О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 25.01.2010г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                       ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

                  ХРИСТИНА МАРЕВА        

като разгледа докладваното от В. Николова въззивно ч.гр.дело № 675 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК във връзка с гл. ХХХVІІ от ГПК.

          Образувано е по частната жалба на “Топлофикация - Сливен” ЕАД – Сливен, представлявано от упълномощения адв. П. Г., против Определение от 03.07.2009г., постановено по ч.гр.д. № 3877/2008г. на СлРС, с което е обезсилена изцяло издадената по същото дело заповед за изпълнение по чл.410 ал.1 от ГПК.

          Пълномощникът на жалбоподателя твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Заявява, че поради постъпило възражение на длъжника е предявил иск за съществуване на вземането срещу него, образуван в гр.д. № 4710/2008г. по описа на СлРС, което поради депозирана въззивна жалба не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Въпреки това СлРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение срещу длъжника и този му акт като противоречащ на закона подлежи на отмяна.

          Въззиваемата страна не изпраща отговор по частната жалба.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от от фактическа страна следното:  

По заявление на „Топлофикация - Сливен” ЕАД – Сливен за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, СлРС е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Т.С.Ч. *** за сумата 563,68лв., представляваща парично вземане за ползвана топлинна енергия за периода 31.12.2006г. – 16.09.2008г.и 6.2008г. и сумата 125,54лв. законна лихва върху главницата.

Предвид депозирано от длъжника възражение, жалбоподателят е предявил иск срещу длъжника за установяване на вземането, по който е било образувано  гр.д. № 4710/2008г. по описа на СлРС, по което е било постановено съдебно решение № 372/30.04.2009г. за отхвърляне на иска.

По въззивна жалба на „Топлофикация - Сливен” ЕАД – Сливен в СлОС е било образувано в.гр.д. №398/2009г., приключило с влязъл в сила съдебен акт № 309/24.11.2009г., с който е било частично отменено първоинстанционното решение за сумата 359,75лв., представляваща стойността на топлинната енергия за част от претендирания период и сумата 79,07лв., представляваща лихва за  забава, и постановил осъждане на длъжника да заплати посочените суми.

Междувременно, от деловодството на гражданско отделение при СлРС било изпратено служебно писмо до докладчика по ч.гр.д. № 3877/2008г. на СлРС, с което се съобщавало, че Решение № 372/30.04.2009г. по гр.д. № 4710/2008г., отхвърлящо иска за установяване на вземането на „Топлофикация - Сливен” ЕАД – Сливен срещу длъжника Т. Ч., е влязло в сила. Към писмото бил приложен и заверен препис от решението с отбелязване от канцеларията на съда, че е влязло в сила. Въз основа на това писмо докладчикът по ч.гр.д. № 3877/2008г. на СлРС с атакуваното от жалбоподателя определение от 03.07.2009г. обезсилил издадената на 30.10.2008г. заповед за изпълнение на парично задължение.

От приетото за установено следва да бъдат изведени следните правни изводи:

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт, поради което е допустима.

          Разгледана по същество жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

          Районният съд е обезсилил издадената от него заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на служебно изпратено му писмо за влизане в сила на съдебното решение по предявения от Топлофикация - Сливен” ЕАД – Сливен срещу длъжника Ч. иск за съществуване на вземането, отхвърлящо го като неоснователен и недоказан. Съдът е постановил атакуваното определение като е съобразил както писмото, така и приложения към него заверен препис от решението с печат на съда, удостоверяващ влизането на съдебния акт в законна сила.

          Атакуваното определение на СлРС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. Недопустимо районният съд е подложил на разширително тълкуване разпоредбата на чл.415 ал.2 от ГПК, която предписва обезсилване на заповедта за изпълнение единствено и само в  хипотезата на непредявяване на иск за съществуване на вземането, респективно в приравнения на него случай на предявяване на недопустим и поради това оставен без разглеждане иск по чл.422 ал.1 от ГПК.

          Тъй като законодателят не е предвидил правна възможност за обезсилване на заповедта за изпълнение по реда на чл.415 ал.1 от ГПК при безспорно наличие на образувано производство по предявен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, постановеният в тази посока обжалван акт е изцяло незаконосъобразен. Ирелевантен е изходът от производството по предявения по чл.422 ал.1 от ГПК иск.

Предвид изложените съображения за незаконосъобразност на  обжалвания съдебен акт, на основание чл. 278, ал.4 от ГПК, съдът

         

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ОТМЕНЯ Определение от 03.07.2009г., постановено по ч.гр.д. № 3877/2008г. на СлРС, с което е обезсилена издадената на 30.10.2008г. заповед за изпълнение по чл.410 ал.1 от ГПК срещу Т.С.Ч. с ЕГН ********** *** за сумата 563,68лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода 31.12.2006г. – 16.09.2008г. и сумата 125,54лв., представляваща изтекла лихва за  забава, както и законна лихва, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на страните пред ВКС .

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: