ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. Сливен, 22.12.2009г.

Сливенски окръжен съд, гр.отд. в разпоредително заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и девета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

Като се запозна с докладваното гр.д. № 577 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по внесеното на основание чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД мотивирано искане от КУИППД (по-долу комисията) срещу К.И.С. и Ц. Г. И. за отнемане в полза на държавата на подробно посоченото и индивидуализирано имущество на обща стойност 127305 лв., за което се твърди, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност.

Съдът е връчил на ответниците препис от мотивираното искане и приложенията към него, като срокът за отговор е изтекъл съответно на 20.11.2009г. за първия ответник и на 26.11.2009г. за втората ответница. Препис е връчен и на ОП – Сливен, която в указания едномесечен срок не е изразила становище във връзка с връчените съдебни книжа.

На основание чл. 140, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови определение, с което да се произнесе по допустимостта на искането и на доказателствата, във връзка с което установи следното:

Комисията е приела решение № 109\01.04.2009г. на основание чл. 13, ал.1, т. 1 и чл. 15, ал.3 от ЗОПДИППД за образуване на производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност от ответниците, както и решение № 400\07.10.2009г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД за внасяне на мотивираното искане, по което е образувано настоящото дело.

Към мотивираното искане е приложен протокол № 1315\05.11.2008г. за започната проверка по преписка № 408\03.11.2008г. в рамките на която и преди приемането на решение № 109\01.04.2009г. на основание чл. 13, ал.1,  т.1 и чл. 15, ал.3 от ЗОПДИППД са събрани болшинството от приложените към мотивираното искане доказателства.

В изпълнение на разпореждане от 07.12.2009г. във връзка с установяването на срока по чл. 15, ал.2 от ЗОПДИППД за извършване на проверката е представен препис от мотивираното заключение по чл. 27, ал.1 от ЗОПДИППД от 24.09.2009г. (приложено към обособения като секретен том), въз основа на което е прието решение № 400\07.10.2009г. за внасяне на мотивирано искане по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД.

В молбата по повод разпореждането на съда са изложени съображения, че срокът за извършване на проверката – определен в рамките на шест месеца с решение № 109\01.04.2009г., е спазен, видно от изготвеното на 24.09.2009г. мотивирано заключение. Посочва се, че съобразно разпоредбите на ЗОПДИППД органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, пред които се развива първата фаза на производството, имат правомощия подобни на разследващите органи, но по отношение на имущество, а не на правни субекти. Освен да издирват имущество, подлежащо на отнемане по този закон, имат за задача да подготвят започването и успешното приключване на втората – съдебна фаза чрез предварително събиране на доказателства и предприемане на действия за налагане на обезпечителни мерки. Актовете на тези органи нямат характер на индивидуални административни актове и не подлежат на обжалване, като единствения резултат от постановяването им е възможността да се започне съдебно производство. По тази причина съдебното производство не е насочено към проверка на същите актове като административни. Съдебната фаза е уредена като самостоятелно състезателно производство, в което се реализират правата на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, като нейният предмет и предпоставки е строго очертан в разпоредбата на чл. 3 от ЗОПДИППД и подлежи на доказване на общо основание от органите, които са извършили проверката. От тук се прави извод, че действията и актовете на органите за установяване на имущество придобито от престъпна дейност не подлежат на проверка в исковото производство и са предпоставка за започването на такова производство дотолкова, доколкото формално от представените доказателства следва да се установява, че предварителното производство за извършване на проверка на имуществото е било проведено, че е завършило с валидно решение по чл. 13, ал.1, т. 1 от ЗОПДИППД и, че мотивираното искане е внесено от надлежен орган – Председателя на комисията съгласно чл. 13, ал.2 от ЗОПДИППД.

Въз основа на представените по делото протокол № 1315\05.11.2008г. за започната проверка по преписка № 408\03.11.2008г.; мотивирано заключение по чл. 27, ал.1 от ЗОПДИППД от 24.09.2009г.; решение № 109\01.04.2009г. на основание чл. 13, ал.1, т. 1 и чл. 15, ал.3 от ЗОПДИППД и решение № 400\07.10.2009г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД от фактическа страна се налага извода, че проверката за установяване на имущество придобито от престъпна дейност спрямо ответника К.С.И. и съпругата му Ц.Г.И. е започнала на 05.11.2008г. и е приключила най-рано на 24.09.2009г. Същата е започнала въз основа на разпореждането на Директора на ТД на КУИППД – гр. Бургас – П. И., а не въз основа на решение по чл. 13, ал.1 т. 1 от ЗОПДИППД за образуване на производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, предвидено в разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗОПДИППД във вр. с чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД относно сроковете, в които следва да бъде осъществена.

Въз основа на така започналата проверка и събрани в хода й доказателства и данни едва в последствие комисията е приела решение № 109\01.04.2009г. на основание чл. 13, ал.1, т. 1 и чл. 15, ал.3 от ЗОПДИППД за образуване на производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност спрямо ответника с указан шестмесечен срок. Мотивираното заключение по чл. 27, ал.1 от ЗОПДИППД, с което е приключила проверката е изготвено преди изтичането на шестмесечния срок, считано от приемането на решение № 109\01.04.2009г. на основание чл. 13, ал.1, т. 1 и чл. 15, ал.3 от ЗОПДИППД, като при изводите са формирани въз основа на събрани предварително – преди 01.04.2009г. доказателства и данни.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, във връзка с извършената от комисията проверка за установяване на имущество придобито от престъпна дейност от ответниците, съдът намира, че внесеното в съда мотивирано искане по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД е недопустимо по следните съображения:

Редът и условията за установяване, блокиране и отнемане на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност са уредени в ЗОПДИППД, като за неуредените в този закон въпроси съгласно § 2 от ДР на ЗОПДИППД се прилагат разпоредбите на Гражданско процесуалния кодекс. Производството се развива в две фази, първата от които представлява административно производство осъществявано от КУИППД, законосъобразното провеждане и приключване на което е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство.

Вярно е изтъкнатото в становището на комисията като ищец, че актовете, който постановява комисията в това производство не представляват индивидуални административни актове, установяващи или засягащи законни права и интереси на гражданите, поради което са необжалваеми (по аргумент от чл. 15, ал. 3 от ЗОПДИППД) и като такива не подлежат самостоятелно на съдебен контрол. Неоснователно обаче е становището, че съдът не следва да провери законосъобразното извършване на действията и постановяване на актовете на комисията и в сроковете установени от закона за осъществяването им като предпоставка за допустимост на съдебното производство. Образуването на съдебно производство за отнемане на имущество придобито пряко или косвено от престъпна дейност е обусловено всякога от наличието на валидно решение по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД, към което е относима не само разпоредбата на чл. 13, ал.2 от ЗОПДИППД, но и всички останали изисквания на ЗОПДИППД при упражняване на правомощията на органите по чл. 12, ал. 10  предвидени в чл. 15, ал. 1 и в сроковете по чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗОПДИППД, които в случая съдът намира, че не са спазени.

В молбата на комисията от 16.12.2009г. е застъпено становище, че подобно на правомощията на органите, разследващи престъпната дейност на лицата, комисията като компетентен орган по КУИППД разполага с правомощие да извършва предварителна проверка по отношение на имуществото на лицата посочени в чл. 3 от ЗОПДИППД. Правомощията на органите по чл. 12, ал. 10 от ЗОПДИППД са изброени изчерпателно в ЗОПДИППД и доколкото за неуредените случаи субсидиарно приложение намира ГПК, за комисията не съществува законова възможност за извършване на предварителна подготовка извън рамките на надлежно образуваното и започнало въз основа на решение по чл. 13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД производство по аналогия с процесуални норми, регламентиращи реда за провеждане на досъдебно наказателно производство. Подобно препращане и аналогия не намират опора в закона. Възможността за извършване на предварителна проверка, каквато не уредена от ЗОПДИППД е била предвидена в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ПУДКУИППД, която е отменена с ДВ бр. 47\20.05.2008г., от който момент тази възможност е отпаднала. Подобно правомощие не е предвидено и в разпоредбата на чл. 33 от ПУДИКУИППД във вр. с чл. 15, ал.1 от ЗОПДИППД, като по аргумент от т. 6 от чл. 33 на Правилника следва извода, че упражняването на посочените правомощия е обвързано със сроковете по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД.

В настоящия случай  проверката е започнала на 05.11.2008г. и е осъществена, без да е прието по надлежния ред решение по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД. Такова решение № 109\01.04.2009г. на основание чл. 13, ал.1, т. 1 и чл. 15, ал.3 от ЗОПДИППД комисията е постановила едва по-късно - пет месеца след започването на проверката, което по съществото си представлява заобикаляне на закона и установения в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД преклузивен срок. Преклузивния характер на този срок следва недвусмислено от текста на разпоредбата, която постановява, че проверката не може да продължава повече от 10 месеца, като за комисията съществува възможността по изключение да удължи този срок с три месеца. Извършените действия и постановените актове от специализираните органи по чл. 12, ал. 10 от ЗОПДИППД извън рамките или в заобикаляне на установения в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД преклузивния срок има за последица тяхната невалидност, която рефлектира и спрямо решението по чл. 13, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че решение № 400\07.10.2009г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД е невалидно и провеждането въз основа на внесеното с оглед на това решение мотивирано искане производство в съдебната фаза за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност е недопустимо.`

Дори да се приеме чрез разширително тълкуване на разпоредбите на ЗОПДИППД и ПУДКУИППД, че и при липсата на надлежно прието решение по чл. 13, ал.1, т. 1 от ЗОПДИППД е допустимо извършването на проверка за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, преклузивния 10 – месечен срок по чл. 15, ал.2 от ЗОПДИППД не е спазен, т.к. е изтекъл на 05.09.2009г., а мотивираното заключение по чл. 27, ал.1 от ЗОПДИППД и решението по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД за внасяне на мотивирано искане по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД са постановени след изтичането му –съответно на 24.09.2009г. и 07.10.2009г.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 140, ал.1 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустимо подаденото от КУИППД – гр. София с БУЛСТАТ **** чрез председателя С. К., с адрес за призоваване: гр. Б., ул. „Ф. К.” № *, ет. *, мотивирано искане против К.С.И. ЕГН ********** *** понастоящем с адрес: гр. София Централен софийски затвор и Ц.Г.И. ЕГН ********** със същия постоянен адрес и адрес понастоящем: гр. К., ул. „И. Б.” № * за отнема не в полза на държавата  при условията на Дакона за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност, подробно описано в мотивираното искане на обща стойност 127 305 лв. И ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

Препис от определението да се връчи на страните!

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

Окръжен съдия: