О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

                                      гр. Сливен, 04.11.2009 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти Ноември две хиляди и девета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:      МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                    МАРИЯ ХРИСТОВА

 

         като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова ч.гр.д. № 608 по описа за 2009 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на  чл. 274-279 от ГПК  в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по частна жалба на „К.” ЕАД, със седалище  и адрес на управление: гр.С. 1407, район Л., бул. „Н.В.” № 51А, представлявано от Р.Ч.Ф.чрез процесуалния представител  адв. С.Т. *** против разпореждане от 15.09.2009 г. по гр.д. № 1193/2009г. по описа на Районен съд гр. Сливен за връщане на въззивна жалба, поради неотстраняване в  срок на допуснатите нередовности. В жалбата се сочат основания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Сочи, че първоначално дружеството е заплатило д.т. в размер на 32,52 лв., която вместо по сметката за д.т. на ОС – Сливен погрешка била приведена по сметка на РС – Сливен, като с молба от 14.07.2009 г. дружеството поискало съдействие за връщане на така внесената такса, която на същия ден била преведена по сметката на ОС – Сливен. Сочи, че определената от съда държавна такса от 75,00 лв. счита за неправилна, тъй като следвало да се определи върху обжалваемия интерес, който в случая възлизал на 1 625,86 лв. и внесената сума била достатъчна. Сочи, че изложените в обжалваното разпореждане мотиви за определяне на такса в размер на 75,00 лв. изчислена като „половината от посочената със съдебното решение /150 лв./ т.е. по 50 лв. за всеки уважен иск” не се съдържали в указанията на съда, поради което счели изписването на сумата 75 лв. за техническа грешка в изчислението. Счита, че поради краткия срок дружеството е било в невъзможност да установи правилния според съда начин за изчисление на таксата и волята на съда, поради което съдът следвало да остави отново въззивната жалба без движение и да разясни начина по който е определил таксата, а не да връща въззивната жалба на основание чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК. Счита, че първоинстанционния съд имал правомощия единствено да администрира жалбата като я препрати на второинстанционния съд и не би могъл да връща жалбата, а единствено евентуално да наложи глоба по чл. 89 т. 2 от ГПК. Сочи, че исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ били евентуално съединени искове и заплатената сума от 32.52 лв. като д.т. би могло да се счита, че покрива стойността на държавната такса за обжалване на поне единия от трите иска, а именно главния такъв по т.1 на чл. 344 от КТ. Моли да се приеме, че е заплатена таксата за въззивно обжалване, тъй като към настоящата частна жалба е приложен документ за внесена в пълен размер от 75 лв. държавна такса. Счита, че с оглед значимостта и интереса на дружеството от въззивното обжалване на първоинстанционното решение било нелогично да се приеме, че довнасянето на сумата от 43 лв. е умишлено. Моли да се отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно моли в случай, че не са налице предпоставките за цялостно уважаване на частната жалба да се приеме, че д.т. е платена за обжалване на първоинстанционното решение поне по първия /главния/ иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и да се отмени обжалваното разпореждане на РС поне в частта му, с която се връща въззивната жалба по този иск. Прилага документ от 14.07.2009 г. за внесена д.т. в размер на 32.52 лв. за въззивно обжалване по сметка на Окръжен съд – Сливен,  документ от 29.09.2009г. за внесена д.т. в размер на 75 лв. приведена по сметката на ОС – Сливен за въззивно обжалване, документ от 13.07.2009г. за внесена д.т. в размер на 32.52 лв. приведена по сметката на РС – Сливен за въззивно обжалване, бюджетно пл.нареждане от 24.07.2009г. издадено от „Юробанк И Еф Джи България”АД с наредител РС – Сливен, отчет по сметка № 105 от 24.07.2009г. от „Юробанк И Еф Джи  България” АД за извършен банков превод по сметка на АД „Т. и Д.”, молба от 14.07.2009г. до РС – Сливен с разписка и квитанция към нея от същата дата, молба от 02.09.2009г. до РС – гр.Сливен с разписка и квитанция към нея от същата дата, документ за платена държавна такса.

         По делото не е постъпил отговор по частната жалба от Т.Х.Д. – ищеца по първоинстанционното производство.

         Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения двуседмичен срок от лице, което има правен интерес от обжалване на разпореждането.

         Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

         Съгласно чл. 259 ал.1 вр. чл. 261 т.4 от ГПК въззивната жалба се подава чрез съда, който е постановил решението в двуседмичен срок от връчването му на страната и към жалбата се прилага документ за внесена такса. На основание чл. 262 ал.1 от ГПК, ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260 т.1, 2, 4 и 7 и чл. 261, първоинстанционният съд съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Съгласно чл. 262 ал.2  т.2 от ГПК жалбата се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности от първоинстанционния съд, който е длъжен да администрира жалбата.

         Видно от представените по делото писмени доказателства срещу постановеното по гр.д. № 1193/2009г. на РС - Сливен решение  е постъпила въззивна жалба от 16.07.2009г. подадена на 14.07.2009 г., която е оставена без движение с разпореждане от 17.07.2009 г. за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 75 лв. в едноседмичен срок от съобщаването, като изрично е указано, че при неизпълнение на разпореждането жалбата ще бъде върната като нередовна. Съобщението е получено на 27.08.2009г. от административния директор Д.Т., но указанията не са изпълнени в срок. Вместо това по делото е постъпила молба от 04.09.09 г. в последния ден, в който изтичал срока, подадена от „К.” ЕАД, в която се сочи, че във връзка с разпореждането от 17.07.2009 г. на съда за внасяне на д.т. в размер на 75 лв. същата не се дължи, тъй като следвало да бъде изчислена върху обжалваемия интерес от 1 625.86 лв. по смисъла на чл. 18 ал.1 от Тарифата, а не върху пълния размер на предявения от Т.Х.Д. иск от 3 767.58 лв. срещу дружеството, поради което молят да се извършат съответните действия по даване ход на жалбата. Няма представени доказателства за изпълнение указанията на съда в срок.

         Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че държавната такса е определена неправилно от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 1 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК „по искова молба….се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.” като за „обжалване пред въззивна инстанция….се събира 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.” Първоинстанционният съд правилно е определил минималния размер за всеки един от предявените обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 2 и 3 от КТ, като е присъдил да се заплатят по 50 лв. за всеки от тях или общо 150 лв. При въззивното обжалване първоинстанционният съд правилно е определил половината от присъдената МИНИМАЛНА държавна такса в размер на 75 лв. или по 25 лв. за всеки от исковете. В този смисъл определената от първоинстанционния съд държавна такса е минималната възможна, а не завишена, както жалбоподателят твърди. Не може да се определя държавна такса под законоустановения минимален размер независимо от обжалваемия интерес.

         Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че внесената държавна такса покрива стойността на поне един от предявените искове,  тъй като те били евентуално съединени. Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на искове, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. По настоящото дело исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ не са евентуално обективно съединени искове, защото при неуважаването на главния иск за признаване на уволнението за незаконно не биха могли да се уважат исковете за възстановяване на работа и изплащане на обезщетение за времето без работа. В случая са предявени обективно кумулативно съединени искове тъй като уважаването на единия обуславя другия. И след като въззивникът не е направил изявление за оттегляне на нито един от предявените си искове не може с частната си жалба да иска разглеждането само на единия от трите кумулативно съединени искове, поради невнасянето на държавната такса за обжалване на другите два, които съдът следва да разгледа в тяхната съвкупност, както са предявени.  

         Неоснователно е възражението на въззивника, че не могъл да внесе държавната такса поради краткия срок и липсата на допълнителни указания от съда за довнасяне на 43 лв. и обосноваване размера на държавната такса, тъй като жалбоподателят е имал възможност да поиска с молба удължаване на срока преди изтичането му, като посочи уважителни причини, съгласно нормата на чл. 63 от ГПК, но същият не е сторил това, нито е поискал допълнителни указания относно изчисляване размера на държавната такса, каквито не се дължат служебно от съда.

         Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че Районният съд имал правомощия единствено да администрира жалбата като я препрати на въззивния съд и не би могъл да връща жалбата, а единствено да наложи глоба по чл. 89 т. 2 от ГПК. Глобата по чл. 89 от ГПК може да се наложи само за нарушения при разглеждане на делото, като се имат предвид такива, които се допускат при открито съдебно заседание: „нарушение на реда в съдебно заседание, нарушение разпорежданята на съда /при разглеждане на делото в открито заседание/, обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице.” В чл. 89 от ГПК не се визират разпореждания по повод проверка на жалбите, което е уредено в чл. 262 от ГПК. Правомощието на първоинстанционния съд да връща жалбата е изрично законодателно уредено в нормата на чл. 262 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ГПК.

         Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с оглед значимостта и интереса на дружеството от въззивното обжалване на първоинстанционното решение било нелогично да се приеме, че недовнасянето на сумата от 43 лв. е умишлено. Също така нелогично е да се приеме, че съдът е указал да се внесе държавна такса в размер на 75 лв., която е минималната /от по 25 лв. на иск/ „поради техническа грешка”. Внасянето на държавната такса след изтичане на указания срок и последващо връщане на жалбата е ирелевантно по смисъла на чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК и не представлява основание за саниране на порока по допуснатите нередовности по вина на жалбоподателя.

           По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, а разпореждането от 15.09.2009г. по гр.д.№ 1193/2009г. по описа на Районен съд гр. Сливен, за връщане на въззивна жалба, поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности, за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

         Мотивиран така и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът

 

                                               Р А З  П О Р Е Д И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.09.2009г. по гр.д.№ 1193/2009г. по описа на Районен съд гр. Сливен, за връщане на въззивна жалба, поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: