О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.10.2009 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 587 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на Н.П.В. ЕГН ********** *** Загора против Разпореждане от 14.09.2009 г., постановено по гр.д. № 98/2009 г. по описа на Новозагорския районен съд, с което му е била върната депозирана въззивна жалба против решение №112 от 02.07.09 г. по гр.д. №98/2009 г. по описа на Новозагорския районен съд.  В частната жалба се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно.Твърди се, че решението по повод на което била депозирана въззивната жалба върната с обжалваното разпореждане няма неприсъствен характер и въззивната жалба депозирана по него е допустима, което е основание за отмяна на обжалваното разпореждане. Сочи се, че жалбоподателят е направил искане за постановяване на неприсъствено решение едва в хода по същество, но производството по делото е било водено по общия ред и е било допустимо депозирането на въззивната жалба. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено.

          По частната жалба ответниците не са депозирали отговор.

          След като разгледа събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

          На 06.03.2009 г. жалбоподателят В. *** искова молба против ЗКЧС „С.В.” село С.В. и Председателя на кооперацията – С.Н.З. за осъждане на ответниците да му заплатят извънреден труд в размер на 2874.76 лв. и мораторна лихва в размер на 399.67 лв. По исковата молба било образувано гр.д. №98/209 г. На ответниците била съобщена исковата молба но същите не депозирали отговор по нея. На 27.05.2009 г. било разгледано гр.д . №98/09 г. и в хода на делото по същество, след като съдът  бил приел, че ответниците нито се явяват, нито са депозирали отговор на исковата молба , нито се противопоставят на събирането на доказателство, процесуалният представител на ищеца адв. Николов поискал от съда да уважи иска , да му присъди разноски по делото и да постанови неприсъствено решение. На 02.07.2009 г. Новозагорския районен съд постановил Решение №112, с което отхвърлил изцяло предявения от жалбоподателя иск като неоснователен и недоказан. В решението си съдът посочил, че счита за налични основанията на чл. 239 от ГПК и за основателно направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствени решения. Съдът е  посочил, че така постановеният съдебен акт не подлежи на обжалване. На 20.08.2009 г. жалбоподателят депозирал въззивна жалба против Решение №112/2009 г., като изложил съображения в жалбата и затова, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 239 ал. 1 т. 2 от ГПК и е  посочил, че е било възможно постановяване на неприсъствено решение само и единствено в случай, че искът,  с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства е вероятно основателен, както и ако ответникът по иска не е представил доказателства и не е оспорил иска.

          На 14.09.2009 г. по депозираната въззивна жалба било постановено разпореждане, с което жалбата била върната поради невъзможност за обжалване на неприсъствено решение.

          На жалбоподателя разпореждането за връщане на въззивната жалба било съобщено на 18.09.2009 г. и в законоустановения седмодневен срок на 23.09.2009 г. била депозирана процесната частна жалба.

          Частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

          Съгласно разпоредбата на чл. 239 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.  Постановяване на присъствено решение е възможно и тогава, когато при условие, че страните са били запознати с последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа за неявяването им в съдебно заседание от направеното по делото възражение и подкрепящите го доказателства може да се направи извод за вероятна неоснователност на иска. Наличието на редовно уведомление за правата на страните, както и за последиците от недаване на отговор и неявяване в съдебно заседание следва да са комулативно дадени с втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно искът да е вероятно основателен с оглед представените доказателства и исковата молба или същият да е вероятно неоснователен, с оглед депозираното възражение и представените с него доказателства. Само при наличието на двете предпоставки е възможно постановяване на неприсъствено решение, което се характеризира с това, че съдът не мотивира решението си по същество. В настоящия случай ответната страна е била редовно уведомена за депозираната искова молба и за последиците от неявяване в съдебно заседание и неразменяне на книжа, но въпреки това не е възразила срещу иска и не се  е явила в съдебно заседание. Ето защо не може да се приеме, че е било възможно постановяване на неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Районният  съд е следвало или да постанови неприсъствено решение, с което да уважи иска ако той е бил вероятно основателен с оглед представените по делото доказателства или да отхвърли искането на страната за постановяване на неприсъствено решение и да постанови решение по общия ред- така както предвижда разпоредбата на чл. 239 ал. 3 от ГПК. Ето защо макар формално съдът да е посочил в решението си, че същото е  неприсъствено, поради което не подлежи на обжалване , въззивната жалба депозирана по него се явява допустима и следва да бъде разгледана от въззивния съд по същество, поради което обжалваното разпореждане от 14.09.2009 г. за връщане на въззивната жалба се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

           

          Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

          ОТМЕНЯ Разпореждане от 14.09.2009 г. по гр.д. № 98 по описа за 2009 г. на Новозагорския районен съд, с което е върната въззивна жалба вх. № СД-02-08-1849 от 20.08.2009 г. на Н.П.В. против решение №112/02.07.09 г.

 

          ВРЪЩА гр.д. №98/2009 г. на Новозагорския районен съд с указание депозираната въззивна  жалба да бъде администрирана за разглеждане по същество.

         

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.