ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 03.11.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

разгледа докладваното от младши съдия Мирчева ч. гр. дело № 602 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба от ответника Т.А.Т. срещу разпореждане № 8913/15.07.2009 г. за спиране на гр. дело № 1928/2009 г. на Сливен­ския районен съд на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. 238/2009 г. на Сливенския окръжен съд, предмет на което е допускането на изпълнението на съдебно нареждане на съда на гр. Тревизо – Италия, с което на Т.А.Т. е наложено да плати на Б.М.сумата от 7821,49 евро ведно с лихви и разноски.

Спряното дело е образувано по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявя­ване за недействителен по отношение на кредитора ищец Б.М.на договор от 07.06.2008 г., с който Т. е дарил на своите баба и дядо Т. К. Т. и К.Т. притежаван от него апартамент в гр. Сливен.

Делото е спряно след поправянето на нередовностите и вписването на исковата молба и преди връчването на препис от нея на ответниците.

Разпореждането за спиране е връчено на жалбоподателя на 22.07.2009 г.

            Частната жалба е предявена на 28.07.2009 г. и е допустима. В нея се твърди, че не може да бъде спряно производство, по което препис от исковата молба не е връчен и не е даден ход на делото. Според жалбоподателя може да се спре само производство, което вече е започнало, а в случая няма започнало производство и дори няма редовна искова молба. Твърди се, че тъй като Б. не е доказал, че е кредитор, искът му е недопустим и на основание чл. 130 исковата му молба следва да бъде върната. На това основание се иска отмяна на разпореждането за спиране.

            Постъпил е отговор от насрещната страна, в който се заявява, че извън предмета на частната жалба са доводите за недопустимост на иска и претенциите за прекратя­ване на делото, но дори и недопустимостта на иска да е от значение при обжалването на разпореждане за спиране на делото, качеството кредитор на Б. М. е въпрос на доказване в производството по чл. 135 от ЗЗД и не може на това основание исковата молба да бъде върната. От своя страна и съдопроизводствените действия, предвидени в чл. 129 и 130 от ГПК са част от вече образуваното производ­ство, като никъде законът не предвижда вече да са разменени книжа между страните и да бъдат извършени действията по чл. 140 от ГПК, за да може делото да бъде спряно.

Частната жалба е неоснователна.

За да бъде спряно исковото производство, няма изискване то да е достигнало до определен етап от развитието си. Производството може да бъде спряно във всеки момент след предявяването на иска. Не е необходимо дори нередовностите на исковата молба да са вече отстранени, за да се постанови спиране (например при смърт на ищеца това би било невъзможно), но дори да се приеме, че в случая това е необходимо, нередовностите, посочени в разпореждането от 11.05.2008 г., към момента на спира­нето са били отстранени.

За да бъде допустим искът по чл. 135 от ЗЗД, не е необходимо преди предявява­нето му креди­торът да е установил своето вземане със сила на пресъдено нещо и съответно производството не следва да се прекратява или исковата молба да се връща само поради липса на влязло в сила решение, установяващо вземането. Възможно е вземането на ищеца да е безспорно между страните, а да се спори само относно увреждащото действие; възможно е кредиторът да установи вземането си в производ­ството по чл. 135, без да предявява иск и за него; възможно е искът по чл. 135 от ЗЗД да е обективно съединен с обуславящия го иск относно вземането на кредитора; въз­можно е и кредиторът да е предявил иск за вземането си отделно. В последния случай производството по иска по чл. 135 от ЗЗД следва само да се спре, защото изходът по него зависи от изхода по иска относно самото вземане – ако се окаже, че не е кредитор, ищецът няма интерес от иск по чл. 135 от ЗЗД.

Разпореждането на съда по чл. 623 от ГПК има значението на решение, постано­вено в исков процес, т.е. то е от решаващо значение за качеството кредитор на ищеца и оттам – за изхода на спора, подобно на иск относно вземането, предявен в България. Това означава, че са налице условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и производството наистина е следвало да се спре.

По горните съображения и на основание чл. 278 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 8913 от 15.07.2009 г. по гражд. дело № 1928/2009 г. на Сливенския районен съд, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на търг д. 238/2009 г. на Сливенския окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.