О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. С., 05.11.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                С.ският окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, в закрито заседание на пети ноември, през две хиляди и девета  година,

в състав:                            

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:            НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         МАРТИН САНДУЛОВ                                                              

При секретаря…………………….и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА ч.гр.д. №623       по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

                Производството е по обжалване на разпореждане и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е определение от 15.10.2009 г., постановено по гр.д. № 871/2009 г. по описа на С.ски районен съд, с което е отказано допускане  на трето лице да  встъпи в делото, за да подпомага ответника, като неправилно.

Жалбоподателката В.Д.Б. ***, чрез пълномощника си –адв. П.П. /с пълномощно от 16.09.2009 г.- л. 49 на гр.д. № 871/09 г. на СлРС/ в частната жалба твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Настоява, че има интерес да подпомага ответника и че имуществото, което се търси като собствено от ищеца, представлява семейна имуществена общност между нея и ответника. Желае да участва в установяването на това, дали ищецът е собственик на имота, дали ответникът го владее и ако го владее има ли правно основание за това. Били все въпроси, за чието доказване желае да участва в делото. Нямала задължение с молбата по чл. 218 от ГПК да взема отношение по тях. Твърди, че има право на собственост и иска да го брани, но за това трябва да бъде допусната да участва в процеса. Настоява, че със съпруга си придобили по оригинерен способ имота и го притежават в режим на СИО.

Моли съдът да отмени обжалваното определение и да я допусне до участие в процеса като подпомагаща страна.

Ответникът по жалбата- ищец в процеса в законния срок не е подал писмен отговор по частната жалба.

 С.ският окръжен съд намира частната жалба за допустима, като подадена в законния срок от страна имаща правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна:

Съдът констатира, че с иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът С.Б.С. *** моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Р.С. *** – негов син, че е собственик на жилищна и стопанска сгради, застроени върху общинска частна земя- Общ. поземлен имот 67338.590.105 – гр. С., кв. “Д.К.” и на изброени движими вещи, като ответника бъде осъден да му предаде владението на имота и вещите.

В третото с.з.- на 15.10. 2009 г. е постъпила молба от жалбоподателката В.Б., с искане по чл. 218 от ГПК да бъде допусната да встъпи като трето лице, за да помага на ответника- неин съпруг, с изричното твърдение, че има правен интерес решението да бъде в полза на ответника, тъй като с него са придобили собствеността на имота по давностно владение, в режим на семейна имуществена общност. 

          Съдът отказал допускане встъпване на трето лице, с мотива, че вече на 16.09.2009 г. е направен изричен отказ да приеме за разглеждане в производството възражението на ответника за владението на процесния недвижим имот на правно основание- придобивна давност, като преклудирано, в това число и като СИО. Тъй като придобито право на собственост не е предмет на делото липсва правен интерес за съпругата да встъпи в производството. Съдът в доклада си по чл. 146 от ГПК разпределил доказателствената тежест и дал точни указания на всяка от страните какво следва да установи с възможност за доказателствени искания, от които ответника не се възползвал.

          Настоящата инстанция констатира, че на 17.06.2009 г. в с.з. съдът на основание чл. 146 от ГПК докладвал делото, разпределил доказателствената тежест и указал на ответника, че същият следва да ангажира доказателства, че владее имота и движимите вещи на правно основание. Ответникът и пълномощникът му не присъствали в това с.з. и не са направили възражение по иска, нито са направили доказателствени искания. В следващото с.з. на 16.09.2009 г. съдът не допуснал доказателства на ответника и не приел възражението му , направено в същото за владение на недвижимия имот – придобито право на собственост по давностно владение, като несвоевременно направено.

Съдът намира, че първоинстанционният съд спазил разпоредбата на чл. 146 от ГПК, като в съдебното заседание, в което направил доклад разпределил доказателствената тежест, указал обстоятелствата, които трябва да бъдат доказани и дал възможност за събиране на относими доказателства, от което се възползвал само ищецът. Ответникът не е направил доказателствени искания в същото с.з. /редовно призован/, не е изготвил отговор с искания и поискването им в следващото правилно е прието за преклудирано. След като не е прието твърдението, че придобил собствеността по давност, все едно не е направено. След като не е направено, искането на съпругата му да встъпи в процеса е неоснователно, поради липса на правен интерес.

Жалбоподателката дори да беше погрешно допусната  в процеса не би могла да докаже наличие на СИО, поради невъзможност от нейна страна да прави доказателствени искания. По принцип ако имаше правен интерес и беше допусната  ще встъпи в делото в положението, в което то се намира във времето на встъпването. Третото встъпило лице може да извършва само онези процесуални действия, които са допустими във фазата, в която встъпва. Това означава, че ако е допусната след доклада по делото и след като са допуснати всички доказателства, не може да иска започване на производството отначало, за да упражни защитните си средства. Противното би означавало да се използва встъпването, за да се саботира движението на процеса, чрез повтаряне на вече извършени действия. В този смисъл “Коментар на новия ГПК” на Р.И., Б.П., С.Ч.- издание 2008 г.- стр. 310 и 311.

          По тези съображения обжалваното определение се явява правилно, съобразено със закона, поради което съдът ще го потвърди.

Ето защо,

 

                                      О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Протоколно определение от с.з. на 15.10.2009 г., постановено по гр.д. № 871/2009 г. по описа на С.ски районен съд,  като правилно.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.    

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: