ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 15.12.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ВЕСЕЛА НИКОЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 652 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частната жалба на Щ.С.Т. срещу определение от 14.09.2008г. постановено по ч.гр.д. № 77\09г. по описа на РС – гр. Сливен за спиране на принудителното изпълнение по издадения на 13.01.2009г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 45\13.01.2009г. по същото дел изпълнителен лист.

Изложени са съображения, че с разпореждане от 16.05.2009г. съдът не е зачел действието на подаденото от длъжника възражение поради неспазване на срока за подаването му. Възражение по образец е приложено допълнително към молбата и допълнително към същата молба е вписано искането за спиране – след издаването на разпореждането от 16.05.2009г. Съдът изрично посочил в същото разпореждане, че по пощата е постъпило писмено възражение от длъжника И.В. за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение с пощенско клеймо. Съдът следвало да укаже да се представят убедителни писмени доказателства, че не дължи вземането, а не да представи възражение по образец по чл. 414, ал. 1 от ГПК, по което не се иска обосноваване на възражението.

Развити са доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 420, ал.2 от ГПК искането за спиране следва да е подкрепено с убедителни писмени доказателства, при което за съда е налице възможност, а не задължение да спре изпълнението. Счита, че обжалваното определение е издадено в нарушение на посочената разпоредба, поради което се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Направено е искане за изискване и прилагане на ч.гр.д. № 4519\08г. на РС – гр. Сливен поради смесване на документите по двете ч.гр.д., от което може да се направи правилна преценка на доказателствата.

Частната жалба е допустима съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Подадена е в рамките на преклузивния едноседмичен срок против подлежащ на обжалване съгласно чл. 420, ал. 3 от ГПК съдебен акт от страна, имаща правен интерес да обжалва издаденото на основание чл. 420, ал.1 от ГПК определение за спиране на принудителното изпълнение.

Разгледана по съществото си частната жалба е неоснователна.

Искането на жалбоподателката за прилагане на ч.гр.д. № 4519\08г. на РС – гр. Сливен е неоснователно. Не е посочено, какви обстоятелства и въз основа на какви документи следва да бъдат установени от данните по това ч.гр.д. Всички релевантни по частната жалба против определението за спиране на принудителното изпълнение обстоятелства се установяват от приложените към ч.гр.д. № 77\09г. на РС – гр. Сливен и ч.гр.д. № 397\09г. на ОС – гр. Сливен документи.

Заповед за изпълнение № 45\13.09.2009г. по ч.гр.д. № 77\09г. на РС – гр. Сливен е издадена по подаденото от жалбоподателката заявление за издаване на заповед за изпълнение на вземане, основано на представения със заявлението документ - запис на заповед от 15.03.2001г.

С определение № 328 от 31.08.2009г. по ч.гр.д. № 397\09г. е отменено като незаконосъобразно разпореждане от 16.05.2009г. по ч.гр.д. № 77\09г., с което не се зачита действието на възражението подадено от длъжника И.И.В. с вх. № 8820\17.04.2009г. против заповед за изпълнение на парично вземане № 45\13.01.2009г., издадена по ч.гр.д. № 77\09г. на РС – гр. Сливен на основание чл. 417 от ГПК.

Видно от приложените към ч.гр.д. № 397\09г. на ОС – гр. Сливен разписки Заповедта за изпълнение, заедно с ПДИ е била връчена на длъжника И.В. *** от ЧСИ Т. К. с рег. № 708  КЧСИ и район на действие ОС – гр. Бургас на 15.04.2009г.

На 17.04.2009г. с вх. № 8820\17.04.2009г. е постъпила молба от длъжника И.В. с приложено към нея възражение по образец от 16.04.2009г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената по ч.гр.д. № 77\09г. на РС – гр. Сливен заповед за изпълнение.

Въз основа на тези данни се налагат следните правни изводи:

По своето естество засегнатите от заповед за изпълнение № 45\13.01.2009г. по ч.гр.д № 77\09г. на РС – гр. Сливен и издадения изпълнителен лист права на длъжника се засягат от представения със заявлението документ – „запис на заповед”. Същият е предвиден в разпоредбата на чл. 417, т.9 от ГПК и представлява основание за започване на изпълнително производство въз основа на заявление по чл. 418 ал.1 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ал.2 от ГПК.

С оглед евентуалния спорен характер на вземанията установени с документите посочени в разпоредбата на чл. 417 от ГПК, действащото към настоящия момент процесуално производство не допуска тяхното принудително изпълнение при наличието на предвидените от закона предпоставки.

Съгласно разпоредбата на чл. 420 ал.1 от ГПК възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение, не спира изпълнението, но само в случаите по чл. 417 т.1 – т.8 от ГПК. Извън приложното поле на тази разпоредба са случаите на издаване на заповед за изпълнение, когато вземането е основано на предвидените по чл. 417, т. 9 от ГПК документи. По аргумент от противното следва, че  възражението на длъжника срещу заповед за изпълнение издадена в случаите по чл. 417, т. 9 от ГПК спира принудителното изпълнението подобно на вземанията, при които издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, респективно принудителното изпълнение, е обусловено от безспорния характер на вземането. Изискването на чл. 420, ал. 2 от ГПК – за представяне на убедителни писмени доказателства или обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, се отнася само за случаите, които попадат в приложното поле на чл. 420, ал.1 от ГПК. След като случаите по чл. 417, т. 9 от ГПК са извън приложното поле на чл. 420, ал.1 от ГПК, то по отношение на същите случаи не намира приложение и разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК, установяваща изключенията, при които спирането на изпълнението е обусловено от извършването на преценка от страна на съда - само по чл. 418, т.1 – 8 от ГПК. Следователно в случаите по чл. 417, т. 9 от ГПК не е необходимо длъжникът да представи убедителни писмени доказателства или обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, т.к. за съда съществува безусловно задължение да спре изпълнението, само поради това, че вземането е оспорено с подаденото възражение.

Такъв е и настоящия случай. От установените данни е видно, че възражението срещу издадената по ч.гр.д. № 77\09г. на РС – гр. Сливен заповед за изпълнение на основание представения запис на заповед – предвиден като основание по чл. 417, т. 9 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Предвид гореизложеното се налага извода, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от Щ.С.Т. ЕГН ********** *** против определение от 14.09.2009г. по ч.гр.д. № 77\09г. по описа на РС – гр. Сливен за спиране на принудителното изпълнение по заповед за изпълнение № 45\13.01.2009г. по ч.гр.д. № 77\09г. на РС – гр. Сливен и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 13.01.2009г., въз основа на който е образувано и.д. № 20097080400043 по описа на ЧСИ Тотко Колев с рег. № 708 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – гр. Бургас!

 

Определението не подлежи на касационно обжалване!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.