ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 25.01.2010г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ВЕСЕЛА НИКОЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 699 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл.129, ал.3 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

В частната жалба подадена от името на З.Д.И. чрез пълномощник – адв. Л. А. *** се поддържа, че е незаконосъобразно определение № 3459\17.11.2009г. по гр.д. № 2935\09г. на РС – гр. Сливен, с което производството е прекратено поради липса на процесуална пасивна легитимация. Аргументите като цяло са в насока, че съдът, правейки извод от представените доказателства за това, кой е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и носи отговорност по предявения иск за незаконосъобразност на заповедта за уволнението на ищцата, неправилно е придал значение на отговора на този въпрос като такъв относно наличието на пасивна процесуалната легитимация. Изложени са съображения, че този въпрос е свързан със спора по същество и касае материално правната легитимация на ответника, респективно - основателността на предявения иск, а не неговата допустимост, към която има отношение наличието на процесуална правоспособност и дееспособност, каквито безспорно са налице за посочения ответник.

Иска се съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото с указания за продължаване на процесуалните действия.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес и е спазен е преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

Разгледана по съществото си частната жалба е основателна.

Производството по гр.д. № 2935\09г. на РС – гр. Сливен е образувано по исковата молба, с която жалбоподателката предявява против „Българска телекомуникационна компания” АД обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1 от КТ. По въпроса, кой следва да отговаря по обективно съединените искове, в исковата молба е посочено, че дисциплинарното наказание е наложено и трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1640\18.06.2009г., издадена от М.К.в качеството й на генерален секретар на „БТК” АД. По същия въпрос, повдигнат с възражение за недопустимост на предявените искове в подадения от ответника отговор, в допълнителни свои молби относно дадени от съда указания, ищцата е поддържала, че именно посоченият ответник е неин работодател и следва да отговаря по предявените искове, като се аргументира с разпоредби от Устава на БТК, недействителност на сключения с М.К.договор за възлагане на управление и неясноти в организационната структура на ответното дружество.

Въз основа на доказателствата - представените в подкрепа на тези твърдения, с обжалваното определение районният съд е формирал извод за това, кой е работодател на ищцата по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. След като си е отговорил отрицателно на този въпрос по отношение на посоченото в исковата молба дружество – „БТК” АД, е прекратил производството, тъй като то не е пасивно легитимирано да участва в процеса по предявените на основание чл. 344, ал.1 от КТ искове. Изложени са съображения, че при исковете с правно основание по чл. 344, ал.1 от КТ е налице отклонение от общия принцип, че ищецът в исковата молба определя страните в производството, т.к. легитимацията на ответника следвала единствено от обстоятелството, дали той има качеството на работодател. Съответно, когато ответникът няма такова качество, предявените искове са недопустими.

Гореизложеното налага извода, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

Основателно е възражението в частната жалба, че наличието на пасивна процесуална легитимация не е обусловено от отговорността на ответника в оспореното материално правоотношение, а от отговора на въпроса дали посоченият от ищеца ответник притежава призната от закона правоспособност и дееспособност.

Съображението, че в случаите по чл. 344, ал. 1 от КТ е налице отклонение от принципа, че ищецът е този, който определя спорното право в т.ч. и ответника и при спорове във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение пасивна процесуална легитимация притежава само лице или организация, която има качеството на работодател, не намира опора в закона.

В разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на КТ легално е дефинирано понятието „работодател” като на всяко икономически и организационно обособено образувание, което принципно не притежава самостоятелна правосубектност, е призната специална дееспособност във връзка с възникването, изменението и прекратяването на трудови правоотношения.

Установената в § 1, ал. 1 от ДР на КТ специална дееспособност е както от материално-, така и от процесуално-правно естество. В първия случай обуславя правната възможност на посочените формирования да участват като страна- работодател по трудово правоотношение самостоятелно и независимо от принципала или горестоящия орган с изключението и по аргумент от противното съгласно чл. 61, ал. 2 от КТ. Вторият случай касае възможността за самостоятелно участие в съдебни производства по трудови спорове, която процесуална дееспособност не се обуславя от това, дали посоченото предприятие по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ има или няма качеството на работодател по трудовото правоотношение. Достатъчно е ищецът да твърди, че посоченият от него ответник има това качество. Липсата на доказателства в подкрепа на това твърдение има за последица отхвърлянето на предявеният иск като неоснователен, който извод може и следва да бъде формиран по същество едва след събирането и анализа на всички доказателства по делото, но няма отношение по въпроса за наличието на пасивна процесуална легитимация за посочения ответник – в случая „БТК” АД.

По същия начин се поставя и въпросът във връзка с обжалваното определение, а именно дали ответникът „БТК” АД или посоченото в отговора на исковата молба негово организационно и икономически обособено образувание е работодател по прекратеното трудово правоотношение?

При всички случаи, когато било при извършването на проверка за редовност на исковата молба на основание чл. 129, ал. 1 от ГПК, било в течение на производството съдът намери, че посоченият ответник не притежава процесуална дееспособност, следва чрез изрични указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, като посочи процесуално правоспособен и дееспособен ответник. Прекратяването на производството при наличието на нередовност на исковата молба, без да се спази реда по чл. 129, ал. 2 от ГПК за отстраняването й, е процесуално недопустимо и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 3458\17.11.2009г., с което производството по гр.д. № 235\09г. по описа на РС – гр. Сливен е прекратено поради липса на пасивна процесуална легитимация като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия за разглеждане на предявените искове.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.