ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на дейността гр.П., ул.”Б.” № *, представлявано от управителя А.Ч.сумата 2654 евро, представляващи задължение по запис на заповед от 30.11.2007г. издаден в гр.С., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.02.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата 100,50 лева разноски по делото.

С разпореждането, предмет на обжалване от 04.02.2009г., РС С. е разпоредил:” - да се издаде заповед за незабавно изпълнение против длъжника и поръчителите; - да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и  - да се  направи отбелязване върху заповедта и записа на заповед за издадения изпълнителен лист.”

След получаването на заповедта и изпълнителния лист, взискателят е подал молба до ЧСИ П. Г., който е образувал изпълнително дело № 20098370400151,   против починалия длъжник П.В.и поръчителите по записа на заповед, на чието основание са издадени заповедта за изпълнение и  изпълнителния лист. Извършил е действия по осъществяване на вземането и след като е узнал, че длъжника е починал, е конституирал наследниците му – негови родители като длъжници, като им е изпратил и призовки за доброволно изпълнение. След като е получил ПДИ, жалбоподателят е узнал за образуваното изпълнително дело.

 По ч.гр. дело № 403/009г. на РС С.,  е постъпило Възражение от жалбоподателя, като наследник на починалия преди издаване на  тази заповед за изпълнение длъжник - П.В..

РС - С. е констатирал, че в законния срок е постъпило Възражение от един от наследниците на длъжника П.В.П. и в съответствие с разпоредбите на чл.415, чл.420 и чл.421 ал.1 от ГПК, е спрял принудителното изпълнение по изп.д.№ 2009 837 0400151 на ЧСИ П.Г. с рег.№ 837, образувано въз основа на изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение № 232 от 04.02.2009г. по ч.гр.д. № 403/2009г. на РС – С., само спрямо В.П.Б. с ЕГН ********** *** – наследник на длъжника на П.В.П..*** е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането с и срещу наследника на длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението като внесе и дължимата държавна такса. Предупредил е заявителя, че при непредявяване в указания срок на иска съдът ще обезсили заповедта за изпълнение в съответната част.

 

 Пи извършената служебна проверка за редовност на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, настоящата инстанция установи, че то отговаря на  утвърдения по смисъла на чл.417 от ГПК образец и в него са отразени всички, необходими реквизити. При депозиране на заявлението, заявителят не е уведомил РС С.,   че към момента на подаване на документите за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, длъжникът П.В.е   починал .

Основният довод на жалбоподателя е, че е незаконосъобразно да се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против починало лице.  

При така установена  фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Разгледана по същество, частната жалба   е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основан на документ, съдът следва да проведи дали актът , въз основан на който се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване. Разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК, придава качеството на несъдебно изпълнително основание на документ, с който се установява вземане по запис на заповед, както е в конкретния случай.

Съдът при издаване на заповед за изпълнение проверява активната легитимация за принудително изпълнение и пасивната легитимация на лицето, против което се иска издаването на изпълнителен лист.

 В този случай,  посоченото като длъжник лице е починало на 29.10.2008г., преди депозиране заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение и  изпълнителен лист, което е от 04.02.2009г. Този  факт е категорично установен по делото.

Безспорно в доктрината и практиката на ВКС се приема, че оспорването на вземането по изпълнителен лист може да се основава, както на факти, настъпили след издаване на акта, който е послужил за изпълнително основание, така и на факти, настъпили преди това.

 В настоящия случай,   след като още преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, посочения в него длъжник е  починал, се приема, че разпореждането  за издаване на посоченото изпълнително основание е незаконосъобразно, поради липса на пасивно легитимирана страна – длъжник, против която е било предявено искането.

Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и настъпилата смърт на длъжника преди депозиране на заявлението за образуване на  заповедното производство, е основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

Предпоставка за надлежното упражняване на процесуалните права е съществуването на правоспособност на страните към момента на сезиране на съда. Липсата на валидно възникнало процесуално правоотношение представлява процесуална пречка за участие в  производството на правоприемниците на  починало лице. При първоначална липса на процесуално  правоспособен длъжник, заповедното производство в частта, по оспорване на вземането, респ. по издаването на  заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не би могло да продължи, поради което заповедта и изпълнителния лист следва да бъде обезсилена от съда.

Правната уредба в регламентираните от закона хипотези предоставя лични възражения на конституирания надлежен длъжник. При настъпила смърт преди подаване на заявлението, правото да заяви тези възражения не е възникнало за длъжника и следователно не би могло да се упражни  от  него.

По тези съображения се приема ,че жалбата е основателна. Обжалваното разпореждане следва да се  обезсили като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

                            О   П   Р   Е   Д   Е  Л  И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА   разпореждане от 04.02.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 403/2009 г. на РС – С., В ЧАСТТА,  с която е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на заявителя – „Е.Д.Л.” ЕООД, гр.П., ул.”Б.” № 62 с ЕИК ****** за заплащане от длъжника П.В.П. с ЕГН ********** ***, б.ж. на гр. С., починал на 29.10.2008г. на  посочените в заявлението суми: 2564,00/две хиляди петстотин шестдесет и четири/ евро , ведно със законната лихва за забава, считано от 04.02.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата 100,50 лв /сто лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението  може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването, пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: