ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 12.01.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

разгледа докладваното от младши съдия Мирчева ч. гр. дело № 707 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба от ищеца А.Й.А. срещу определение № 2602/11.09.2009 г. по гр. дело № 812/2009 г. на Сливен­ския районен съд, с което е отхвърлено искането му да бъде освободен от внасяне на депозит за особен представител на един от ответниците.

            В частната жалба се заявява, че неправилно съдът е приел, че ищецът не може да бъде освободен от разноски за особен представител, щом е платил държавна такса по делото и адвокатско възнаграждение и при завеждането на делото не е правил искане за освобождаване от такси и разноски. Изтъква се, че законът не съдържа ограничения за частично освобождаване от такси и разноски и по-точно, не съдържа пречка за освобождаване само от някои от тях. Заявява се още, че до м. май 2009 г. ищецът е получавал двойно по-висока заплата в сравнение с настоящия момент и е можел да направи спестявания, с които да поеме първоначалната такса, а по-късно – и последващите такси и разноски, чиито размери са малки; колкото до адвокатското възнаграждение, то все още не е заплатено. От м. юни 2009 г. обаче ищецът работи на 4-часов работен ден и получава заплата под минималната за страната, и като не дава вяра на допълнителното споразумение за намаляване на работното време и съответно на възнаграждението, съдът му вменява изцяло неблагоприятните последици от това.

Отговори на частната жалба от ответниците по делото не са постъпили.

            Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 05.03.2009 г. жалбоподателят е предявил срещу четирима ответници искове за прогласяването на нищожността на сключен от негово име чрез представител договор за продажба на недвижим имот, като твърди, че двамата му пълномощници са се споразумели сами със себе си в негова вреда.

Купувачът по оспорения договор, който също е ответник по делото, не е бил открит на постоянния си адрес и на адреса е било залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. На осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК ищецът А. е задължен да внесе сумата 905,54 лв. като депозит за възнаграждението на особения представител (сумата е изчислена в размерите по Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

За да поиска освобождаване от разноски за особен представител, ищецът е представил пред първоинстанционния съд копие от трудов договор и от допълнително споразумение и декларация за имущественото си състояние. Декларирал е, че не получава други доходи освен трудовото си възнаграждение в размер 194,34 лв. и не притежава други недвижими имоти освен 12 дка земеделска земя, нито движими вещи, в т.ч. МПС, от които да се издържа.

От 17.11.2008 г. ищецът работи като огняр в СОУ „Х. М. П.” в гр. Сливен. Първоначално той е работел с пълно работно време и е получавал трудово възнаграждение в размер 366 лв. От 01.05.2009 г. работното му време на същата длъж­ност е 4 часа дневно. С допълнително споразумение от 16.06.2009 г. ищецът и работо­дателят му са се съгласили длъжността да бъде променена на общ работник, а угово­реното трудово възнаграждение е в размер общо 194,34 лв., от които 158 лв. основно трудово възнаграждение и 36,34 лв. възнаграждение за продължителна работа до момента.

Въз основа на установените факти съдът направи следните правни изводи:

Определеният в наредбата на висшия адвокатски съвет минимален размер на адвокатското възнаграждение не се отнася за размера на възнаграждението на особе­ния представител. Особеното представителство, макар разноските за него първона­чално да се поемат не от НБПП, а от ищеца, представлява разновидност на правната помощ по чл. 23, ал. 1 от ЗПП, и възнаграждението на особения представител следва да се определи в размери като за възнаграждение при предоставена правна помощ. Такова е становището и на НБПП, възприето в указанията му във връзка с методическото ръководство на дейността по предоставяне на правна помощ, съгласно които възнаграждението на особения представител се определя от съответния адвокатски съвет по искане на съда и в размерите по Наредбата за заплащането на правната помощ (по дела с определен материален интерес те са от 100 до 300 лв.).

Дори обаче размерът да беше определен в размер до 300 лв., следва да се приеме, че жалбоподателят не е в състояние да заплати тези разноски. Няма пречка страна по гражданско дело да бъде освободена само от разноските по делото, след като е платила вече държавна такса, както и няма пречка това да стане само за част от разноските.

От представените доказателства се вижда, че доходите на ищеца са намалели наполовина два месеца след завеждането на иска. Не съществува забрана страните по едно трудово правоотношение да предоговорят отношенията си, като уговорят условия, по-неблагоприятни за работника от досегашните – стига, разбира се, тези условия да не са по-неблагоприятни от минималните изисквания на закона. Напълно мислимо е работодателят да няма повече възможност да осигури досегашното заплащане или да няма нужда от работа на пълен работен ден, а работникът да предпочете по-неблагопри­ятните условия пред алтернативата да бъде уволнен поради съкращение на щата. Няма и причина да се смята, че в конкретния случай сключването на споразумение за намаляване на работното време или трудовото възнаграждение представлява процесуално шиканиране, т.е. че това споразумение е симулативно – още повече, че ищецът работи в учреждение на бюджетна издръжка (училище), където е изключително малка вероятността да бъде извършено нарушение на трудовото законодателство от подобен род.

От друга страна, разноските за назначаване на особен представител са внезапно възникнал непредвиден разход, който не е предизвикан от ищеца. С доход под минималната работна заплата той не би могъл да поеме собствената си издръжка и едновременно с това да отдели средства за внасянето на депозита за назначаване на особен представител.

По горните съображения и на основание чл. 278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 2602 от 11.09.2009 г. по гражд. дело № 812/2009 г. на Сливенския районен съд.

Освобождава ищеца А.Й.А. от внасянето на определения депозит за възнаграждение за особен представител на ответника К. К.М..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.