О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Гр. С., 10.11.2009 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански състав в закрито

заседание на  десети ноември  през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА    

МАРИЯ ХРИСТОВА                                                        

при секретаря ……………… и с участието на прокурора …………………… .като разгледа докладваното от  Гина Драганова  ………… ч. въззивно дело № 622  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е с правно основание чл. 278  ал.1   , във вр. чл. 274 ал.1  от ГПК.

Образувано е по  частна жалба, депозирана от ЕТ „Ж.-Ж.А.” с адрес и управление на дейността  гр.С., ул.”П.М.” *-*-*ЕИК ******, представлявано от Ж.А.Ж. с ЕГН **********, депозирана чрез представителя адв.Е.Д. *** и съдебен адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” № *, ет.*, офис *, против Заповед № 2785/06.10.2009г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4341/2009г. на РС – С. на основание разпореждане от 06.10.2009г. по същото дело.

Предмет на частната жалба е посочената заповед в частта, с която е постановено заплащането на 200 лв. адвокатски хонорар.

В  частната жалбата се твърди, че с обжалваната Заповед, в частта с която е издадена заповедта за парично изпълнение за сумата 200 лева, направени разноски – адвокатски хонорар   й за разноските за неправилна, незаконосъобразна и неподкрепена от събраните по делото доказателства за направени разноски. Моли да бъде отменена заповедта в частта с която е разпоредено едноличния търговец – длъжник да заплати на кредитор сумата 200 лева адвокатски хонорар. Навежда доводи, че  в договора за правна помощ е посочена сумата 200 лв., но е било вписано „платима след приключване на делото”. След това сочи, че в текста е нанесена поправка с химикал и нов текст „в брой”. Намира, че не е изяснено кой и кога е извършил тази поправка. Счита, че даже и да са се договорили така страните, а други разноски направени от заявителя в размер на сумата от 200 лева по делото няма. За това счита, че тази сума не следва да се присъди и посочената заповед следва да се отмени в тази част. Моли присъждането на разноските направени от него за пред тази инстанция.

Ответната по частната жалба страна Е.С.И. чрез пълномощника си адв.Т.Д. *** законния срок е депозирал отговор на частната жалба. Сочи, че държавната такса за издаването на посочената заповед не е била определена към момента на депозиране заявлението за издаване заповед за парично задължение, но към делото имало приложени банкови бордера за внасянето й – за сумата 25 лева. Относно представения договор за правна помощ сочи, че тази сума е уговорена към момента, когато адв.Т.Д. е била ангажирана. Адвокатския й хонорар – в брой, бил заплатен към датата на заплащане на държавната такса и затова тя отбелязала тази сума лично в представеното пълномощно по делото пред РС – С.. Моли да се остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1  от ГПК, от лице, което има правен интерес от обжалване на посочения съдебен акт и е процесуално допустима.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и наведените в частната жалба и отговора по нея доводи и съображения констатира от фактическа страна следното:

Пред РС – С. е било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Общата сума за издаване на Заповед за изпълнение по това заявление е била в размер на 797 лева.

Към документите по заявлението е бил приложен Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2009г., в който с думи е отразено „двеста лева – след приключване на делото”. Върху този текст с химикал е написано „в брой”. Държавната такса, събрана от РС – С. по депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение е в размер на сумата 25 лева. /арг. банкови бордера от 05 и 06.10.2009г. на ТБ „Инвестбанк” АД – клон С. по гр.д. № 4341/2009г. на РС - С./.

По така установеното от фактическа страна не се спори.

Тази констатации от фактическа страна, мотивират следните правни изводи:

Законодателят е предвидил, че при спор относно размера на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може по искане на страната, да присъди по-нисък размер на разноските, „но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата”. /арг. чл.78 ал.5 от ГПК/.

В конкретния случай съдът приема, че следва да присъди възнаграждение съобразно посоченото в чл.7 ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съобрази и § 2 от ДР на тази Наредба, ДВ брой64/2004г./. Съгласно § 2 от посочената Наредба, заплатените в случаите на чл.78 ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско то трикратния размер от възнагражденията посочени в тази наредба.

По възнагражденията на адвокатите в производства по издаване на Заповед за изпълнение се определя по правилата на ал.2 на чл.7 от Наредбата, „на база на половината от стойността на претендираните суми”.

В конкретния случай претендираната сума, определена по този начин е под 1000 лева, при което се приема, че  следва да присъди сумата от 120 лева.

Твърдението на заявителя, че по причина по-късно плащане е поправил договор си за правна помощ с химикал, в случая не може да бъде съобразено, тъй като законодателят изрично е приел, че при оспорване размера на заплатена сума за правна защита по  молба на насрещната страна, съдът може да присъди  по-нисък размер за разноските в тази им частно не по-малко от минимално определения размер, съобразно посочените разпоредби на закона за Адвокатурата и Наредба № 1.  

Настоящият състав на ОС намира, че след като има обжалване на възнаграждението за адвокат поради неговата прекомерност или – незаплащане реално, каквото не е установено категорично в конкретния случай, съдът следва да прецени действителната, правната и фактическа сложност на делото и да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

По тези съображения и като съобрази фактическата сложност на производството пред РС – С. се приема, че следва да се присъди  за правна защита, сума в размер на от 120 лева. /арг. чл.78 ал.5 от ГПК, чл.7 ал.2 т.1 и ал.5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Мотивиран от гореизложеното,   съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 06.10.2009г. и Заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.10.2009г., постановени по ч.гр.д. № 4341 на РС – С., В ЧАСТТА, с която е присъдено „адвокатски хонорар в размер на сумата НАД 120 /стои двадесет/ ДО 200,00 /двеста/ лева”, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: