О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 10.12.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 674 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на С.З.Т. ЕГН ********** *** ул. „П.. И.Ш.” бл. * вх. * , ет. *е ап. *против определение №2495 от 03.09.2009 г. по гр.д . №3946 по описа за 2008 г. на СлРС, с което са били отхвърлени подадените от жалбоподателя молби вх. №18621 от 31.08.09 г. и 18619 от 31.08.2009 г. за предоставена правна помощ за удължаване на срока за въззивно обжалване като неоснователни.

          В жалбата е посочено, че  по делото са били представени достатъчни доказателство относно здравословното материално състояние на жалбоподателя, които да обосноват основателността на претенцията му за предоставяне на правна помощ, а относно искането му за продължаване срока за подаване на насрещна въззивна жалба е посочено, че жалбоподателят е получил съобщение за възможността да подаде такава на 28.08.09 г., а от 31.08.09 г. е следвало да замине за болница по рехабилитация село Баня, обл. Смолян, което му е попречило да подготви всички си документи и бележки и да ги представи в срок. Моли се да му бъде осигурена правна помощ при разглеждане на въззивната жалба и да му бъде предоставена възможност да подаде насрещна въззивна жалба.

          Ответникът по жалбата С.М. изразява становище, че насрещната въззивна жалба не следва да бъде разглеждана като недопустима. Посочено е , че в конкретния случай с нея се предявява нов иск, което е недопустимо и липсва интерес от обжалване на първоинстанционното решение, което изцяло удовлетворява претенциите на жалбоподателя.

          От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

           С решение №454 от 22.06.2009 г. по гр.д. №3946 по описа за 2008 г . на СлРС бил отхвърлен предявения от С.М.М. ЕГН ********** *** против С.З.Т. ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 5 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва до окончателното изплащане като неоснователна. По решението била депозирана въззивна жалба от С.М. от 04.08.09 г.На жалбоподателя било изпратено съобщение за депозираната въззивна жалба и за възможността да депозирана отговор по нея или да подаде насрещна въззивна жалба, което било получено лично на 26.08.09 г. В съобщението изрично било посочено, че срокът в който може да си подаде писмения отговор е двуседмичен. В законоопределеният двуседмичен срок жалбоподателят не е депозирал отговор на въззивната жалба.

          На 31.08.09 г. била входирана молба №18619, с която жалбоподателят поискал да му бъде удължен срокът в която да депозира насрещна въззивна жалба, която да е в отговор на депозираната от С.М. въззивна жалба. В молбата било посочено, че поради необходимостта да участва в лечение не е могъл своевременно да депозира насрещна въззивна жалба.  На същата дата бил депозиран писмен отговор във връзка с въззивната жалба на С.М., с която тя била оспорена. 

          На 31.08.09 г. била депозирана и молба вх. №18621, с която жалбоподателят поискал да му бъде осигурена правна помощ при разглеждане на въззивната жалба депозирана от С.М.. В молбата било посочено, че жалбоподателят е седемдесет годишен, инвалид е първа група, с 91 % загубена работоспособност, като инвалидизацията е пожизнена. В приложената към молбата декларация било посочено, че жалбоподателят притежава апартамент от 63 кв.м. в гр. София и единственият му източник на средства е получаването на пенсия, която е в размер на 490 лв. Видно от представеното по делото експертно решение №0369 от 25.01.2002 г. жалбоподателят страда от исхимична кардиопатия, стенокардия, хипертония втора степен, хроничен холецистопанкреатит, паркинсонов синдром, треморно регидна форма – захарен диабет втори тип. По делото е представено и удостоверение от д-р Христо Христов лекуващ лекар, който е посочил, че месечно около 130 лв. следва да се заплащат от жалбоподателя за медикаментозно лечение и че заплаща и други разходи свързани с П.илактиката на заболяванията му.

          Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 25.09.2009 г. лично. Същото е било обжалвано на 01.10.2009 г. /видно от пощенско клеймо/  в рамките на законоустановения двуседмичен срок.

          Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

          От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

          Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

          Първо по отношение на предявената молба за удължаване срока за депозиране на насрещна въззивна жалба съдът намира искането за неоснователно. В чл. 63 ал. 3 от ГПК съществува изрична забрана за продължаване на сроковете определени от закона за обжалване на решение и за подаване на молби за отмяна на влезли в сила решения. Разпоредбата е императивна и не е предоставена възможност на съда да преценява доколко са били налице основателни пречки за депозиране на жалби против решения в законоопределения срок. В тази част обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди.

          По отношение молбата за предоставяне на правна помощ съдът намира същата за неоснователна. Налице са писмени данни по делото от които е видно, че жалбоподателят получава добра месечна издръжка под формата на пенсия в размер на 490 лв. , която сума е над средната работна заплата за страната. Действително съществуват данни от които е видно, че той е с влошено здравословно състояние, но липсват данни от които да се установи, че не е в състояние да взема лично участие в производството по делото. По отношение твърденията на жалбоподателя за месечни разходи свързани с медикаментозното и рехабилитационното му лечение съдът намира, че същите са само твърдяни от него, но не и доказани, като в този смисъл намира, че личния лекар на жалбоподателя не е лицето, което може да установи с точност каква сума той заплаща месечно за лекарства и действително месечно какви рехабилитационни мероприятия извършва и заплаща.

           С оглед изложеното съдът намира, че частната жалба и по отношение на молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

 

 

 

           

          Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

                ПОТВЪРЖДАВА определение №2495/03.09.2009 г. по гр.д. № 3946/2009 г. по описа на Сливенския районен съд.

           

Определението в частта на отказа за продължава на срока за депозирана на насрещна въззивна жалба подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.