О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 13.11.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в закрито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и девета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                 МАРТИН САНДУЛОВ

като разгледа докладваното от М.ДРУМЕВА въззивно ч. гр. дело № 634 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК във връзка с чл. 419 и чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на Б.К. ***, чрез адв. П. Н. *** против Разпореждане от 18.09.2009 г. за издаване на Заповед № 2666 от 18.09.2009 г. за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 4122/2009 г. на СлРС на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.9 от ГПК на сумата 119000 евро главница, дължима по запис на заповед, издаден на 21.07.2008 г. в гр. Стара Загора, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението- 17.09.2009 г. до окончателното й изплащане и разноски  по делото в размер на 1 925.38 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 4673.50 лв. и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист.   

          В частната си жалба Б.К.К., чрез пълномощника си адв. Н. моли разпореждането, като неправилно да бъде отменено и издадения изпълнителен лист обезсилен. Изрично заявява, че посоченото в заповедта парично задължение е недължимо. Настоява, че съдът не спазил разпорежданията на чл. 418, ал.2 от ГПК, при което не е установено- удостоверено по надлежния ред подлежащо на изпълнение вземане срещу него. Не ставало ясно дали, кога и как записът на заповед му бил предявен. Съдът следвало да провери имало ли вписан в него падеж и ако има да бъде посочена датата в заповедта. Липсата на такова вписване представлявала процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на тази заповед, както и основание за обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 18.09.2009 г. Посочва, че между страните имало многобройни спорни отношения, депозирани тъжби срещу заявителя- кредитор В.И.Д. за извършени от него деяния по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал.1, т.3 от НК, за което ще бъдат образувани съответните прокурорски преписки.   

 

Ответната страна- взискателят  В.И.Д. *** намира частната жалба за неоснователна и моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Намира, че съдът не е допуснал нарушения при издаване на обжалваното разпореждане.

От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено от фактическа страна следното:  

Сливенският районен съд е сезиран със заявление от кредитор В.И.Д. *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжник Б.К. ***9000 евро, издаден на 21.07.2008 г. в гр. Стара Загора, , ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението- 17.09.2009 г. до окончателното й изплащане и разноски  по делото в размер на 4673.50 лв.

Приложен е Запис на заповед в оригинал издаден от длъжника Б.К.К. в полза на В.И.Д. *** от 21.07.2008 г. за сумата 119000 евро главница, дължима по запис на заповед, издаден на 21.07.2008 г. в гр. Стара Загора с посочен падеж 21.01.09 г.  /цифром и словом/; положен е подпис на издателя, след като изцяло е изписано име, презиме и фамилия. Отразени са адресите и ЕГН на издателя и  кредитора. Има изрично отразяване: “С настоящия запис на заповед безусловно се задължавам…” и е изписана клаузата “Без протест”. Издателят лично, срещу подпис отразил, че на 23.01.2009 г. му е предявен.

Съдът намерил, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 417от  ГПК, а представените документи- запис на заповед е измежду тези, визирани в чл. 417, т.9 от ГПК; Че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника- връщане на предоставена сума.

 На основание чл. 418, ал.1 от ГПК с Разпореждане от 18.09.2009 г. по ч.гр.д. № 4122/2009 г. на СлРС съдът разпоредил да се издаде Заповед за незабавно изпълнение и такава е издадена с № 2666 от 18.09.2009 г. за сумата 119000 евро главница, дължима по запис на заповед, издаден на 21.07.2008 г. в гр. Стара Загора, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението- 17.09.2009 г. до окончателното й изплащане и разноски  по делото в размер на 4673.50 лв. и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист.  

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът образувал изпълнително дело №  20098350400535 по описа на ЧСИ Поля Руйчева с рег. № 835 и район на действие СлРС.

Длъжникът направил възражение против разпореждането и с определение от 15.10.2009 г. съдът на основание чл. 420, ал.1 и чл. 415 от ГПК спрял принудителното изпълнение по Заповед № 2666/18.09.2009 г. по ч.гр.д. № 4122/2009 г. на СлРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20098350400535 по описа на ЧСИ Поля Руйчева.  Указал на кредитора в едномесечен срок да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.   

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

          Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт и е допустима.

          Разгледана по същество е неоснователна.

По повод на жалба по чл. 418, ал.4 от ГПК въззивната инстанция повтаря проверката, която върши съдът по повод заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Това е проверката на несъдебното изпълнително основание по чл. 418, ал.2 от ГПК – предвидено ли е от закона и редовно ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.

Съдът намира за неоснователно възражението за наличие на спорни отношения между страните и подадени тъжби, като намира, че последните са неотносими към настоящото производство. В настоящата инстанция не могат да се обсъждат твърденията за други правни отношения между страните.

Неоснователно е твърдението, че не е установено налице ли е предявяване на записа на заповед, след като видно на оригинала на записа на заповед най- отдолу е отразено предявяване на дата 23.01.2009 г. и има подпис на длъжника, включващ съкратен подпис и изцяло изписване на трите имена. Дори да нямаше предявяване в записа на заповед е посочен падеж 21.01.2009 г., с който страните и преди всичко длъжникът е следвало да се съобрази, а не да се пита има ли такъв.

Неоснователно е възражението, че липсата на изписване датата на падежа в диспозитива на съдебния акт представлява процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на тази заповед, както и основание за обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Съдът не е длъжен да изписва датата на падежа в диспозитива на разпореждането си. Тя е взета предвид и посочена в мотивите към него.

Безспорно изпълнителното основание- запис на заповед е предвидено в закона- чл. 417, т.9  от ГПК. Записът на заповед  е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение  вземане срещу длъжника. Налице са всички реквизити по чл. 535 от  ТЗ, досежно съдържанието на записа на заповед.  

С оглед изложеното  е налице абсолютната, кумулативно предвидена в чл.418, ал.2 от ГПК предпоставка за издаване на изпълнителен лист в представеното изпълнително основание, поради което правилно и законосъобразно е уважена молбата за разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание  за претендираната сума.

Поради това, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразни, съдът на основание чл. 278, ал.4 от ГПК, във връзка с чл. 271, ал.1 от ГПК ще го потвърди.   

Ето защо

         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 18.09.2009 г. за издаване на Заповед № 2666 от 18.09.2009 г. за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 4122/2009 г. на СлРС на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.9 от ГПК, като правилно.  

          Определението може да се обжалва с ч.ж. пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението му на страните.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: