О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 26.11.2009 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански състав в закрито

 заседание на двадесет и шести ноември  през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  Председател: ГИНКА ДРАГАНОВА

                                                           Членове: МАРИЯ БЛЕЦОВА 

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря…………… …..……………………………………и с участието на прокурора………………..…………………………..като разгледа докладваното от ………….…Гинка Драганова…………………ч. въззивно дело № 653 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е с правно основание чл. 278  ал.1   , във вр. чл. 274 ал.1 и чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от М.Г.Т. с ЕГН ********** ***, против определение № 152/26.10.2009 г., постановено от Съдия по Вписванията при РС – Сливен. С това определение е отказано вписване на „съдебни решения № 782/21.07.2006 г. по гр.  д. № 1789/2005 г. на РС Сливен, съдебно решение № 7/28.03.2008 г. и съдебно решение №  147/26.06.2008 г. , постановени по гр.д. № 598/2006 г. на ОС – Сливен, представени за вписване с молба с вх. № 5/26.10.2009 г. по описа на Служба по Вписванията гр. Сливен.

            Недоволна от това определение е била молителката М.Т., която го обжалва.

 В жалбата се твърди, че отказът на Съдия по Вписванията да впише посочените съдебни решения е незаконосъобразен. Те били постановени по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, който бил разрешен с посочените решения, които са влезли в сила и с които „е отхвърлен изцяло предявения иск от И.К.Г. с посочено ЕГН против жалбоподателката М.Т. и А. и Т.Х.Т.за признаване, че И.Г.е собственик на 1180 кв.м.  – имот представляващ друга селищна територия  с № 000 331, в землището на кв. „Р.” гр. Сливен. Жалбоподателката счита, че с изменение разпоредбата на чл. 112 б. „а” от ЗС от 01.01.2001 г. е предвидено вписване на  всички решения, с които се признават вещни права върху недвижими имоти. В същия смисъл е била  допълнена и разпоредбата на чл. 4 б.”а” от Правилника за вписванията. Въпреки това съдията по вписванията отказал да извърши вписване на посочените решения.

  Моли да се отмени обжалваното определение и  да се върне преписката на Съдията по вписванията, който да бъде задължен да извърши вписването им.   Към жалбата е приложена скица с № 944/14.10.2008 г. на ПИ с идентификатор 67338.845.52 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД -18-31/19.04.2006 г. на Агенция по Кадастъра за кв. „Р.”, която не е била приложена към молбата  за вписване на посочените съдебни решения.

Окръжен съд – Сливен след като прецени  данните по делото във връзка с доводите отразени по нея, становището на съдията по Вписванията, изразени в обжалваното определение и като съобрази писмените доказателства, както и съответните нормативни разпоредби, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законно-установения срок и е процесуално допустима.

След като съобрази данните поделото, доводите на жалбоподателката и мотивите на съдията по вписванията, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, , се приема  за установено от  фактическа страна следното:

В Службата по вписванията при РС Сливен, е била депозирана молба от жалбоподателката, с която да се впишат 3 бр. откази от наследство, вписани в Районен съд – Сливен, всички с дата 14.12.1978 г., както и решение № 782/21.07.2006 г. по гр. д. № 1789/2005 г. на РС – Сливен, с което е признато за установено по отношение на молителката М.Т. и А. и Т.Х.Т., че И.К.Г. от гр. Сливен е собственик на 600/1118 м. идеални части от недвижим  имот „друга селищна територия” – имот № 000331 в землището на кв. „Р.” гр. Сливен с площ 1.180 дка при посочени граници на имота и е осъдена жалбоподателката и А. и Т.Т.да предадат владението върху 600/118 0 ид.ч. от този имот. Това решение на РС Сливен е било отменено с решение № 7/28.03.2008 г. , постановено  по в.гр. д. № 598/2006 г. на ОС – Сливен в частта, с която е признато за установено по отношение на молителката и А. и Т.Т., че И.К.Г. е собственик на 600/ 1180 кв. м. ид. ч. от посочения имот.,  а с решение № 147/26.06.2008 г. по същото дело, е допусната поправка на ОФГ в името на ищеца И.К.Г., който в диспозитива на решение № 7/28.03.2008 г. е бил вписан с фамилия”Т.”.

Към молбата за вписване е било приложено и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК, но скица на този имот, издадена от Агенция по Кадастъра – Сливен, молителката не е приложила.

 Прилага скица № 9449/14.10.2008 г. към частната си жалба. В тази скица пише, че собственик на имота е И.К.Г..

Съдията по вписванията е констатирал, че представените пред него съдебни решения, не са от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 112 б. „з” ЗС и чл. 4 б. „з” от ПВ, не е представена и скица на имота и е отказал вписване на представените с тази молба решения.

Тези констатации от фактическа страна, мотивират следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 112 б. „з” от ЗС и чл. 4 б. „з” от ПВ подлежат на вписване определена категория съдебни решения. Това са такива съдебни решения, с които се разрешава правен спор, отнасящ се до вещноправното положение на недвижим имот. Законодателят е приел, че се вписват  влезлите в закона съдебни решения, които заместват актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот , както и актовете, с които се признават такива права, а също така и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове.

 Кумулативно необходимите предпоставки, за да се уважи направено искане за вписване на съдебно решение са:-  влязло в сила съдебно решение; - искането да е направено от легитимирано да иска вписване лице, което има интерес от вписването на конкретното съдебно решение и – съдебното решение да е от кръга на визираните в разпоредбите на чл.112, б.”з” от ЗС и чл.4,б.”з” от ПВ.

С приложените към молбата на жалбоподателката решения не е осъществено „прехвърляне право на собственост” и не се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху посочения недвижим имот. /арг. чл. 112 б.”а” от ЗС/. Само тези  съдебни решения, след влизането им в законна сила, когато „заместват актовете по б.”а”, както и решенията , с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви на чл. 112 от ЗС, могат и следва да бъдат вписани в съответната Служба по Вписвания по местонахождение на имота. В конкретния случай с приложените към молбата решения не се признава за установено, че  молителката и А. и Т.Т.са собственици на посочения в решенията недвижим имот, т.е. липсва положителен диспозитив в тези решения, с които да е признато за установено по отношение на други лица и спрямо И.К.Г., че М., А. и Т.Т.са собственици на процесния имот.

Съдът в посочените решения не се е произнесъл по едно оспорвано на молителката и синовете й право на собственост, а се е произнесъл по претенция на друго лице, че  е собственик на процесния имот.

Приложените 3 бр. откази от наследство в случая са вписани по предвидения от ГПК ред в РС – Сливен. Те не са откази за конкретния имот  и  не могат да послужат като основание за вписване в Служба по Вписванията, че молителката и синовете й са собственици на този имот.

Към молбата не е била приложена и скица индивидуализираща имота съгласно кадастралната карта на кв. „Р.” гр. Сливен, издадена по надлежния ред от Служба по Кадастъра  - Сливен, която е приложена към частната жалба.

Твърдението на жалбоподателката, че тези решения, които е приложила към молбата си за вписване, установяват правото й на собственост върху процесния имот, са голословни и не се подкрепят от доказателствата по делото /посочените решения/ и не се споделят от тази инстанция.  В настоящата хипотеза се претендира вписване на съдебни решения, които са влезли в законна сила, но тези съдебни решения не са от кръга, визиран в разпоредбата на чл. 112 б. „з” от ЗС и чл. 4 б. „з” от ПВ.

 Направените от настоящата инстанция изводи съвпадат с тези на съдията по вписванията при РС – Сливен, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 152/26.10.2009 г. на Съдия по Вписванията при Районен съд – гр. Сливен, с което е отказано вписване на съдебни решения №  782/21.07.2006 г. по гр. д. № 1789/2005 г. на РС – Сливен, съдебно решение № 7/28.03.2008 г. и съдебно решение № 147/26.06.2008 г. по в. гр. д. № 598/2006 г. на ОС – Сливен, представени за вписване с Молба вх. №  5/26.10.2009 г. по описа на Служба по Вписванията – гр. Сливен.

 

Определението е окончателно.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                       

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: