ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 09.11.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА НИКОЛОВА,

СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 593 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба подадена на основание чл. 274, ал. 1, пр. 1 от ГПК и се движи по реда на чл.275 и сл. от ГПК.

Обжалвано е определение № 2860\05.10.2009г. по гр.д. № 3831\09г. за прекратяване на производството. В частната жалба, подадена от Директорът на ДВУИ и ДВПР – гр. Т. се твърди, че определението е необосновано и неправилно. Неправилно съдът прекратил производството, като е приел, че не са изпълнени дадените от съда указания за отстраняване нередовността на молбата (подадена на основание чл. 549, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 от ЗЛС.) С допълнителна молба в указания срок били представени доказателства – препис – извлечение от протокол № 15\15.11.2004г. на ОбС – гр. Т. на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 36а, ал. 2, т. 1 от ППЗСП за определяне броя на местата за настаняване на лица със здравословни проблеми – 100 бр. в Дома за възрастни с умствена изостаналост и 120 бр. в Дома за възрастни с психични разстройства, където е настанено лицето И.Д.. Представено е и удостоверение, от което е видно, че към 14.09.2009г. капацитетът на ДВПР е 120 места, а на цялата институция – заедно с ДВУИ – общо 220.

За изпълнение на делегираните на общините дейности на държавата са предвидени бюджетни кредити по общинските бюджети, чийто размер се определя всяка година със ЗДБ. Всяка промяна при специализираните институции за предоставяне на социални услуги, вкл. и числеността на техния персонал следва да са съобразени с бюджета и капацитета на дома. В случая овластен да определя числеността на персонала на ДВСП – гр. Т. е ОбС – гр. Т., като към момента са открити 120 места и числеността на персонала не може да бъде увеличена без решение на компетентния орган за това.

В този смисъл счита, че в качеството си на директор на ДВПИ за молителя и частен жалбоподател, предвид описания в частната жалба фактически състав за промяна на капацитета и числеността на персонала на дома, е налице правен интерес да поиска обявяване на отсъствието на лицето Д., който отсъства, но мястото му остава заето от него като бройка и не би могло да бъде настанено друго нуждаещо се лице, т.к. законовата фикция приема, че до обявяването на неговата смърт, лицето следва да се счита живо.

Иска се отмяна на обжалваното определение и възобновяване на производството по гр.д. № 3831\09г. на РС – гр. Сливен.

Прилага доказателства – копие от задължителна месечна справка за местата, заетостта, събраните и внесени такси през м. септември 2009г. в ДВПР – гр. Т..

Частната жалба е допустима. Подадена е от надлежно легитимирана страна срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК.

Разгледана по съществото си частната жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 3831\09г. на РС – гр. Сливен е образувано по молбата на К.Й.К.в качеството му на директор на ДВУИ и ДВПР – гр. Т., с която се иска да бъде обявено за отсъстващо лицето И.С.Д.. Последният е с диагноза параноидна шизофрения съгласно експертно решение на ТЕЛК – гр. Бургас № 0190\09.02.2006г. и от 16.03.2007г. е настанен в ДВПР. На 24.10.2007г. лицето самоволно напуснало дома и е в неизвестност от същата дата, по повод на което с писмо № 312\15.10.2007г. е поискано от РПУ – гр. Т. да бъде издирено и с телеграма № 55236\26.10.2007г. е обявен за общодържавно издирване, но до момента местонахождението му не е установено.

На молителя са били дадени указания да посочи писмено с препис за посочените като заинтересовани в молбата лица обстоятелствата, с които обосновава правния си интерес. Съобщението е било връчено на 31.08.2009г., като в молба от 34.09.2009г., представена със съответния брой преписи е посочено, че лицето, чието отсъствие се иска да бъде обявено се води в регистъра на дома и при това положение не може да бъде прието друго лице, което се нуждае от същите грижи. Посочено е, че след уважаване на молбата „..Домът за възрастни хора с умствена изостаналост ще има право да настани друго лице с такива проблеми.” Правният интерес е налице, т.к. „необходимостта от такива домове е голяма и местата никога не достигат, което мотивира правния интерес от предявяване на молбата”.

С разпореждане от 04.09.2009г. съдът е указала в едноседмичен срок с препис за заинтересованите писмено да се посочи, „..какви са нормативните пречки в дома да се настани друго лице на мястото на И.Д.”. В изпълнение на указанията с молба от 15.09.2009г. са представени писмените доказателства посочени в частната жалба, чрез които молителят счита, че е отстранил нередовностите на молбата.

Въпреки представените доказателства с определение от 05.10.2009г. районният съд е приел, че не са били изпълнени указанията за отстраняване нередовностите на молба и е прекрати производството. В мотивите си към определението районният съд е изложил и съображения за недопустимост на производството, като е приел, че директорът на ДВПР не е заинтересован по смисъла на чл. 9 от ЗЛС, т.к не е настойник на лицето, чието отсъствие се иска да бъде обявено по съдебен ред. Такива са прокурорът и евентуалните наследници или заветници на отсъстващия, които да могат да бъдат въведени във временно владение на имотите му и да ги управляват, да го  представляват и да се ползват от приходите на имотите му, какъвто правен интерес молителят няма.

Въз основа на гореизложеното, като краен резултат съдът намира, че определението за прекратяване на производството като краен резултат е законосъобразно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение по следните съображения.

Констатацията на районният съд, че молителят не е отстранил нередовностите на исковата молба е неправилна, т.к. в указаните срокове молителят е посочил обстоятелствата, от които счита, че произтича правният му интерес и е представил относими към твърденията доказателства.

Правилен, макар и не по изложените съображения обаче е изводът на съда, че производството по молбата на Директора на ДВПР – гр. Т. подадена на основание чл. 549, ал.1 от ГПК за обявяване на отсъствието на лицето И.Д. е недопустимо, поради липсата на правен интерес.

Действително, както е посочено в определението молителят не е настойник, не е и евентуален наследник или заветник на лицето. Този отрицателен факт не го изключва априори от кръга на заинтересованите по смисъла на чл. 9 от ЗЛС, в която норма няма поставени такива ограничения. Евентуалните наследници на лицето житейски са обичайно заинтересовани да поискат обявяването на отсъствие и\или смърт му, но такова по смисъла на чл. 9 от ЗЛС е и всяко друго лице, за което биха произтекли изгоди от обявяването на факта на отсъствието и\или смъртта на дадено лице – кредитори, длъжници, както и други физически и\или юридически лица,          които са в гражданскоправни отношения с отсъстващия, в зависимост от чието волеизявление, действие или поведение е поставено развитието или разрешаването им.

Директорът на ДВПР – гр. Т., където е бил настанен И.С.Д. няма такъв правен интерес. Посоченото лице е било поставено под пълно запрещение с решение на съда по гр.д. № 323\06г. на ОС – гр. Сливен, комуто със заповед № 264\07.08.2006г. на Кмета на Община – Т. е назначен за настойник неговия баща – С. Д. С.ов и е определен настойнически съвет. Директорът на ДВПР – гр. Т. е бил упълномощен от последния да осъществява представителна власт по отношение на пълно запретения, но молбата не е подадена в това му качество и същият не е измежду лицата, които могат да упражняват процесуално представителство пред съда съгласно разпоредбата на чл. 32 от ГПК.

Правен интерес не е налице и с оглед на посочените в допълнително представените молби обстоятелства, а именно възможността на мястото на И.Д. да бъде настанено друго лице.

Настаняването в посочената специализирана институция, както и преустановяване на предоставянето на тази социална услуга не попада в кръга на правомощията на Директора на ДВПР – гр. Т.. Предоставянето на такава социална услуга, произтича от сложен фактически състав съгласно чл. 40в и чл. 40а от ППЗСП, като съгласно чл. 40а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността, когато са делегирани от държавата дейности, се извършват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността, когато са общинска дейност, се извършват със заповед на кмета на съответната община или на упълномощено от него длъжностно лице, по който ред е издадена и представената с молбата заповед № 4\13.03.2007г.

Правният интерес ще е налице тогава, когато търсената съдебна охрана на посочените права произтича пряко от съдебния акт, чието постановяване се иска с молбата, подадена на основание чл. 549, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 от ЗЛС. При евентуално уважаване на подадената молба, за молителя в качеството му на директор на ДВПР – гр. Т., не възниква посочената изгодна последица – възможност на мястото на лицето И.Д. да бъде настанено друго лице. Преустановяването на предоставяне на социалната услуга на И.Д. и настаняването на негово място на друго лице е само в правомощията на органите и по реда посочен в разпоредбите на чл. 40а, ал.1 и ал.2 от ППЗСП, докато молителят няма такива правомощия и не би могъл въз основа на съдебното решение за обявяване на отсъствието на посоченото лице по своя инициатива и решение да настани на негово място друго нуждаещо се лице.

Предвид гореизложеното молителят няма правен интерес и не разполага с активна процесуална и материално правна легитимация да иска обявяване на отсъствието на И.С.Д., поради което производството е недопустимо и като такова правилно е прекратено с обжалваното определение.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от ДВУИ и ДВПР – гр. Т., представлявани от директора К.Й.К.ЕГН ********** срещу определение № 2860\05.10.2009г. по гр.д. № 3831\09г. за прекратяване на производството като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

  2.