О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 25.01.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 43 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ДСИ на 02.11.09г. и на 02.12.09г. са постъпили жалби против действията му, които в по-голямата си част се препокриват.

Жалбите са подадени от длъжника по изп.д. № 20082220400178 на  ДСИ  при НзРС.

Насрещната страна – кредитор по изпълнителното дело, с писмено възражение оспорва всяка от  жалбите като недопустима и неоснователна.

В обясненията си ДСИ е заявил, че е спазил предписаните от закона изисквания и нито едно от възраженията не е основателно.

След като се запозна с изпълнителното дело, възражението и обясненията, и като извърши преценка на доводите на жалбоподателя, съдът намира жалбите за недопустими по следните съображения:

На първо място в никоя от двете жалби не е номинирано конкретно действие на ДСИ, а в изложенията се коментира допустимостта на молба, подадена от взискателите. Основното оплакване на длъжника в първата жалба е свързано с това, че не бил получил покана за доброволно изпълнение, а във втората – че не било уважено от ДСИ направено от него възражение за изтекла погасителна давност.

На второ място, съгласно разпоредбите на  ГПК, в сила от 01.03.08г., основанията за атакуване на действията на СИ и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да е от двете посоки, е недопустимо.

Длъжникът по изпълнителното дело разполага с възможност да атакува пред съда действията, изброени в чл. 435 ал. 2 от ГПК, както и, съгласно ал. 3 на чл. 435,  постановлението за възлагане.

В настоящия случай не е налице никоя от двете хипотези, при наличието на които се поражда правото на жалба. Инвокираните от длъжника оплаквания не са свързани нито с постановление за глоба, нито с изпълнение върху несеквестируемо имущество, нито с отнемане на вещ или отстраняване от имот вследствие на ненадлежно уведомяване, поради което не са годни да обосноват допустимостта на жалбата.

 Що се отнася до възражението за погасителна давност, то е недопустимо в изпълнителния процес и ДСИ не може да се произнася по такова, с оглед материалноправния му характер, страната може да го ползва само в исково производство, какъвто не е настоящият случай.

Останалите аргументи на жалбоподателя не могат да бъдат обсъждани по реда на това производство по изложените по-горе съображения.

Поради изложеното настоящият състав намира, че жалбите са недопустими и следва да се оставят без разглеждане.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалби вх.№№ 862 от 02.11.09г. и 1080 от 02.12.09г. по изп.д. № 178/ 2008г. на ДСИ при НзРС на длъжника Д.Г.Н. ***, като  НЕДОПУСТИМИ.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 43/10 СлОС като НЕДОПУСТИМО.

 

 

Определението подлежи на обжалване пред БАС в едноседмичен срок от връчването.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: