О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 29.10.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 601 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на  адв. Д. К. от САК  в качеството й на пълномощник на „Ю.И Е.Д.Б.” АД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.О.„№ 14 против Разпореждане № 9533/4.08.2009 г.  по ч.гр. д. № 3161/2009 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е било отхвърлено заявлението  от 02.07.2009 г. на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Й.С.Г. ЕГН ********** ***. В жалбата се сочи, че разпореждането на СлРС е неправилно и необосновано и противоречи на материалния и процесуалния закон затова защото съдът неправилно е приел, че липсват доказателства процесното вземане да е прехвърлено от „Българска пощенска банка” АД на банката заявител „Ю.И Е.Д.Б.” АД, както и за наличието на правоприемство между тях. Изложено е твърдение, че е ноторно известен факт промяната в наименованието на „Българска пощенска банка „ АД в „Ю.И Е.Д.Б.” АД, поради което съдът неоснователно е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 т.2 от ГПК.

          Ответната страна не е изложила становище по допустимостта и основателността на частната жалба.

          Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни писмени доказателства.

          От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

          На 02.07.2009 г. в Сливенския районен съд било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 от ГПК със заявител „Ю.И Е.Д.Б.” АД със седалище гр.С., Община Столична, Район Средец, бул.”Ц.О.” № 14. Заявлението било подадено против длъжника Й.С.Г. ЕГН ********** ***. Заявлението било за парично вземане - главница в размер на 125,04 лв., просрочено задължение по договор за кредитна карта  от 07.07.2006 г. В заявлението било посочено, че длъжникът картодържател не е изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие с чл. 10 и чл. 12 от Общите условия за издаване и ползване на кредитна карта на „Б.Р.С.”АД. В заявлението било посочено, че за неплащане на минималните месечни вноски два последователни месеца банката на основание чл. 15 т. 2 от Общите условия е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо като държателят е бил уведомен с месечно извлечение от сметката си за настъпилото разваляне на договора и предсрочна изискуемост на цялото задължение по него, а длъжникът не е оспорил в писмена форма съдържанието на месечното извлечение, както и получаването му в изискуемите се срокове предвидени в чл. 16 от Общите условия. Със заявлението било поискано присъждане на законна лихва върху главницата считано от датата на подаването му, направените съдебни разноски в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв.

          От представеното по делото удостоверение за актуално състояние на Софийски градски съд от 17.12.2007 г. е видно, че с решение от 01.11.2007 г. е вписана промяна в наименованието от „Българска пощенска банка” АД на”Ю.И Е.Д.Б.” АД.

          На 16.06.2006 г. бил сключен договор между жалбоподателя и Й.Г. за издаване на кредитна карта „ВИЗА”. В т.16.1 буква „а” от Общите условия било посочено, че може да настъпи прекратяване на договорните отношения от страна на картоиздателя, когато картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения. В т.16.2. било посочено, че прекратяването на договора влиза в сила един месец след предварително уведомление до картодържателя, което може да бъде направено и посредствено  месечните извлечения, а в т.16.3. от Общите условия се предвиждало, че при прекратяване на договора от картоиздателя цялото задължение на картодържателя става незабавно изискуемо дължимо.

          По делото е представено месечно извлечение от кредитна карта „Виза” с № 479001, от което е видно, че към датата на издаване на извлечението 11.07.2008 г. ответникът Г. е дължал минимално плащане от 125.04 лв. с краен срок за плащане 11.07.2008 г. В графата „Дължима сума за предходния период” било посочено 125.04 лв. и общо дължима сума отново 125.04 лв. В месечното извлечение било отразено, че на основание чл. 17 т.1 буква „а” във връзка с чл. 17 т.2 от Общите условия на договора за издаване на кредитна карта „Виза” банката прекратява същия и на основание чл. 17 т.3 от Общите условия, счита цялото си задължение за просрочено и  за незабавно изискуемо и дължимо.

          На 17.08.2009 г. жалбоподателя получил съобщение за обжалваното разпореждане  и на 24.08.2009 г. в рамките на законоустановения едноседмичен срок била депозирана процесната частна жалба.

          Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

          Промяната на името на заявителя не представлява факт, който е от категорията на ноторно известните, но въпреки това е обстоятелство, което би могло да се проследи предвид публичния характер на Търговския регистър, поради което не е основание за постановяване отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ред на чл. 417 от ГПК. Ето защо съдът е необходимо да извърши проверката предвидена в чл. 418 ал.2 от ГПК за редовността от външна страна на несъдебния акт, който е основание за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, както и да провери дали претендираното вземане подлежи на изпълнение. В настоящия случай съдът констатира, че от представените по делото писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за това, че е налице предсрочно изискуемо вземане в полза на заявителя за сумата от 125,04 лв. Видно от Общите условия приложени към договора за  издаване на кредитна карта „Виза” чл.16.1. буква „а” прекратяване на договорните отношения от страна на картоиздателя може да бъде извършено тогава, когато картодържателя не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения. В същите общи условия т.16.2. е предвидено, че предварителното уведомление на картодържателя /включително посредством месечните извлечения/, е задължително условие за прекратяване на договора и той се прекратява един месец след съобщаването на това обстоятелство на кредитодържателя. В т. 16.3. е посочено, че цялото задължение на кредитодържателя става незабавно изискуемо и дължимо, но само тогава когато е налице прекратяване на договора при горепосочените условия. В настоящия случай от представеното по делото извлечение от 11.07.2008 г. е видно, че задължението на Й.Г. към този момент е било в размер на 125.04 лв., но от това извлечение не може да се установи дали действително посочената сума е получена в резултат на неплащане на две последователни минимални месечни вноски. Липсват каквито и да било доказателства в тази насока. От друга страна в месечното извлечение е посочено, че на основание чл.17.1. буква „а” във връзка с чл. 17.2 от Общите условия на договор за издаване на кредитна карта „Виза” кредитоиздателя е прекратил договора и е счел цялото вземане за незабавно изискуемо и дължимо. По делото липсват обаче доказателства, от които да е видно, че това извлечение е било съобщено на кредитодържателя. За да може той да възрази по него е необходимо преди това да е бил уведомен за съдържанието му.

          Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено макар и на основания различни от изложените в него, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

          Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

                ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1970 от 07.07.2009 г. по ч.гр.д. № 3161/2009 г. по описа на Сливенския районен съд.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

        

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: